Това са цени за БГ,или за на чужбина?
Преглед за печат
Това са цени за БГ,или за на чужбина?
Здравейте! Споделете на какви цени продавате меда на дребно от новата реколта. Тъй като цените в различните райони на страната могат да се различават съществено, за мен е от значение, има ли промяна в цените от последните 2 години. Преди 2 или 3 седмици извадих интересен мед от рапица - на външен вид типично рапичен - кремаво бял с фина кристализация като крем мед, но с аромат на акация. Когато го вадих, акацията бе цъфнала. На мен ми харесва, за разлика от предишния рапичен от 2011 год, когато миришеше на сапун. Хората като чуят за рапица, губят интерес към меда, без дори да са го опитали.
7-8 лева за буркан 720мл /от тези винтовите/
Така изкупуват меда в Сърбия- http://www.medino.rs/otkup-meda.html .А и в Сръбския форум ни се присмиват ,че си продаваме меда евтино и имаме 8 пчеларски съюза дето не правят нищо за Българския пчелар.
тъй като гледам техните цени и те не са цъфнали и вързалиЦитат:
Първоначално публикувано от alex74
Аз мисля ,че са по-добре от нас ето пример- http://www.spos.info/subpages/casopi...php?y=2013&m=7 -Сръпското списание Пчелар излиза от 1934г до сега без прекъсване,Цитат:
Първоначално публикувано от medved68
а ние в България днес нямаме пчеларско списание .
Здравейте колеги, какво да ви кажа някои по 5 някои по 7 или 8. Лично аз продавам мед за 1кг 12лв за 800г 10лв.
В пчеларския магазин до гарата в София продават акациев мед по 12лв/кг. Другите видове мед бяха по-евтини.
и колко кг. си продал на 12лв?Цитат:
Първоначално публикувано от Vortigen
Николко ;)
Хората мизерстат,пари за хляб и лекарства нямат,кой луд ще даде 12лв.И мен ме боли че ни го взимат по 4лв,но чак пък 12лв на дребно с тоя стандарт в тая деградирала държава,посмали малко drinks; На12лв само на курортите,на някой балък или чужденец,ама на малак град или в село повече от 7лв. вземете ли щтракай с пръсти.
Колега Костов,и моите са край Бургас,и аз го продавам по 7 лева,но както се очертава годината може-би ще се повиши.Не говоря за 12 лв.но вече на-едро се търси по 5лв.Така,че зимата 8-10лв.ще е нормално.
БРАВОО,за 3 г го дигнаха с 1лв.,поне пак е нещо.виж ако се задържи цена по пазарите в Бургас 8-9лв и аз ще го давам толкова,иначе няма кой да ми го взима на дребно за 9лв.
Търсенето и стандарта определят цената.Когато продаваш 10 кила мед на ден по 9 лв и продаваш 1 кило на седмица по 12,естествено че цената ще е 9 лв.
Кой изкупува на 5 лв. на едро?И тази година цените няма да мръднат,за жалост.А ние на село го продаваме по 6 лв за кг. , и пак няма кой зане колко търсене.Колегата е прав, хората събират стотинките за хляб а медът е глезотия.Цитат:
Първоначално публикувано от michail76
Здравейте колеги, не знам откаде да почна Виздам, че има и един Лалов с биологично пчеларство.
Защо и мислите, че е с цел измама рекламата? Защо си мислите, че ако е едно и също Софииско ИП-то е един човека стоящ зад нея? А ДСН-а ?. Аз воабще не съм от София първо на първо . Второ не е никаква измама.
Сега искам да обърна внимание на г-н Матеев , който е писал по горе, че това са двойно по високи цени от Европейските. МАтеев най не сте запознат с цените за пчелните продукти в Европа и качеството на българският мед спрямо другите страни в съюза.
Чухме и за вас всичко знаят за вашите инвестиции в пчелни семейства и мечти за милиони. Да бяхте си направили бизнес план преди това да потърсите себестойността на меда.
Меда е като виното Матеев и колеги трябва качество а не количество.
Да бяхте направили инвестиция в изграждането на платформа или интернет сайт, който да обединява всички пчелари малки и големи да има връзки за развитието в продажбите на вън. Така всеки щеше да се отцени с качеството си на меда. А вие купувате стари сайтове и стари кошери мислиики си за бързи печалби.
Защо не направихте една браншова асоциация и обедените всички пчелари? Щяхте да извоювате име сред нас и щяхме да ви уважаваме. Знаете какво е положението на пчеларството и как прекупвачите изкупуват меда за да го продават за подобрител. Пчеларите получават ниски цена и никой не плаща данаци ощетени са те и държавата също. Големите някой друга програма от Европа заработват и всички си мълчите.
А вие колега с биологичното пчеларство и емблемата на европа, не мислите ли, че ще е трудно след тези бюрокрации да реализирате меда си само заради емблемата на пазара като се знае каква е цената на меда и Моя мед не се отличава с нищо от вашият само кадето имате емблема. Обратното никой няма да ви повярва от крайният потребител, че вашият шарен мед не е преработван и ще си купят мед на по ниска цена даже без етикет защото ще знаят, че е истински директо от пчелините.
Ще ви кажа каде ви е Грешката на всички: Трябваше да инвестирате в популяризиране на меда, обединяване и изправяне на българският пчелар на крака не да мислите за печалби само.
Във фацебоок има 7 форума с над 2000 пчеларя трябва тях да обедините защото там е истината. Там са пчелите и най хубавият и разнообразен мед.
НЯкой свърза ли се с колегите в чужбина да потърси помощ от вас ? НЯкой потърси ли каде отива меда на пчеларите и кой го яде?
Обръшам се пак към биологичното пчеларство : НАправихте презентация за популяризирането на меда си е какво видяхме 20 човека в залата и Мария Габриел на видео връзка.
Докато мисленето ви не се промени и спрете да мислите само за бързи и големи печалби няма да ги постигнете лесно.
Стига сте мислили за измами и мислите, че всичко е измама и пари. Цените са реални на Европейският пазар. Говорим не мед за подобрител а 100% органичен Български мед. размърдайте се попитайте колеги от чужбина. НАй висока цена на меда е в Норвегия 130 крони това са 17,50 евро за килограм и те имат страшна нужда от хубав мед. Не забравяйте меда е като виното!
КАто за начало купете си по едно було вземете си лично по един два кошера и погледайте по една година пчели . tube;
До г-н Ruddy30,
Аман от икономически компетенти, които искат да обясняват колко ни е хубава родната продукция и как си я даваме на безценица. Гледам, че си се писал от Лондон, няма как да да ти проследя ни ip-то, ни DSN, ни да си играя с проксита.
Но искам да ти кажа едно, който иска от европа да заповяда да си купи качествен продукт. Тук хората, не че не знаят как се прави земеделие или бизнес, искат просто да оцелеят и те тяхното минимално стопанство. При това да е качествено. Ние го правим по-добре, а и имаме по-добра среда за развитие от целия древен континент, за почти всички сфери на земеделието. Но такива като вас които само визират крайния възможен прайс лист на продукта не виждат, какво, колко и как е необходимо за запазването на качествения продукт. За 1 тон мед са необходими една сурия екологични фактори които в момента Евро субсиидите и бързите печелбари обричат най-малкото със столетия напред гибелна природна среда.
Нека англичаните кусат мед от рапица и слънчоглед,
друсан с хербицид и пестицид, че даже и ГМО за цвет,
па за 20 евро ще ми мине и солука,
истински мед да опитам,
без на евро-тъпотии да залитам.
Не бъди като повечето български тъпаци. Ако искаш да защитаваш цената и достойнството на Българския продукт, го прави. Никой няма да ти откаже нищо, ни помощ ни подкрепа. Но барнеш ли човек дето от време за добитък, пари за хляб и немазолеста ръка чикия да си направи също няма- особено ако му обясняваш, че некой пъпчат и унебаглоделстван му подценява единствената гордост и живеца /а именно земеделската и чиста практика запазена от векове/ - по-добре да си спал с жена му.
ами миналата година сам продал 350кг на цена от 12лв. а тази година при мен пашата е по слаба, до сега сам продал около 150-200kg на 13лв. но едва ли ще ми повярвате както и да е!
Не е невъзможно. При определен тип бизнеси и при определени обстоятелства високата цена може от недостатък да се превърне в предимство.
При мене нещо подобно се случи със слънчевите електроцентрали. Аз бях най-скъпия проектант в България и въпреки това направих много повече проекти от конкурентите. Може би защото моите клиенти свързваха високата цена на проекта с висока компетенция и/или качество - знам ли. Факт е обаче, че се получи. Има тип бизнеси, при които ако си евтин, просто никой няма да повярва, че това е възможно, и няма да ти купуват стоката или услугата именно защото тя е най-евтина.
Та и за меда. Онзи ден отидох до селския магазин, за да поговоря с продавачката дали не иска да и занеса буркани с мед за продан. И там видях, че тя вече продава мед от някакъв пчелар от Стара Загора по 6 лева, като си призна, че го купува за 5 лева. Първосигнално си помислих, че нещо не е наред с този мед (което може и да не е вярно - меда може и да си е хубав). Вероятно и други хора така са си помислили, защото тя се жалва, че меда не се купува, а в същото време един друг пчелар от региона спокойно си го продава по 8-9 лева. Та склонен съм да си мисля, че меда също е от типа стоки, при които ниската цена е недостатък, а не предимство. Ако това наистина е така, то това означава, че много пчелари допускат груба грешка, опитвайки се да конкурират колегите си с по-ниска цена. Хората очакват качествения мед да е скъп, и ние трябва да им го продаваме скъпо, за да им задоволим очакванията. Така хем те ще са доволни, хем и търговията ще върви.
Както и да е. Моето са само едни теоретични разсъждения. Кажи при тебе как е - имаш ли си някаква лична тайна или някакво обяснение защо при тебе се получава с високата цена, а при другите пчелари не се получава. Дай някаква идея или някаква насока какво да правят и другите пчелари, за да повторят успеха ти.
Кажи къде го продаваш,това ще даде доста отговори?
Едно е да продаваш мед в София,друго е в Карнобат където от население 16000 човека има 1000 пчелари.
То е ясно, че цена от 12-13 лева е за София.Вероятно е за монофлорен мед.
Сигурен съм, че доста колеги тръпнат да разберат тайната на успешните продажби на тази цена.
За съжаление според мен, това ще си остане тайна.
Наистина първото условие е, да се предлага в голям град, защото там клиентелата е голяма и предполага се по платежоспособна.
Второто е креативност, за да се предложи в привлекателен вид и да стигне до максимален брой хора, с минимална загуба на време.
И третото е количеството - дали правиш опити да продадеш само 100 килограма или склада ти е задръстен с цели 100 тона.
Една проста сметка - в буркан от 0,800L има 1,1kg пчелен мед (изчислено спрямо 1.4 относително тегло). Ако вземем цена от 13лв/kg то един буркан мед от 0,800L трябва да се продава на цена 14лв. Няма такива цени и в София. Цената се движи около 10лв за буркан.
