Това е моето виждане и се надявам да не бъда разбран грешно.
ЕС няма пари за социални помощи.
ЕС иска ЕФЕКТ от парите, а не да ги влага в неефективно стопанство.
ЕС казва на България: "Дайте ни програма и ако ни хареса и е ЕФЕКТИВНА ще я одобрим"
Какво прави България: "Ще дадем едни пари на пчеларя, но си искаме данъците защото хазната е празна. Трябва пчеларите да усвояват парите, а после да ни ги връщат и ако може да са всичките, но трябва да остане и някоя троха, че и другата година да можем да цокаме" АЗ НА ТОВА МУ ВИКАМ РОБСТВО!
ЕС НЕ ДАВА ПАРИ ЗА ПЪЛНЕНЕ НА ДУПКИ ПО БЮДЖЕТА! Ние вземем 2лв, а държавата ни взема 1.99лв.
Тези пари са за пчеларство, а не за пчеларя. Тоест търси се възможно най-големия ефект за ОБЩЕСТВОТО.
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО грешен подход е първо да гледаме как да не се краде, а чак след това какво ще постигнем с парите.

1. Трябва да има стимул за опрашване. Пчеларят трябва да има причина да го прави, а не да губи семейства и пари.
Тук най-ефективни биха били пчеларите с по 1000-2000 кошера, но е грешно само те да бъркат в кацата с меда. По тази логика парите ще отиват само при големите и малките ще станат още по-малки. Естествен процес би било тези големци да се обединят в картел и малките да бъдат мачкани. Това си е нормален процес и все пак сме в пазарна икономика. Че...трябва да има разпределение на парите между всички групи, но и трябва да се гледа и ефект/пари.
Предлагам следния вариант: Регресивно да бъде финансирана тази точка, като най-големите вземат най-малко пари за кошер. Изискванията за състоянието на семейството е ясно, че трябва да бъдат нормални, а не кошер със 100 пчели.
Така винаги ще има място за малките да се развиват и те ще вземат най-много пари на кошер, но ще имат стимул да станат големи.
Кой обаче ще упражнява контрол над състиянието на семействата?
Аз не виждам проблем с това, защото така или иначе се правят проверки и е редно да има полза от тях, а не просто да се намират на работа. Има и други механизми, но дотам да го докараме.
Кой къде ще опрашва и как да се разпределят колко кошера от коя група пчелари ще се финансират?
Дава се право първо на най-малките и по реда нагоре. Първо най-малките да предлагат кошери и след това всяка по-голяма група. Най-големите ще имат най-малко % кошери финансирани и е някаква справедливост, иначе те стават още по-силни, а слабите направо изчезват. С няколко думи - според мен е редно да се дава приоритет на малките да станат големи, а най-големите да попълват дупките.
Арендаторите да имат интерес да опрашват и да вземат повече пари, ако земята им бъде опрашвана. Нали се сещате, че това веднага ни решава проблема с пръсканията. И това е ЗЕМЕДЕЛСКА ПОЛИТИКА, а не кърпене на стари чорапи и балансиране на лобистки интереси.
Това значи да се дават пари за ЕФЕКТИВНО земеделие.

2. Виждаме като се дават пари за кошери какво става. Цените на кошерите се повишават, злоупотреби много, казват ни как да пчеларстваме и няма място за мърдане и т.н.(Ние си ги знаем)
Пчеларят трябва сам да решава в какви кошери да си гледа пчелите, а да има контрол дали тези кошери са обитавани. Дава се една сума и пчеларя сам да си реши дали да купи един кошер от 200лв или 4бр по 50лв.
Пари за лекарства...отново същите проблеми и отново едни фирми си пълнят гушите, а пчеларите само губят.
То излиза, че се дават пари за излишни неща, а важните са на последно място или изобщо не се финансират.

3. Майки и отводки. Когато на пчеларя му се даде възможност да избира, то принципа ще бъде пазарен, а не дадена група Родопики да си пълнят джобовете, а пчеларите да плащат цената.
Когато пчеларя има ПРАВОТО да избира, то той би си купил възможно най-добрата майка за неговите цели. Майкопроизводителите ще бъдат в конкуренция и ще продават възможно най-доброто качество на възможно най-добрата цена.
А ако майкопроизводителите нямат нужното качество и пчеларя не иска да купува, то парите да могат да бъдат използвани за собствено производство на майки. Тоест да се финансира или закупуването на майки или собственото производство или и двете в дадена степен. За отводките е почти същото.

4. Изследване на пчелните продукти, маркетинг, развойна дейност и т.н. и т.н. Всеки ден виждаме колко сме назад в тези направления и как парите отново отиват в джоба на групичка хора. Всеки си избира как да работи, как да си гледа пчелите, как да реализира продукцията си, но останалите не трябва да се съобразяват с избора на дадена група или индивид. Всяка такава обща политика е грешна, защото където общите интереси се покрират всичко е наред, но когато примерно Иван иска да рекламира мед, а Гошо прашец...какво правим?!?!. Развойната дейност е същата работа. Наука се прави в институтите и университетите, но ИНОВАЦИЯ СЕ ПРАВИ ОТ МАЛКИЯ (ПЧЕЛАР). Японците са го доказали и го доказват всеки ден с корпорации като Mitsubishi, но ние се мислим за по-умни. Имам много примери, но мисля, че стана ясно. Трябва да се финансира индивидуалния пчелар да прави подобрения и всичко това да бъде събирано на едно място.
Нямам нужда от помощи, а от технология да вадя два пъти повече продукция!

Горе-доле това ми е идеята и има грешки и няма как да напиша всичко, но въпроса е пчеларството и всички свързани с него макар и косвено да спечелят, а не групичка хора или индивид.
Това е само идея и не желая да я набивам на никого.