аз ви казвам че го давам 12-13lv, в населено място сам.
значи за 1кг мед цената при мен е 13лв а за 800гр е 12лв.
аз си го обяснявам така тъй като при нас има по малко колеги пчелари и може би за това цената е такава, а иначе тайната е така казвам 13 или 12 ако иска да взима ако иска да не взима.
Аз се радвам когато колега сподели,че е успял да пласира меда си на по висока цена.Самия аз съм продавал мед и на по висока цена, но на чужденци които идват при откриването на ловния сезон.Зависи на кого го продаваш,на тях им се струва даже евтин.Но това са единични случаи и не трябва да се правят генерални изводи.Пък и количеството на продадения мед не е голямо и печалбата е само временна и не подлежи на диспут.
докато ние си чешем езиците и чакаме някой да ни оправи....
По иниациатива на Швейцария в края на юли месец ЕС подписа договор с Армения и официално от 2014 Армения ще внася пчелен мед в Европа.
Изкупната цена в Армения е 4 - 6 долара за кг.
Швейцарците казват че арменските пчелари и фермери са толкова бедни че нямат пари да купуват препарати и торове затова пчелният мед добит по традиционни начина за страната е БИО и няма нужда да се сертефицират като БИО производители.
За целта е основан пчеларски кооператив - които ще внася в Швейцария и в ЕС арменски мед разфасован в 0,490кг за 19,00 лв., 1 кг - за 30.00 лв, 2,8 кг (традиционна разфасовка в армения) за 79,00 лв. + транспортните разходи (на тези цени може да се закупи и сега от арменските пчелари) а първата партида БИО мед ще бъде пуснат на пазара пробно през ноември в Швейцария.
Прикачен файл 125
Дай линк към първоизточника......
Данните са малко шокиращи и доста трудни за преглъщане ..............
5-те най-големи пазари на български мед
Германия - 51,8 %
Полша - 11,6 %
Италия - 8.1%
Франция - 6,6 %
Австрия - 3,1 %
Прикачен файл 131
Много интересно. Германия е огромен вносител, а според таблицата Австрия внася най-много именно от Германия.
Ами защо да не ги прескочим? Те естествено взимат нещо за труда си и като има знам стандарта няма да е малко. Какво дават те освен обикновена разфасовка, което ние не можем? Може би гаранция за качество или за количество или ........
Май пак стигнахме до проблема с обединението ни и организацията която да ни представлява.
Ако една стока е германска, това дава на крайните клиенти сигурност и спокойствие, че стоката наистина е качествена. Ако е Българска - веднага навява асоциации за фалшификати, тарикати, мошенници и т.н. За съжаление това е горчивата истина - така сме си постлали и сега си сърбаме супата. Има наши колеги, които наистина са фалшификатори, тарикати и мошенници, и заради тях страдат всички останали.
Българските цигани заляха Европа, българските крадци заляха Европа, бъгарските проститутки заляха Европа, българските мафиоти се гърмят и взривяват един друг по хотелите на Европа, български фалшиви продукти периодично ги ловят из магазините на Европа.
Въобще какво очаквате Европа да си мисли за нас? За какво Българско качество си мечтаете в сънищата?
Та ние сме аборигени, изостанали в развитието си, тънещи в мръсотия и мизерия, с висока престъпност, проституция, мафия, корупция под път и над път, неработеща съдебна система, неработеща система за контрол на качеството на храните. ТОВА СМЕ НИЕ В ОЧИТЕ НА ЗАПАДНЯЦИТЕ !!!
Ще минат години, докато психиката на западняците се промени по отношение на нас. Трябва да измре цяло едно поколение, което е с лоша нагласа спрямо Българите, и чак със следващото поколение западняци ще имаме някакъв шанс. Ама първо трябва да спрем да се дъним, защото ще изпуснем и следващото поколение.
За голямо съжаление си прав.Все пак си оптимист като визираш,че е нужно едно поколение за да могат чужденците да си сменят отношението към нас.По трудно ще бъде ние самите кога ще се променим,може би след няколко поколения.Самия манталитет трудно ще бъде изменен защото се предава от поколение на поколение.Има обаче и друго,много хора с ниско интелектуално ниво и мутренско поведение бързо просперираха и даже заеха управленчески постове,защото народа понякога харесва и такива субекти.Младите започнаха да им подражават.Започна се опростачване и мутризация.Чрез чалгакултурата тези субекти се превърнаха в герои и после другото всеки от нас го знае.Повечето от младите с висока степен на културно и образователно ниво тръгнаха за чужбина виждайки,че при създалата се обстановка нямат място тук.Аз трудно виждам как ще се изменят нещата тук.Извинявам се ,че излизам извън темата.А колкото до цената на меда,щом арменците започнаха внос в Европа,то ина нашия в скоро време ще вдигнат цената като екологичен/само трябва малко да спрат с пръсканията/.
НА тези пет държави излиза че България продава 81.2% от меда. Останалите 18.8% са за вътрешният пазар и други пазари, но с мн. по малък процент. Ако забелязахте има и др. държави, които си продават и купуват мед помежду си, не само Германия на Франция. Осемдесет и един процент износ към Европа не е малка цифра. Колко фирми или отрасли могат да се похвалят с подобен процент? И дали ако наистина сме се ос...ли пред Европа процента ще е подобен? Дали всеки от вас ако продава по 80% от продукцията си на буркан по 12.00 лв. ще го интересува какво говорят др. за него- мафиот, измамник,лъжец или др. Това, че ние си продаваме продукцията за почти без пари не ни е виновен никой.Всички казват че цената е ниска, но всеки продава на тази цена. Матеев мисля беше предложил всички да спрем да продаваме за определен период докато не ни предложат изгодна за нас цена и сам отговори, че ще има и такива които ще псуват ниските цени и пак ще продават. Ние сме едно такова племе дет са ни създавали пет века, а сега искаме да се оправим за пет години ама ни мързи.Като бях в Германия не съм виждал захаросан мед, но не се продава само Акация.
Щом сте тръгнали да нищите темата - преди около две седмици бях в едно село в Силистренско там местен земеделец отглежда животни (овце, агнета , крави , телета ), та моята работа с тоя земеделец бе да му продам селскостопанска машина от фирмата в която аз работя.Така по време на наши разговор влязоха четирима господа , единия ветеринарен лекар , другия синът на местен земеделец , и двама Белгийци.Започна се разговор за това, че Белгийците искат да изкупят крави телета и агнета и да ги затътрят до Белгия преди байряма и прочие това не ни интересува , та дойде време и Белгиеца видя двете кофички мед дето бях занесъл на арендатора , та Белгиеца запита - ако си докарам камион 20т. мога ли да набавя такова количество мед за да го натоваря, и каква цена трябва да дам - и сега стана нашия тарикат ветеринара и като отявлен дажмбазин отсече 4 лв. за килограм.
За останалото сами си правете изводите .
Бог да го прости,ветеринара предполагам.
Имам нова информация. По стечение на обстоятелствата имах шанс да проведа една среща с човек, който е много навътре в нещата с експорта, в резултат на което успях да получа информация какво точно се случва с меда, след като някой изкупвач го изкупи от нас. Накратко меда, изпупуван от прекупвачите, има един единствен път за достигане до крайните клиенти по света, и той е следния:
1. Окрупняване в големи партиди
2. Разфасоване в различни видове опаковки
3. Намиране на краен клиент на едро и продаване
Окрупняване в големи партиди
Колкото и невероятно да звучи, това се оказа че е една от най-трудните и най-скъпите операции. Първо да си изясним какво означава термина ПАРТИДА? Ами това е едно голямо количество мед, който има ЕДНАКВИ ПАРАМЕТРИ !!!
В тези две червени думички е заключен целият проблем на дребните пчелари, а от там и ниската цена, по която се изкупува меда от тях. Като начало големите западни фирми, които продават разфасован мед по веригите, са създали ТЪРГОВСКИ МАРКИ, под които продават, и в рамките на дадена търговска марка те стриктно следят меда да е с ЕДНИ И СЪЩИ ПАРАМЕТРИ. Това го изисква крайния клиент - не може да си купиш мед марка например КЛЕВЕР и веднъж да жълтее, друг път да червенее, веднъж да е с повече липа, а друг път с повече слънчоглед. След като веднъж е създадена дадена марка мед и тя се продава добре, от този момент нататък меда на тази марка ВИНАГИ трябва да е с едно и също съдържание !!!!! За да постигнат тази еднаквост, големите западни фирми комбинират (смесват) различни видове мед, като с това смесване се мъчат да достигнат до предварително зададените им параметри. Например меда на дадена марка съдържа 17% липа, 12% слънчоглед, 35% акация и т.н. Западната фирма прави огромни партиди и в един момент се оказва, че съдържанието на липа е малко. Хоппа - западната фирма обявява на партньорите си, че търси 100 тона мед от липа. Друг път се случва със слънчогледа или с акацията или с ливадния - кога както се случи.
Вида на меда е само едната страна на въпроса. Има една редица други показатели, които също трябва да са в съответния диапазон от предварително зададени параметри. Чрез правилното комбиниране на различни видове мед е възможно тези показатели да се вкарат в норми. Дори и меда с антибиотици може да се използва, стига да бъде разреден с достатъчно количество друг мед без антибиотици.
В цялата тази история е важно едно единствено нещо - западняка иска от Българските прекупвачи да му подготвят мед със СТРОГО ОПРЕДЕЛЕНИ ПАРАМЕТРИ на партиди от по МИНИМУМ 10 тона. Още червени думички, защото са изключително важни.
Как се прави партида от 10 тона?
Ами единственият възможен начин е да притежаваш 10-тонен хомогенизатор. Това е едно огромно съоръжение от хром-никел с водни ризи, мотори, бъркачки със строго определени по размер и форма перки, компютърно управление и ВЯРНАТА ТЕХНОЛОГИЯ НА ХОМОГЕНИЗИРАНЕ. Добави и помещението, складовете за суровина и готова продукция, ХЕИ сертификатите, GMP и разните му други европейски сертификации за качество и ето ти инвестиция за половин или един милион лева, заедно с 20-30 човека персонал. Не знам колко точно фирми в България имат такива цехове за хомогенизиране, но знам че ги има и функционират. Може би говорим за 5 или 10 фирми. Постепенно ще ги разбера кои са.
Та тези са единствените фирми, които имат шанс да изнасят мед на световните пазари, защото те и само те имат необходимото оборудване да подготвят ГОЛЕМИ ПАРТИДИ МЕД С ЕДНАКВИ ПАРАМЕТРИ.
Пазара на тези фирми е несигурен, защото изискванията на западняците непрекъснато се менят. Тези фирми имат контакти със западняците, но поръчките, които получават, непрекъснато се менят, и тези фирми непрекъснато трябва да си променят политиката - това търся, това не го търся. Цената, по която продават тези фирми, се диктува от западняците, и обикновенно е в диапазона между 2.2 и 2.6 EUR/kg. Рядко се случва западняка да е готов да даде малко повече и то само в случаи, когато е притиснат и бърза и му трябва някакъв точно определен вид мед. Така че тези фирми не печелят много като процент на надценката. Тяхната печалба идва от големите обеми, които при повечето от тях надхвърлят 500 или 1000 тона на година.
В миналото е имало опити тези фирми да се опитват да договарят помежду си изкупната цена, но тези опити винаги са се проваляли по причина недоверие помежду им. На едната фирма не и вървят покупките, защото дава ниска цена, и тя си мисли, че някоя от останалите лъже и изкупува по-скъпо. В същото време е притисната от конкретна поръчка и за да не се провали, тази фирма се отказва от договорката и вдига изкупната цена. С две думи - можем да бъдем спокойни, че договаряне на ниски изкупни цени НЯМА. То не е и възможно, и това ще го разберете от следващия постинг.
"Цената, по която продават тези фирми, се диктува от западняците, и обикновенно е в диапазона между 2.2 и 2.6 EUR/kg." Това е изкупна цена на българският мед, т.е. за всяка държава има различна изкупна цена ли?
Между тези 5-6 големи Български фирми-износителки и пчеларите стои едно междинно ниво, наречено ПРЕКУПВАЧИ. Такива има стотици в България, като тяхната роля е да влизат в контакт с дребните пчелари, да изкупуват малки количества мед в тенекии, да го окрупняват (без да го хомогенизират) и да го продават на фирмите-износителки на партиди от по 5-10 тона. Прекупвачите обикновенно са малки местни фирми, които се познават с пчеларите от региона, и които извършват мръсната работа по търчане, вземане на проби, уедряване и после продажба малко по на едро. Един и същи прекупвач обикновенно се явява доставчик на повече от една фирми-износителки, като той също се опитва да играе някаква игра на спазаряване на цените както отдолу (с пчеларите), така и отгоре (с фирмите-износителки). За 1 или 2 стотинки разлика той е готов да изостави взаимоотношенията си с една фирма износителка и да се прехвърли към друга.
Общата надценка, за която се борят прекупвачите, рядко надхвърля 20-30 стотинки. Половината от тези пари са разходи за транспорт и заплати, а останалата половина е чиста печалба. Данъци обикновенно не се плащат и това е добре за пчеларите, щото иначе ако държавата стегне ситуацията с изкупвачите, за да плащат данъци, това автоматично ще доведе до НАМАЛЯВАНЕ НА ИЗКУПНИТЕ ЦЕНИ.
Да, западняците предлагат различна цена за меда от различните държави. Българския мед е един от най-високо платените и той се използва за подобрител на Китайския или например Аржентинския мед. Основното количество мед, което се изкупува от западняците, е от най-евтиния възможен мед, там, където го намерят по света. Знам за Китай и Аржентина, но през годините държавите се менят. Та от този най-евтиния мед западняците образуват големи партиди от по десетки и стотици тонове, и после търсят от България (и от другите качествени държави) качествен мед с точно определени параметри, с които да компенсират недостатъците в другия мед.
Това обаче не променя факта, че ние сме втора ръка доставчик, който се използва само при нужда. Ако китайците си оправят качеството, нашия мед ще стане ненужен или най-малкото цената му ще падне до нивото на Китайския.
Пак ще кажа нещо, което съм го казвал и друг път - в международната търговия цените са пазарно регулирани и са много изцедени. Една или две стотинки (един или два цента) са достатъчно условие един голям западен вносител да откаже партида от 1000 или от 10 000 тона от една държава и да си я купи от друга. Там също си правят сметката, което си е съвсем в реда на нещата. От тази гледна точка Българските фирми-износителки са поставени в ПОДЧИНЕНА ПОЗИЦИЯ. Те нямат шанс да се пазарят за цената. Западняка обикновенно казва - "Ти си дребен за мене. Или се съгласяваш на тази цена или чао - ще си намеря друг".
Тъжно, но това е истината. В бизнеса с меда България не се явява доминираща световна сила и не може да диктува цени. Може само да се съобразява с чуждите цени и да се моли системата да не я изхвърли в девета глуха.
Каква е изкупната цена на Китайският и Аржентинският мед?
Накратко информацията до момента:
1. Цените на меда са международни и се диктуват от големите държави-износителки.
2. България заема ПОДЧИНЕНА РОЛЯ - тя не може да влияе на международните цени. Може само да се съобразява с тях.
3. Най-високото ниво в йерархията в България са малко на брой фирми-износителки, които притежават скъпо оборудване за милиони, и тяхната роля основно се свежда в ХОМОГЕНИЗИРАНЕ НА МЕДА в големи партиди с ЕДНАКВИ ПАРАМЕТРИ.
4. Междинно ниво се явяват няколко стотин дребни регионални фирми - ПРЕКУПВАЧИ, които обслужват големите фирми-износителки.
5. Както фирмите-износителки, така и фирмите-прекупвачи, се вместват в един тесен диапазон от надценки (20-30 стотинки), с които си покриват разходите и им остава някаква дребна печалба, по-малка от 10%. В абсолютна стойност обаче печелят много, защото превъртат големи обеми.
От казаното до момента българският пчелар може да си направи следния извод:
Когато даден прекупвач му каже например изкупна цена от 4.20, то това означава, че шансовете му за спазаряване на цената са да я повдигне максимум до 4.25, и то ако предложи на изкупвача някакви екстри - например голяма партида или пък собствена доставка на място. Илюзия е да си мисли за 4.30, просто защото системата след него няма как да поеме цели 10 стотинки загуба.
От тука идва и друг основен извод, който аз отдавна вече съм си го направил:
Единственият шанс за Българския пчелар да спечели повече пари е като предприеме някакви мерки за НАМАЛЯВАНЕ НА СЕБЕСТОЙНОСТТА НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ НЕГО МЕД. Друго не е възможно да бъде направено. Всякакви мрънкания за лошата изкупна цена са безполезни и безсмислени. Просто света е така устроен и ние не можем да го променим този факт. И вместо да търсим вината в другите, най-добре е да запретнем ръкави сами и да видим какво можем САМИ ДА НАПРАВИМ ЗА СЕБЕ СИ в посока намаляване на себестойността.
Много добре го каза , по точно няма как да е .Занимавал съм се с дребен износ на други стоки и схемата е точно такава на всякаде , колкото и да искаме да нее така
Не знам. Ако знаех, щях да я кажа. Знам обаче със сигурност, че е по-евтина от Българския мед може би с 10-20 евроцента. Може дори и да е с 30 евроцента, но това е малковероятно. 20 евроцента са достатъчно голяма разлика, щото десетките хиляди тонове мед да се изкупуват от там, а България да попадне в девета глуха и да бъде използвана само в случай на нужда с цел да подобри някой влошен параметър от евтиния мед.
Истината е, че не ги знам какви са точните сметки на изкупвачите и на фирмите-износителки. Имам съвсем груба представа от знанието за изкупна цена от 4.20 (2.15 EUR) и знанието за световна цена от статистиките (2.20-2.60 EUR). От разликата на тези две цени си вадя заключението, че прекупвачите и износителите се вместват в един много тесен диапазон от 20-40 евроцента. Ако приемем съвсем грубо, че половината са разходи, то тогава като печалба остават 10-20 евроцента, разделени между две категории фирми - прекупвачи и износители. Тоест по 5-10 евроцента на фирма. Именно затова и казах печалба ПОД 10%, по-точно 3-5%, което е смешно малко в света на бизнеса. Трябва обаче да се отбележи факта на големите обеми и факта, че едни и същи пари се превъртат няколко пъти в рамките на годината. Това вероятно докарва на тези фирми 10-12% годишна печалба, което вече си е съвсем в реда на нещата.
Щях да се учудя, ако беше нещо по-различно. Пазарната икономика в повечето случаи винаги довежда нещата дотам, щото фирмите да имат годишна печалба от порядъка на 10%. Тези фирми, които прилагат по авангардни технологии в управлението на ресурсите, могат да постигнат 12-13% печалба. По-мурдарските фирми падат на 6-7% печалба и техните собственици непрекъснато се чудят защо не го захвърлят целия този бизнес с хилядите главоболия и не си сложат парите на депозит в банката. Това са естествени процеси и пазарната икономика ВИНАГИ (с малки изключения) свежда нещата до такива разчети.
Да се върнем на формирането на големи партиди. Там има интересни аспекти, които са новост поне за мене. Ще ги разкажа, като се надявам това да внесе малко повече разбиране за процесите с меда след нас за тези, които не го знаят.
Първо да си припомним що е то ПАРТИДА? Ами известно количество мед с ЕДНАКВИ ПАРАМЕТРИ.
Колко големи партиди може да осигури един пчелар? Ами че то всеки един кошер си е отделна партида. Пчелите от един кошер ходят на едно място, а от друг кошер - на друго. Ако сте събирали прашец, сигурно сте забелязали как в един кошер жълтее, в друг червенее, а в трети - чернее. Същото е и с меда - ако изцентрофужим питите от кошерите един по един и направим поленов анализ - всеки един кошер ще даде РАЗЛИЧЕН СЪСТАВ НА МЕДА. Когато пчеларите събират питите с мед, на практика те ги размесват по случаен начин, после ги центрофужат по случаен начин и най-накрая пълнят тенекиите по случаен начин. И какво се получава - ами че ВСЯКА ЕДНА ТЕНЕКИЯ СИ Е ОТДЕЛНА ПАРТИДА, имаща състав, различен от този на другата или третата тенекия. Нещо повече - понеже пчеларя не прилага технология за правилно хомогенизиране на меда в една тенекия, понякога се случва меда вътре в тенекията да се РАЗСЛОИ на два или три вида мед. Предполагам всички сте го виждали този ефект.
С две думи - колкото тенекии мед има един пчелар, толкова различни партиди с различен състав има при него, че дори и повече. Да не говорим, че във всяка една тенекия може да има (може и да няма) антибиотици. Това може да се случи ако пчеларя например изцентрофужи плодников мед, в който има лекарства от есенното профилактично третиране на семействата. Ами съдържанието на желязо, ако пчеларя е слагал меда в съдове, които не са от хромникел? Ами съдържанието на твърди отпадаци при нехигиенично центрофужене? Въобще меда, който се предлага за продан от пчеларите, Е ПЪЛНА ЗАГАДКА от гледна точка на изкупвачите. В него може да има всичко - и добро, и лошо, като при това всяка една тенекия е различна от останалите.
Какво може да направи изкупвача, като от една страна му предлагат хаос от мед с неизвестни параметри и може би фалшив мед, а от друга страна го притискат да прави доставки на мед в ГОЛЕМИ ЕДНАКВИ ПАРТИДИ с точно извести параметри и без проблеми с антибиотици и другите му там кофти съставки, които могат да попаднат в меда.
Да прави изследвания на всяка една тенекия? Невъзможно - изследванията ще струват повече от цената на меда. Някои параметри могат да се изследват в България и струват от порядъка на 100-200 лева, но пълен комплект параметри могат да се изследват само на запад и цената им е 500-600 EUR.
Какво да се прави при това положение?
Ами решението е да се вземат проби от всяка една божа тенекия, която предстои да бъде изкупена. Тези проби се смесват в един малък хомогенизатор и се получава една мини партида, която се предполага че ще има същия състав като бъдещата голяма партида, ако се изкупят всички пробвани тенекии. На тази смесена проба се правят пълен комплект изследвания и ако всичко е наред - добре. Изкупуват се набелязаните тенекии и се прави голямото смесване на 10-тонни партиди.
Ами ако ................ Това ами ако много често се случва при Българските пчелари и то води до много допълнителни разходи и до щети и за двете страни.
Ами ако в изследваната смесена проба се открият антибиотици или някой друг параметър не отговаря на изискванията? Един единствен пчелар-тарикат може да повреди общата проба и после върви го търси кой е той. А тарикати винаги се намират, което е много жалко, но няма как - това са факти от живота. Та заради такива тарикати се налага да се започне търсене кой точно е пчеларя, който разваля общата партида. Извършва се посредством ДИХОТОМИЧНО ТЪРСЕНЕ по степените на две, което означава следното: Пробите се делят на две равни части и се поръчват два нови комплекта изследвания. По тях се открива здравата и болната половини. След това болната половина отново се дели на две и се поръчват още две изследвания. И така нататък докато се открие кой точно пчелар разваля цялата партида. Дотук добре, но точно този пчелар-тарикат е нанесъл щети за няколко хиляди лева под формата на допълнителни изследвания и е забавил процеса по изкупуването на меда от всички останали.
Какво да го направиш - да го набиеш ли? Та неговия мед струва по-малко от щетите, които е нанесъл на общата партида. Дори и да му се плати по-евтино, това не е никаква компенсация за вече нанесените щети. Той пък от своя страна ще оплюе изкупвача по всички форуми, и същевременно ще си затрае какъв тарикатлък е приложил.
Кофти ситуация, но от историята всички вече знаят, че това периодично се случва тук или там и създава конфликти между пчелари и прекупвачи. И не е важно кой е бил тариката - пчеларя или прекупвача - важното е, че това създава една огромна несигурност сред всички честни пчелари и прекупвачи, и тази несигурност се компенсира с огромни разходи за ненужни изследвания, които нямаше да ги има ако всички бяха честни. И крайния резултат пак е по-ниска изкупна цена, защото огромно количество пари се наливат в българските и западните лаборатории за изследване на меда.
Дори моя източник ми каза, че един негов приятел е споделил "Откакто направих лабораторията за изследване на меда, не ми трябва да се занимавам с кошери - лабораторията ми носи много повече доходи".
И такааа......
Процеса на изкупуване на меда преминава през огромно количество изследвания в опити да се сглоби голяма 10-тонна партида от качествен мед, отговарящ на предварително зададените параметри. Ако нещо дребно не достига - появява се временно изкуствено търсене на монофлорен мед от един или друг вид - това е с цел вкарване на партидата в търсените показатели. Понякога се прави и обратното - определени тенекии вече изкупен мед не се слагат в партидата и се оставят на склад да чакат по-добри времена за някоя друга партида.
На фирмите износителки им се налага непрекъснато да решават една сложна математическа задача какво ще се случи, ако размесят X килограма от партида номер 1 в склада с Y килограма от партида 2 и с Z килограма от партида 3. Аха, може и да стане, но спешно ми трябват например 3 тона мед от липа. Звънят на познатите прекупвачи и им дават поръчката. И хоппа - във вестник Пчела и по форумите се появяват обяви, че някой си изкупува мед от липа по изгодна цена.
С две думи горе-долу така функционира световната система за доставка на мед до крайните потребители:
1. Западна фирма изкупува огромни количества евтин мед от евтините държави
2. Сглобява големи партиди и гледа кой-параметър не е в ред
3. Звънят на Българските фирми-износителки и им правят поръчка за големи 10-20 тонни партиди със СТРОГО ОПРЕДЕЛЕНИ ПАРАМЕТРИ
4. Българските фирми-износителки решават сложна математическа задача дали с вече изкупения мед няма да могат да сглобят партида с верните западни параметри
5. Ако да - правят го и изнасят.
6. Ако не - звънят си една друга и си съдействуват посредством размяна или покупко-продажба на мед
7. Възлагат и на прекупвачите да търсят мед със строго определени параметри, като за това са склонни да дадат някоя друга стотинка отгоре
8. Прекупвачите пускат обяви или прозвъняват познатите пчелари
9. Правят се изследвания (понякога много) и меда се изкупува
Има и един друг клас фирми в България, които са междинни по размер. Нека да ги наречем фирми-разфасовчици. Тези фирми също търсят клиенти на запад, но им предлагат не мед на едро, а някакъв вече разфасован готов продукт. Например мед в кесийки или в шестостенни кутийки и т.н. Клиенти на тези фирми са авиокомпании, хотели, военни, участие в конкурси с държавни поръчки и т.н. Обикновенно става въпрос за по-малки партиди от порядъка на един ТИР или дори по-малко от ТИР.
Тези Български фирми са 10-20 и те също имат хомогенизатори, но с по-малък обем - 500 кг или 1-2 тона. Те също се занимават с прекупвачество, но за собствена сметка, като целта им е да задоволят собствените си нужди на линията за разфасоване. Тези фирми също правят много изследвания и също се мъчат да сглобят големи партиди от ЕДНАКЪВ МЕД, но при тях изискванията не са толкова строги, тъй като тези фирми обикновенно нямат наложена марка и продват едва ли не ТИР за ТИР без гаранция, че ще има следващ. Техните собственици непрекъснато обикалят панаири и изложения в търсене на нови клиенти и в зависимост от късмета си имат както добри, така и лоши години в бизнеса с меда.
При тези фирми също трябва да има оборудвани бази за стотици хиляди левове, с много машини, съоръжения и работници. Тези фирми обаче имат шанс (в зависимост от късмета си) да получат (договорят) по-добра изкупна цена за крайното си изделие. Ориентировъчната цифра, която чух, е 50-60 стотинки печалба на килограм мед. Това е 2-3 пъти повече от големите фирми-износителки, но пък обемите са по-малки.
Та в общи линии това е всичко, което разбрах за пазара на меда и как той функционира. В общия случай системата функционира така повече от 20 години и не се очаква нещо сериозно да се промени в нея през следващите 20 години. Ами очаквам коментари или забележки, ако нещо не съм го представил така, както е в действителност. Това е моята информация. Ако някой знае нещо друго - нека да го каже.
Искам да добавя и още нещо, което вече си е мое лично мнение:
Всички очакват субсидии. Всички мечтаят за субсидии, при това ако може да са директни плащания на кошер - още по-добре. Ако пък размера им е 30-40 евро на кошер на година - тогава направо ще е чудо.
Всички обаче грешат в едно нещо по причина че не осъзнават как точно работи пазарната икономика. Всички грешат в това, че си мислят, че тези субсидии ще са само за тях и за никой друг. Да, ама не. Пазарната икономика това НЯМА ДА ГО ДОПУСНЕ. Ще се появи естествен процес на преразпределение на тези субсидии по всички звена от веригата, в резултат на което ИЗКУПНАТА ЦЕНА НА МЕДА ЩЕ ПАДНЕ. И в пчеларите едва ли ще останат повече от 20-30% от сумата на субсидиите. Другото ще се разпредели нагоре към прекупвачите, фирмите износителки, и дори западняците ще облажат малко.
Това са естествени пазарни процеси, които НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ СПРЕНИ. Те ще се случат. Така че не се радвайте чак толкова много на тези субсидии, ако случайно някога се появят.
Може да се случи и друго - държавата по определени признаци да даде субсидии на едни пчелари, и да не даде на други. Тогава изкупната цена на меда пак ще падне, но това ще доведе до фалит на тези, които нямат субсидии. Ако този сценарий се реализира, тогава очаквайте още по-голямо разединение на всички пчелари. Това буквално ще доведе до война в медиите и по площадите на едни групи пчелари срещу други.
Та това е всичко, което аз мисля по отношение на цената на меда. Тя ще си остане 4.20 и през годините леко ще пълзи нагоре с някоя друга стотинка в крак със световната инфлация. Няма шанс скокообразно да нарастне с голям процент. Дори и 4.50 изглежда като мираж и едва ли ще бъде достигната в следващите няколко години.
Има обаче опасност тази цена да падне, ако държавата налее голяма сума пари в бранша под формата на един или друг вид субсидии. Досега това не се е случило, защото годишните суми са смешни (по 2-3 милиона лева). Ако обаче от раз се налеят 10 или 20 милиона лева (20-40 лева на кошер), това сътресение ще доведе до падане на изкупната цена под 4.00 лева.
За пчеларите, на които не им излиза сметката при цена 4.20 - ами за тях не остава нищо друго, освен да търсят начини за намаляване на себестойността на произведения мед. Може би си струва да се отвори една такава тема и в нея да започнем да бистрим какво коже да се направи и как.
Ако още не съм вкаран в категорията "специалисти пчелари" които чули, недочули, де разбрали, къде не...
С много от нещата съм съгласен, с някой не.
Освен това всички тези постове ми прозвучаха по скоро като защита на фирмите изкупуващи мед. Поне за момента би трябвало повече да клониш към нашата страна на производители които имат интерес от по-добри изкупни цени. Ако бъркам се извинявам.
Това чувство идва от това че е разгледано само от страната на "прекупвача". И излиза че ние сме “тарикатите” и им струваме хиляди левове, а те са напълно честни във взаимоотношенията си с нас.
Това че има мнозина които осират пейзажа от лакомия се знае. Дори има и по фрапиращи случай от антибиотиците – тенекията наполовина пълна спръст отгоре найлон и допълнено с мед, камъни, тухли, стоманени плоскости на дъното на тенекията...
Интересно ми е какво ще каже източникът ти за това как фирмите на свой ред прецакват пчеларите. И това прецакване приравнено към дребния пчелар – за него също е „хиляди“ левове, и въпрос на оцеляване. Мога да напиша някой от основните „хватки“ но твърде много ще се отклоним. Нека да кажем че на една партида от 5 тона мед „търговеца“ може да ощети пчеларя с до 250 кг мед.
Ние не можем да диктуваме цените, но за формирането на цената на бългаският мед роля имат и големите износители и в частност и ние като пчелари. Въпреки че българският мед е с отлични показатели и качества и се говори че той се използва за подобрител на нискокачествения и евтин мед. То цената си остава една от най-ниските в сравнение с останалите европейски страни.
Пример – акациев мед на едро тук се изкупува на 5.00 – 5.50лв. според полена и вечното че цената в Германия била ниска. В съседна Румъния –същия мед акация се изкупува на едро на 15 лей (3,38 евро / или 15 лей - 6,60лв. ). Едни и същи показатели и качество различни цени. Унгарски акациев мед – последно като проверявах беше на 4 евро.
Навремето двама от тези големи износители в стремежът си да купуват мед от нас на цена под 1 лв. вкараха автогол на нашият мед. Дори може да се твърди че заради тях загубихме и някои пазари. Осъзнаха си грешката но малко късно, а цената на българският мед на германския пазар се срина. Разбира се за това виновни бяха пчеларите. Когато по-големите производители (над 5тона) решиха да ги заобиколят (при това доста успешно) големите износители водени от своята загриженост за благополучието ни, направиха една „хубава“ пиар акция в резултат някой фирми ни зачеркнаха на картата като страна доставчик на пчелен мед. Нo понеже не са големи като Breitsamer + Ulrich много важно че сме ги загубели. А именно тези фирми даваха малко по-добрите цени а не гигант като Breitsamer. Положителното е че след 2007 някой от тях започнаха отново да закупуват мед на малки партиди като контролът за нас е двойно по-стриктен отколкото за други европейски страни.
Същите тези големи износители ни утвърдиха като доставчици на промишлен мед (варели 300 кг) а цената на промишления мед винаги е била ниска.От икономическа гледна точка така е по-лесно за тях – големият обем им генерира достатъчно добри печалби. А когато се заговори че вместо подобрител/суровина трябва да се защити българска марка мед те или се противопоставят или ги хваща амнезия.
Пример – Армения – пуснато е малко по-нагоре – при средна изкупна цена от 2 – 4,50 евро в страната – марката Sevan (на едноименното езеро и най-голям пчеларски район) излиза на ЕС пазара на цени от 9,70 евро за 490 грама до 40 евро за 2 кг мед. Или луксозната им марка Bzzz (с уникална опаковка) предназначена за луксозните магазини на арабския свят (където цените достигат до 200 долара за килограм мед - марката Sidr - Йемен). При това не от голяма фирма износител а от арменски пчеларски кооператив.
Нима ние нямаме толкова качествени медове – имаме ама няма политика в това отношение. При нас 70-80 % от меда отива във варели за да покрием показателите/изискванията на разфасовчици като Breitsamer на който между другото едно от многото изисквания е на меда да не са правени анализи (освен ако те изрично не са го поискали). Те си правят собствен анализ на меда едва когато цялата партида 20 – 40 тона мед е доставена до склада им. Освен това те имат стандартни изисквания за показатели на меда (струващ 100-200 лв.) без значение дали е български, унгарски или гръцки.
Дребните фирми в голяма си част са дъщерни фирми на големите фирми износители и тези 20-30 стотинки отиват в един и същи джоб. Без да се замислям мога да изброя поне 7 фирми собственост на една от големите износителки. 2012 година една от големите фирми бе глобена с 600 000 лв. заради точене на ДДС през дъщерните си фирми – като си е препродавала един същ мед няколко пъти. В резултат тукашният закупчик на въпросната фирма два дни по-късно свали цената от 4,20 лв. на 4 лв. и едва февруари тази година я вдигна отново на 4,20 лв.
Единственият начин за по-добри цени на едро е в заобикалянето на фирмите което е трудно но не и невъзможно. Един от начините е създаването на пчеларски кооперативи, сдружения на производители и директното излизане на пазара. Това за съжаление е все още табу и химера за нас.
В моя текст съм написал, че тарикати има и от двете страни - както при пчеларите, така и при изкупвачите. Всъщност повечето от дребните изкупвачи са и пчелари и не изключвам някои от тях да лъжат колегите си под една или друга форма. Например с неверен кантар или знам ли какво друго. Но това е в сферата на предположенията - доказателства нямам. Важното е, че заради единици страдат всички.
Колкото до големите фирми какво и как правят - аз там нямам информация. Ти я имаш и споделяш. Нали за това е тази тема. Ние двамата с тебе не си противоречим - ние се допълваме.
Това с големите цени и с огромните печалби на големите фирми не го вярвам. Пазарната икономика няма да го допусне това. Ако приемем, че дори и за момент това е възможно да се случи в даден бранш, моментално други фирми ще надушат огромната печалба и ще влязат в конкуренция с печелившата фирма. В резултат на това цените ще се изцедят и конкуренцията ще вкара всички фирми в нормалните граници.
Това със заобикалянето също няма как да стане. Какво значи да ги заобиколиш - помисли си? Да ги заобиколиш означава да направиш поредната фирма-износителка, влагайки милиони в инвестиция, назначавайки много хора на работа и започвайки дейност, същата като тях. Но това не е заобикаляне - това е създаване на фирма-конкурентка, независимо дали е автономна или е някаква форма на коопериране. Печалбата на тази фирма ще си остане в нея, независимо каква е формата на собствеността.
Въобще по веригата има няколко типа дейности - Производство на мед, изкупуване и уедряване, хомогенизиране и направа на големи партиди, и външнотърговска дейност (износ). Има и разфасоване в краен продукт. Всичките тези отделни дейности си имат своята специфика на разходи и приходи и своята си печелившост, която се регулира от пазарната икономика. Няма значение каква е собствеността върху фирмите от различните сфери. Ако искаш - ти можеш да участвуваш в една или повече сфери, но това не означава, че ще печелиш повече. От всяка една сфера ще печелиш точно толкова, колкото ти позволи конкуренцията и пазарната икономика.
Пиша това за да разбереш, че няма никакво значение чия собственост са дъщерните фирми и въобще всички фирми. Ако ти си само производител на мед - ще печелиш като производител. Стани прекупвач - ами ще печелиш и като прекупвач. Стани износител - ами ще печелиш и като износител. Във всяка една сфера ще печелиш нещо допълнително, но и ще влагаш нещо допълнително като труд, инвестиция и организация.
Така че ЗАОБИКАЛЯНЕТО, във вида в който си го представяте, Е НЕВЪЗМОЖНО. Възможно е да се създадат паралелни структури, със собствена си стопанска сметка, но това няма да увеличи изкупната цена на пчеларите, участвуващи в тези структури.
Представи си за момент, че имаш по една фирма от всички сфери - медопроизводство, прекупвачество, хомогенизиране и износ. Всяка една от твоите фирми продава на друга твоя фирма. Как при това положение твоята пчеларска фирма ще заобиколи останалите? Няма как. Убеден съм че дори и всички фирми да са твои, пчеларската фирма пак ще продава по 4.20 на изкупваческата, а тя по 4.40 на хомогенизиращата и т.н.
Всички мечти за по-висока изкупна цена се базират на предположението, че някъде там по веригата има много-голяма надценка, и тя се прибира от някой друг, а не от пчеларите. Това предположение е грешно. Пазарната икономика и конкуренцията няма да го допуснат. Можеш да си напълно сигурен в това.
Доказателство за това мое твърдение са самите пчелари и тяхната психология. Ето - те гледат в канчето на другия, и си мислят, че то е много печелившо. Това автоматично означава, че някои от тях ще се опитат да създадат фирма или кооператив за експлоатация на това канче. Нещо повече - това вече се е случвало. В България ВЕЧЕ ИМА ПЧЕЛАРСКИ КООПЕРАЦИИ. И какво - да не би да са цъфнали? Да не би да са се окъпали в пари? Да не би да са започнали да изкупуват на по-висока цена? НЕЕЕЕЕЕЕЕеееееееееее, твърдо не!!!! Тези кооперации са се набълбукали с кредити, за да си купят оборудване, и в момента сметката им е такава, че им се клатят краката. Виж търговския регистър. Аз си направих едно собствено проучване и скоро ще отворя една тема, в която да споделя резултатите. А те са красноречиви - няма нито една фирма от бранша, която да има огромни печалби. По-скоро открих точно обратното - хиляди фалирали фирми, дори и сред тези - големите.
Именно затова аз си мисля, че изкупната цена НЯМА КАК ДА СЕ УВЕЛИЧИ и че ЗАОБИКАЛЯНЕ НЯМА КАК ДА СТАНЕ без пари, а ако ще се влагат нови пари, то това вече не е заобикаляне, а си е създаване на нов конкурентен бизнес със съответните му там инвестиции, разходи и проблеми, и печалба, но може и загуба, ако не се управлява добре.
Не искам да ме разбирате погрешно - самият аз не съм на ничия страна. По-скоро съм на страната на пчеларите, защото и аз имам мед, който искам да си го продам по-скъпо. Нещо повече - тази първата година ми е на загуба, така че силно се нуждая от по-висока изкупна цена. Но в същото време осъзнавам колко нереалистична е тази моя мечта.
Самият аз поглеждам в канчето на другите, така, както го правят и всички останали пчелари. Но аз поне се опитвам да разбера дали това канче наистина е толкова пълно, колкото си мисля, или просто е поредната самозаблуда, която имам по причина недостатъчното количество информация по въпроса. И за да си изясня колко все пак е пълно канчето на всеки един след мене по веригата до крайния клиент, ЗАПОЧНАХ ДА НАБИРАМ ИНФОРМАЦИЯ. И тази информация постепенно започна да ме убеждава, че нещата не са чак толкова розови. И че канчетата на тези след мене понякога са толкова нарешетени от разходи, че в тях не се задържа почти никаква печалба.
Ако обаче все пак открия нечие канче, което е пълно, бъдете сигурни че веднага ще създам конкурентен бизнес, за да си отлея малко от това канче и за мене. Предполагам че това ще го направят и други от вас. И когато станем много маймунките на клона, канчетата на всички пак ще се окажат полупразни или дори празни. Това е пазарната икономика. Дори и някъде да има пълни канчета, това е само временно.
Та дайте да обсъждаме чуждите канчета и да набираме информация за техните приходи и разходи, но нека да не живеем с илюзии, че някъде там съществува не канче, а рог на изобилието, и че той ще се излее върху нас само ако се съберем на някаква среща и се "обединим".
Искам да кажа и за още една самозаблуда, която масово се шири сред нашите среди. Това е самозаблудата, че някъде там НЯКОЙ ДРУГ Е ДЛЪЖЕН ДА НАПРАВИ НЕЩО ЗА НАС. Държавата, евросъюза, пчеларските организации, разните му еврокомисари, изкупвачи, фирми-износителки и т.н. - защо си мислите, че те са ни длъжни със нещо? Защо въобще търсите вината за собственото си положение в някой друг? Не можахте ли да осъзнаете, че в този живот ако вие лично не направите нещо за себе си, никой друг няма да го направи. На вълка му е дебел врата, защото сам си гони плячката. Ако се беше оставил на държавата или еврокомисарите или на когото и да било друг, щеше да е кожа и кости.
Това също е от нещата, които не бива да ги казвам публично, защото ще си навлека врагове, но в този живот нещата са така устроени, че ако човек САМ НЕ НАПРАВИ НЕЩО ЗА СЕБЕ СИ, никой друг няма да го направи. Именно поради тази причина аз още от самото начало започнах да търся методи за намаляване на себестойността на произведения мед, защото това е единственото нещо, което АЗ САМ МОГА ДА ГО НАПРАВЯ. Всички останали - прекупвачи, износители, държава, евросъюза и т.н. - всички останали защитават своите си интереси, а не моите. Няма никакъв шанс ако се появят някакви излишни пари, да ги дадат точно на мене. Да не би кукувица да им е изпила акъла. Просто съм реалист и това ми помага в живота да вземам малко по-правилни решения от идеалистите, които вечно чакат някой друг да направи нещо за тях или вместо тях. Може би в някой друг по-добър живот ще победи идеализма, но в този живот човек трябва да е реалист, твърдо стъпил на земята, и запретнал ръкави САМ ДА СИ РЕШАВА ПРОБЛЕМИТЕ, без да чака помощ от никого.
Не виждам логиката защо ако има субсидии цената ще се срине. Нали говорим за световен пазар. Няма как едни субсидии в малка България да доведат до промени в него. Може дребните тарикати прекупвачите да се пробват да я намалят изкуствено, но това според мен ще е временно и може да се коригира от нас. Сега заради безпаричие си принуден да продаваш, но ако си получил субсидията няма да е така и можеш да си задържиш меда. Не съм забелязал цените на зърното примерно да са се повлияли от дадените субсидии. Определят се от световния пазар.
А това коопериране, за което говори Борислав е може би най-добрия начин да си вземем по-добра цена за труда. Избягвайки цялата верига купуване и препродаване цената ще се вдигне. Най-малкото дори и да не се продава на вън може да се избегнат прекупвачите и да се продава директно на износителите.
А относно намаляването на разходите и себестойността в пчеларството не е много възможно да се направи. Това не е примерно да произведеш пластмасова чаша. В този процес се влияеш от едни сравнително постоянни фактори и ти евентуално да си оптимизираш производството. В пчеларството зависиш от природата, а там няма как да повлияеш. Виждате какви разлики има в добивите от миналата година и сега. Разликата е в пъти. А дали ще произведеш 2 тона или 800 кг ти си вложил едно и също, а при самото вадене труда е пак един и същ. Да, следващата година може и да са двойно повече, но това няма как да се контролира или поне не в големи граници.
Добре, така както го описваш Матеев, изглежда логично и вероятно е почти така.Обаче казвам почти, защото все пак има нещо, което трябва да се изясни.
А това са разликите в изкупните цени в Румъния и Унгария, цитирани от Борислав и същите в България.Нали за трите страни важат едни и същи пазарни условия!?Ако цената за крайния клиент е една и съща, а изкупната е различна, излиза, че по веригата има някакво преразпределение.Излиза, че някой от веригата на изкупуване, хомогенизиране, износ, продажба на краен клиент, реализира по голяма печалба, от същата верига тръгваща от Румъния или Унгария!
Според мен, това ще е интересно да се разнищи :)!
Понякога слуховете, подкрепени от голямото желание те да са истина, карат човека да се самозаблуждава и да ги приема като чиста монета. Не казвам че сега случая е такъв, просто казвам, че цитираните от Борислав числа ги възприемам скептично. Ако наистина в съседни държави е възможна такава голяма разлика, то тогава това автоматично щеше да доведе до преразпределение на цената. Тоест Български пчелари и прекупвачи щяха да продават меда на унгарските и на румънските фирми-износителки. Самите унгарски и румънски фирми-износителки щяха да организират изкупуването на Български мед, защото е по-евтин. Това за тях е детска играчка - считайте че ще щракнат с пръсти и ще го направят. Ако такъв един процес се задействува, то тогава в България ще настъпи дефицит на мед и цената видимо ще започне да пълзи нагоре.
Тъй като обаче всички знаем, че цената на меда НЕ ПЪЛЗИ НАГОРЕ, то по пътя на обратната логика мога да предположа, че или цените в Румъния и Унгария не са такива, каквото си ги мечтаем, или има някакъв друг фактор, който не го знаем. При всички случаи пазарната икономика няма да остави един такъв дисбаланс да стои дълго време непокрит и некомпенсиран. През живота си аз съм имал шанса да печеля от такива дисбаланси, но винаги това е било за много кратко време - месец, два и дотам.
Логиката е следната:
1. Както прекупвачите, така и фирмите-износителки ЩЕ ЗНАЯТ, че пчеларите имат субсидии.
2. Следователно както едните, така и другите ще се опитат да натисната изкупната цена надолу.
3. Пчеларите ще се нацупят и ще спрат да продават мед, но някои от тях, например които имат кредит, ще клекнат и ще продадат на по-ниска цена, защото са прекарани.
А след като има реални продажби, то това означава, че самата цена вече е станала пазарна. Тоест цената ще падне надолу, защото някои пчелари имайки субсидии, ще се съгласят да продават по-ниско. За останалите пчелари пак ще възникне дилемата - или се съгласявам с по-ниската цена, или меда ми ще си стои непродаден в мазето.
Самите западняци, знаейки за субсидиите, самите те ще се опитат да натиснат цената надолу. И ако се получи, лошо ни се пише. А то ще се получи, защото винаги ще се намерят закъсали пчелари, готови заради субсидиите да продават по-евтино.
В момента не се получава с натискането на цената надолу, защото всички по веригата вече са МАКСИМАЛНО ИЗЦЕДЕНИ. Просто вече няма накъде. Ако западняка се опита да натисне още малко, ще остане без мед. Тоест той вече е убеден, че повече не може, и затова се е отказал да натиска. Ако обаче се появят субсидиите, натиска ще се появи отново.
Не забравяйте, че НИЕ СМЕ В ПОДЧИНЕНА ПОЗИЦИЯ. Нямаме избор. Цените диктува този, които има ДОМИНИРАЩА ПОЗИЦИЯ, но това не сме ние. Това не са и българските прекупвачи или фирми-износителки.
Като цяло пазарната икономика не търпи дисбаланси. Тя така организира нещата, щото всички фирми по веригата на даден бранш ДА СА МАКСИМАЛНО ИЗЦЕДЕНИ. Това е нормалната страна на нещата, а не обратното - някъде някой да печели на гърба на другите.
Самите пчелари КАТО ПРОДАВАЧИ им се иска да мечтаят, че е възможно да има по-големи печалби, и те са скрити някъде там нагоре по веригата. Само да се протегнем - и готово, взели сме ги.
Нека обаче да не забравяме, че пчеларите са и КУПУВАЧИ НА ОБОРУДВАНЕ, и като такива изцеждат цените на кошери, прелки, храни и каквото там друго купуват. Следователно те много добре се ориентират в пазарната икономика и предприемат много логични действия по отношение например на производителите на кошери. Ха, ха - представете си един форум на производителите на кошери, в който те си мечтаят за продажна цена от 200 лева на кошер. И почти си вярват сами, че това е възможно, защото някой от тях чул недочул, че в Габрово някой си Матеев си купувал кошерите по 250 лева от чужбина. И автоматично решават, че техния труд е недооценен, че са силно изцедени с тази глупава цена от по 80 лева на кошер, че пазара не ги оценява, веригата след тях не ги оценява и ги изнудва и т.н и т.н И започват да мечтаят за субсидии от по 40 лева на кошер, мислейки си че тези пари ще останат в тях. Вие пчеларите обаче ако разберете, че един производител на кошери е получил 40 лева от държавата, моментално ще се опитате цената от 80 лева да я натиснете надолу и е почти сигурно че ще успеете, защото все някой производител на кошери ще клекне, за да има пари да дава заплати на работниците си.
Та това е - ние като пчелари не сме доволни от това, което се дава за нашия труд, но същото могат да го кажат и всички звена както под нас, така и над нас в цялата тази производствено-търговска верига. Всички сме силно изцедени и това е нормална пазарна ситуация. Успяват не тези, които опитват с големи надценки, защото системата обикновенно ги изхвърля от бизнеса, успяват тези, които успеят да намалят себестойността си под тази на техните конкуренти. Успяват и тези, които успеят да си заработят ЛИДИРАЩА РОЛЯ в някой бранш и така да диктуват цените, но това е много трудно, а по отношение на меда е почти невъзможно.
Така че всеки път, когато се размечтаете за цена на меда над 4.20, си припомнете, че купувате кошери по 80 лева, и че не сте готови да давате 100 лева за кошер дори и да видите, че даден производител на кошери фалира. Това е нормално - вие сте си в правото да изцеждате производителите на кошери докрай, но тогава защо се сърдите, че някой по веригата след вас прави същото?
Ето, аз предлагам качествени рамки на цена 3.50 лв. Наистина са качествени. Ще купувате ли от мене? Ясно е че няма да купувате. Да ви се сърдя ли? Ами ясно е, че не мога да ви се сърдя. Да мечтая ли за субсидии, защото моя труд и моите разходи са недооценени? Ясно е че не мога да мечтая. В кого е причината, че са ми скъпи рамките? Ами повече от ясно е, че причината е в мене. Как някой може да прави евтини рамки, а аз да не мога. Причината е само в мене, в моята организация или в грешните инвестиции или в грешното управление - може да е навсякъде, но си е В МЕНЕ. Държавата тука няма нищо общо, нито депутатите или евросъюза. Мога да се сърдя само на мене си и на никой друг. Мога да запретна ръкави и да се опитам да стегна нещата с разходите. Най-лошото обаче ще е ако не направя нищо и започна да се жалвам по всички форуми колко ни е лоша държавата, как не ми помага, как загивам, как моите изкупвачи (пчеларите) печелят луди пари на мой гръб и не ми дават по-висока изкупна цена на рамките и т.н.
Така е, някои ще продадат на ниска цена. Ама забравяш, че на износителя му трябва определени тонове с определени показатели както ти написа. Е, като не може да ги събере няма да има избор освен да си коригира цената. Същото е и с купувачите на вън. На него му трябва този мед и не може да си играе с номера.
Румънските прекупвачи не идват да изкупуват нашия мед, защото разликата в цените(цитирани от Борислав за Румъния и нашите) не е чак толкова голяма.
Като нови на пазара, те ще трябва да предложат няколко стотинки повече, за да си набавят необходимите количества по бързо.Ще предложат нещо отгоре, за да клъвнем :) и да си предложим меда на тях.Така разликата намалява още и вероятно не оправдава допълнителните разходи, които ще им се наложи да направят.
Още повече, вероятно прекупвачите от България, Румъния и т.н., работят за едни и същи големи фирми в Европа.
Просто на нас, са ни намерили цаката по някакъв начин. Кой ще е този луд да даде по половин евро повече, щом може да купува на по-ниска цена!
Разбира се ние сме дребен производител и с нас или без нас, за тях е все едно!
Първо- китайсия и аржентинския мед (този за който става въпрос) се внася на цена от около 0,50 евро (1 лев) заедно с транспортните разходи и митата. Информацията е към дата от преди няколко години, тъй че оттогава може и да е трупнал някой и друг цент отгоре.
ВЪПРЕКИ ЧЕ, аржентинският мед е един от НАЙ-СКЪПИТЕ на местния пазар в световен мащаб (в аржентина) на едро и на дребно и ПРИ ИЗНОС СЕ ПЛАЩА МИТО ( не знам точния термин), отделно има и мито при внос в съответната държава. Цяла загадка е как медът успява да пристигне на цена по-ниска от митата , които се плащат. ( вероятно аржентинските пчелари плащат по 15-16 долара за всеки изкупен им кг мед)
Още продъжавам да се чудя как една година по борсите в бг продаваха дини внос от гърция на 0,12 лв/кг, докато в същото време в гърция същата цена беше 0,30 евро. Загадка!
Дали е възможно българския пчелар да намери по-добра цена? ДА. Познавам пчелари които продават (лично произведения- в общия случай до 10 тона) мед кой в гърция, кой във франция, германия .... при това без да притежават цех, оборудване или нещо подобно - на тененекета. Просто хората са пробивни, нищо повече.
От мед до мед има разлика, затова и в цената разликата може да бъде огромна. Едно нещо не винаги струва колкото сбора на частите от които е направен, а много повече. Матеев казва че предлага КАЧЕСТВЕНИ пчеларски рамки по 3,50лв и за тази цена никой не би си купил от тях, но ако започне да ги предлага като произведение на изкуството, парчето може да го продава и за няколко хиляди.
Ако вземем да правим сравнение между картините на Пикасо и някоя детска рисунка, ще установим че въпреки че и най-ненадареното дете рисува по-добре, мацаниците на Пикасо се продават за милиони. От къде идва тази разлика в цената?
Аз не го играя опозиция. Напротив за огромна част от написаното съм съгласен.
Международната пазарна икономика и конкуренция много често нямат нищо общо с българските фирми. Но аз не съм специалист в тази област.
Действителна ситуация – през януари-февруари 2011 година аржентинските производители отчетоха че „реколтата“ от мед ще е по-слаба в сравнение с 2010 година. В резултат аржентинските кооперативи и организации на пчелари стопираха 50 хил. тона мед и ги оставиха в складовете си в искане на по-висока цена. По принцип Китай и Мексико винаги са „готови“ за запушат дупката, но техните продажби не скочиха. А някой от по-големите играчи на пазара от САЩ и Канада вместо това се пренасочиха към европейския пазар в търсене на мед. В края на февруари европейските купуващи офиси предлагаха сделки с доставка август-септември-октомври при цени с около 20 цента по-високи от нормалната, и с занижено изискване относно количеството от нормални доставки от 20 – 40 тона паднаха до 10 тона. Аз не съм икономист но при повишаване на международната цена и задържането и в рамките на около 1 година без кой знае какви колибания, би следвало цената да мръдне малко нагоре но тя не мръдна дори и с 1 стотинка напротив имаше твърде много пчелари които се оплакваха че „прекупвачите“ им предлагали цени от 3,60 – 3,80 лв. до 4 лв.
Също така по-принцип големите износители обикновено са на „светло“ - в България не е съвсем така. Укриването на данъци и печалби е национален спорт. А конкуренция – просто няма такава. Конкуренцията в повечето случай е коя фирма ще докопа меда първа когато е на „зор“ и на каква цена. Понеже големите разфасовчици в Германия работят с всички фирми и спускат една и съща поръчка на всички и печели тази която предложи най-добрата цена и най-краткия срок. Вярно правени са опити за договорка и не са успявали. Но е вярно и че пречат на всеки решил да се намеси в този бизнес. Поради търговската тайна и че голяма част от бизнеса е на тъмно е много трудно да се каже колко точно печелят. Онова което е на светло реално е около 10 %. А онази част която е на тъмно – там никой не знае.
Действителен случай – партида от 20 тона мед - обикновено производителя звъни на всички търговци за цена и условия като тенекии, документи, плащания. Разбира се иска някоя стотинка в повече. Заинтересованите взимат проби ако всичко е наред – идват, товарят, плащат. Две големи фирми износителки в рамките на 1 час си организираха своеобразен търг, чрез телефонно наддаване а техните закупчици единствено съобщаваха новата цена. Без предупреждение и някаква договорка едната и другата изпращат камион да товарят меда и се засичат с разлика от 2 минути. Максималната цена тогава беше 3,20 лв. всеки твърдеше че повече от това не може и няма как. След час цената беше 4.00 лв. на колкото и се продаде. Инцидентен случай но показателен. А мнозина ме заклеймиха като лъжец понеже не вярваха че е възможно...
Нашите пчеларски кооперативи са пълна пародия и към настоящия момент всички до един сигурно са фалирали. Те и бяха създадени и със съвсем друга презумция. Другият им проблем е че когато стане дума за пари (внасяне на парични вноски), управление, разпределение на дялове нещата придобиват – груб селски характер.
Любим пример – Румънски кооператив – начало 12 души – в момента 100 членове - 6 000 кошера – минимална бройка за членство 20 кошера – вноска 40 лв. на кошер еднократно и 2 лв. на кошер на месец – реализирани проекти по програмите 45 за модернизация на пчелините, 15 проекта за БИО – април тази година отвориха фабрика за преработка и разфасоване на своята си продукция - проект по мерките с 50% собствено участие. Пазари – вътрешен чрез една верига от магазини и дребни търговци – външен Италия и Полша. В момента работят по защитаването на собствена марка мед и „изнасянето“ й на ЕС пазара.
Това което ми е интересно как те успяват да прескочат всички посредници и получават наистина по-добра цена за своя си мед, а тук това се оказва невъзможно и противоричащо на пазарната икономика и конкуренция. Далеко съм от илюзията че ще се обединим в кооператив и ще цъфнем и вържем, а и за една нощ ще станем милионери… това е просто абсурдно. Иска се много работа и средства но все пак е постижимо. Едни от големите аржентински износители са именно пчеларски кооперативи и обединения.
Цената е реална – 15 лей/ кг акация – 15 лей са 6,60 лв. на едро и около 30 лей – 13,20 лв. на дребно в бурканче купено от пчеларя или местният пазар. Но те си отстояват някакви позиции дори имат и държавна политика, а ние – ние си събуваме гащите и се надупваме на всеки – като в повечето случай когато стане дума за изисквания сме и по-големи католици и от папата…
Scutellator в прав при изходните и вносните мита които имат някой медове направо си е загадка...
Прескачането на всички посредници е много лесно - просто човек трябва да тръгне по международни панаири за мед или за хранителни стоки и там да търси клиенти, което не е чак толкова трудно, тъй като пък самите западни фирми-вносителки също търсят нови доставчици. Аз точно това мисля да направя. Достатъчни са 2-3 панаира и ще открия поне 90% от западните фирми, които в момента купуват Български мед. Само през октомври панаирите са два - един в Украйна за мед и един в Германия за хранителни стоки.
Та не е трудно намирането на каналите за износ - в даден бранш обикновенно всеки знае за всеки. Трудно е другото - удовлетворяването на изискванията на западните партньори. Не може да отидеш на панаир и да им кажеш "Аз мисля да направя еди-какво си предприятие за хомогенизиране". Ще ти се изсмеят и ще ти кажат "Когато го направиш, тогава ела пак и се обади". Та това е страшното - предварително човек трябва да похарчи на риск един милион лева за сгради, оборудване, сертификация, трябва дори и да изкупи стотина тона мед и да го хомогенизира, и чак тогава може вече да отиде при западняците и да им каже "Аз продавам мед". Другото страшно е, че човек се набутва в един вече утвърден пазар и за да има шанс да пробие, поне в началото трябва да продава по-евтино на западняците и да купува по-скъпо от прекупвачите. И вероятно първата му година ще е на загуба, но няма как - това е пътя.
Въпроса е дали може да се устиска на разходите по този път и фирмата да се изкара на печалба, без преди това да фалира. Защото аз познавам фирми, тръгнали по този път, и фалирали на 3-тата или 4-тата година. Има ги в търговския регистър. Стигали са до над 1 милион лева продажби на 3-тата година и на четвъртата хоп - банката им конфискува имуществото. Това по реален случай.
Януари 2013- китайски, 1.5$.
Scutellator го е казал, има пчелари които сами си изнасят меда - на тенекии без да имат производствени цехове,техника за милиони левове, работници... дребен износ който в най-добрият случай е 20 тона и това в никакъв случай не влияе на цената на едрите търговци. Но все пак говорим че има начини да се постигне по-добра изкупна цена.
Понеже обичам да опростявам нещата - пчеларският кооператив е нещо подобно само че вече говорим не 1 тир а за 2 до 3 тира в добрия случай. За да се повлияе цената на едро трябват доста повече от 60 тона годишно. Реките от пари няма да потекат но може да се извоюва по-добра цена.
Това обаче винаги върви ръка за ръка със свалянето на себестойността на пчелният мед. На мнозина 1 кг мед им излиза над 2 лв. дори 3лв. и не случайно казват че пчеларството е губещо без субсидии.
alex74 - защо си на загуба? и искания какви искания?
Не знам защо все на мене се пада ролята да бъда лошият, но хайде - ще я изиграя още веднъж, пък после можете и да ме намразите.
По въпроса с "кооперативите". Тази игра съм я играл, и то няколко пъти. Не се казва кооператив, а асоциация, но разликата е само в думичката, а всичко останало е същото. И така - сега ще ви разкажа една истинска история, която най-вероятно ще се случи и с нашия бъдещ "кооператив". Просто винаги така става - ще се учидя, ако се случи нещо друго.
Та всички пчелари са радетели за "обединението" или за "кооператива", но знаеш ли какво всъщност си мислят? 99% от тях си мислят, че НЯКОЙ ДРУГ ТРЯБВА ДА СВЪРШИ МРЪСНАТА РАБОТА, а ако се появят някакви ползи - този някой друг е ДЛЪЖЕН ДА ИМ ГИ ДАДЕ ей-така, за сините им очи. 99% от пчеларите си мислят, че тяхното участие в този кооператив ще се изчерпа с два-три постинга във форума и най-много, ама най-много да им се наложи да пратят по пощата 5 лева членски внос.
И такааааа.....
Утре обявяваме учредително събрание на новия кооператив. Определяме дата, наемаме зала някъде в София със 1000 места и плащаме от джоба си 1000 или 2000 лева. Правим цялата организация, подготвяме документи, устав и т.н. Някой трябва да загуби 5-6 дена да изчете законите и да направи цялата организация - надявам се че това ще е Борислав. И така на уречения ден отиваме аз и Борислав на събранието и започваме да хвърляме боб - ще дойде някой - няма да дойде - ще дойде някой - няма да дойде. За да не си кривя душата, ще си призная, че вероятно ще дойдат 20 или 30 човека. Това по действителен случай. Започваме общото събрание и се изпокарваме още първите 10-15 минути. Най-конфликтната тема ще е дали годишния членски внос да е 5 лева или 10 лева. Най-накрая ще гласуваме за 3 лева и поне няколко човека няма да го платят веднага, а 2-3 директно ще се разсърдят и ще напуснат събранието. Събраната сума няма да плати паркинга на колата на Борислав, какво остава за залата или за всичките необходими разходи през първата година, които ги оценявам на 200-300 хиляди лева.
Както и да е. Ще стане една говорилня, в която ако има 20 души, ще се появят 30 предложения за някоя дреболия в устава. Ще се загубят няколко часа в нейното обсъждане и най-накрая няма да остане време за важните неща. Сравнително лесно ще минат изборите за председател, защото всички с охота ще изберат Борислав, и то не защото много му вярват, а защото очакват ТОЙ ДА СВЪРШИ МРЪСНАТА РАБОТА.
В какво се състои тази мръсна работа?
1. Ами той да жертва лични пари за всички нужди на кооперацията - говорим за хиляди левове само около регистрацията и стартирането на някаква макар и малка дейност.
2. Той да ходи по панаири в чужбина - естествено за негова собствена сметка.
3. Той да гори хиляди километри със собствената си кола, естествено за собствена сметка.
4.. Той да се отчита ежедневно на форума с писане по 3-4 часа на ден какво е свършил за общото благо. Няма как - длъжен ни е, защото 20 човека са му дали членски внос по 3 лева.
5. Ако наистина направи нeщо добро за всички - никой няма да му благодари.
6. Ако нещо сбърка - всички ще го оплюват ден и нощ, при това не само тези с 3-те лева, а и всички останали, които също ще си мислят, че Борислав им е длъжен с нещо.
7. На първото годишно събрание след 1 година ще дойдат 2 пъти по-малко хора, и този път няма да дадат и по 3 лева.
8. Междувременно Борислав ще си е затрил бизнеса, защото задачите по кооперацията край нямат.
9. Във финансов аспект ще е почти фалирал, може дори и да си развали семейството, защото жена му всеки ден ще му мели на главата, че е глупак да върши всичко това за сините очи на някои неблагодарници.
10. В един момент Борислав ще вдигне ръце и ще тегли една майна на тази кооперация, което естествено ще го направи враг номер едно на всички пчелари.
11. Половината от тях ще го обвинят, че е забогатял на техен гръб, че е мафиот, който работи за лична изгода и лъже останалите пчелари.
12. Мога да продължа с още поне 100 точки, но и това е достатъчно, за да разберете какво в действителност ще се случи с много голяма вероятност.
Колкото до мене - ами аз ще съм един от лоялните членове, който ще си плати 3-те лева, а ако потрябва - ще плати и 3000 лева, защото ще знам на какъв се е нахендрил Борислав и дори ще го съжалявам, но няма да му помагам, защото ще си гоня моя си личен бизнес.
Това е. Познавам и успешни обединения, но при тях председателя наистина си е жертвал живота и не води никакъв друг бизнес, освен да се занимава с делата на обединението (асоциацията, кооперацията). Освен това тези обединения имат годишен бюджет от поне 100-200 хиляди лева. Членския внос при тях е от 500 до 3000 лева на година на член. Мислите ли, че това е възможно при пчеларите? Мислите ли, че при тях има достатъчно влиятелен и уважаван член, който да е готов да стане председател и да си загърби бизнеса и живота в името на общото благо?
Ако мислите, че всичко това е възможно - ами пробвайте. Аз ще го подкрепя с личен членски внос, какъвто и да е той, но друго от мене не очаквайте. Парен каша духа - нали знаете. Ако Борислав мисли, че може да се справи и да се жертва - аз ще гласувам за него.
Позволете и аз да дам мнение по темата.През последните години имаше доста чуждоземни прекупвачи, които идваха и изкупуваха доста голяма част от произведения мед в различни региони. Тук имаше добър шанс за пчеларите да получат и по-атрактивна цена на меда, но балканския ни манталитет утрепа тази не лоша възможност. Сами започнахме един друг да се прецакваме докато сами си бутнахме цените на нивото, което предлагат нашите прекупвачи, а чуждоземния прекупвач е дошъл да прави бизнес и не би се отказал от по-висока печалба. Като прибавим андрешковщината и номерата с тухли и камъни, контаминиране на меда и още няколко балкански прийома то сами сме си виновни, че голяма част от тях се отказаха да се ползват от услугите на нашия пазар. Останалите, които се брояха на пръстите на едната ръка станаха лесна плячка за родните прекупвачи, които къде със "съветване", къде с кютек, къде със съдействие на държавната машина бяха елиминирани и така монопола беше възстановен. Да монопол има и всичките тези приказки за конкуренция са врели некипели.Картинката е горе долу същото като при равъдната асоциация и всичко става с благословията на държавната машина. Това, което разказват преработвателите за конюнктурата на международния пазар донякъде е така, но само до някъде. Бедата е, че със своето поведение на пазара, те носят много голяма вина затова българския мед отдавна да не се ползва за подобрител, както е било в не далечното минало, а просто за промишлен мед стоящ рамо до рамо с китайския и аржентинския, по простата причина, че не малка част от българските преработватели се опитват да шмекеруват и самите те ползват българския мед за подобрител на китайски и аржентински медове. Да не говорим, че някои даже си помислиха, че ще е още по-изгодно да заменят вносните медове с глюкозно фруктозни сиропи, но се оказа, че европейския търговец не е балама и след това им се наложи да обикалят из цяла Европа да търсят пазар за бъркоча си и накрая го продадоха нейде из Азия като подсладител, но на огромна загуба. Естествено за това бе обвинен родния пчелар и за това на него не му бе платено и фирмата бе обявена в несъстоятелност, а собственика и си създаде чисто нова фирма със същия предмет на дейност, но с нов имидж и готовност за нови подвизи. Та като се отвори приказката за фалити, да така е много фирми в бранша фалираха, но ако се вгледаме внимателно ще се види, че не малка част от тях фалираха още преди да са купили и едно кило мед. Ако се вгледаме още по-внимателно всички от тях са собственост на хора, които в даден период от време са близки до властта и дори част от нея, а всичко е построено с европейски пари. В същност като се вгледаме в конюнктурата на пазара виждаме, че нашия мед се изнася почти само за ЕС. Преди малко повече от година имаше интерес към нашия мед от един пазар, който е доста интересен от гледна точка на това, че е готов да плати добра цена, но има и съответните изисквания за качество. Бедата е, че те имаха готовност да направят някакво финансиране от няколко милиона долара и тогава кликата от министри,чиновници и пчеларски лидери тръгнаха да си поделят баницата още преди тя да е омесена (така както сега правят с програмите и фондовете), така се стигна до оттеглянето на потенциалните клиенти от нашия пазар не само в областта на нашия сектор, но и въобще, след като положението бе същото и във всички сектори, в които те бяха готови да направят инвестиции.
Така като се позамисля, дори без много да си чеша закърнелия мозък, стигам до извода, че за кризата в сектора и ниските цени на меда, вината си е изцяло наша, на самите пчелари. Мениджмънта на пчеларството е оставен в ръцете на хора, които всички знаете кои са и какво вършат. Та въпроса е защо самите ние позволяваме това. Защо продължаваме да ги крепим, като е видно, че тази клика не само че работи срещу нашите интереси, но и има основна вина за унищожаването на сектора с цел извличане на краткосрочни печалби.
Само един нагледен пример. Като се има предвид, че средната консумация на мед в страната е много ниска и ЕС е отделило известен финансов ресурс за популяризирането на българските пчелни продукти както в страната така и в чужбина, то тези пари се "усвояват" вече 6 години (става дума за ресурс от порядъка на между 120 000 и300 000 лв годишно) без някой дори да разбере за това. В същото време пчеларските сдружения по места инвестират доста средства и време да се опитат да популяризират българските пчелни продукти и да повишат консумацията на мед поне в своя си регион, но техните проекти не биват класирани по тези програми, въпреки, че са поне няколко нива над тези подадени от членовете на работната група по пчеларство. Ето тази година парите бяха усвоени до стотинка от Димо Димов(130 000, като няколко хиляди дадоха и на Михайлов за софийския базар) и това не му стигна та се насочи за усвояване и на още 200 000 по промоционални програми. Някой от вас да е разбрал случайно по какъв начин бяха популяризирани пчелните продукти? Аз въпреки, че се ровя тук и там и се старая да следя всички мероприятия, не можах да разбера. А това са средства които освен за популяризиране на пчелните продукти в страната трябваше да помогнат за популяризиране извън нея и създаване на възможности за излизане на нови пазари.
Та това лирично отклонение беше за да кажа, че имаме още едно добро перо за повишаване средната изкупна цена на меда и тя е вътрешния пазар . Самото повишаването на вътрешната консумация би вдигнало макар и малко средната цена на меда и то основно чрез увеличаване на дела на директните продажби.
В края на краищата и ние сами трябва да си потърсим начини за по-добра реализация и Борислав ни даде нагледен пример как са го направили в Румъния, аз бих добавил че италианците са го направили на няколко нива по-добре и всички са доволни. В крайна сметка спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се.
Матеев има и друг сценарий. В един момент така както се чака да дойдат няколко човека пристигат група от 20 -30 човека изпратени като троянски коне от конкуренцията и те с охота се съгласяват да поемат и управлението на кооператива и да ти прибират членския внос. лед няколко месеца най-много година след като са похарчили членския внос се стига до мнението, че в България кооперятивите не могат да се равиват и се преминава към ликвидация. Тази попара съм я сърбал, но с малко по-друг сценарий със СБП
Хайде да доразвия темата, пък след това можете и да ме набиете.
Има два вида обединения - с идеална цел (асоциации) и с комерсиална цел (фирми, които имат право на търговска дейност). Предполагам, че вие търсите от втория тип обединение - все пак то ще търгува, заобикаляйки изкупвачите и фирмите - износителки. Хоппа - значи започваме да говорим за пари. Такова едно обединение се нарича ООД или АД или Кооперация. И в трите случая има ДЯЛОВ КАПИТАЛ. Тоест кой с каквито пари участвува, толкова ще му тежи и гласа в общото събрание. Знаете ли какво се получава при такива обединения - ами обикновенно 1-3 човека имат огромни дялове, надхвърлящи 50%, а всички останали имат смешни проценти и дори и да се обединят, пак няма да могат да завземат властта, ако нещо се обърка.
Тогава ви задавам въпроса - това обединение на всички пчелари ли ще е, или само на тези двама-трима, които ще командват и ще се разполагат с парите на останалите, без при това да им дават дивидент. Това ли ви е мечтата - да си дадете парите на някого и да не знаете какво той прави с тях?
Това е за комерсиалното обединение. А за некомерсиалното (асоциация) ви описах в по-горния постинг какво най-вероятно ще се случи.
Ха сега ми кажете вие какво обединение си представяте, щото може и аз да не съм разбрал нещо. Каква ще е ролята на това ваше обединение, как ще се създаде, как ще функционира и как въобще си представяте, че това обединение може да ви донесе по-висока изкупна цена. Ако това обединение си има някой идеолог, сега е момента да напише какъв му е плана.
Четейки постингите на Димитър Бонев стигам до извода, че в пчеларския бизнес вероятно има и някаква мафия, но тя се върти около държавните пари и субсидиите. Мене от такива хора не ме е страх. Те не са заплаха. На тях каквито и пари да им дадат, те все ще се провалят, защото тези пари не са изкарани с пот на чело и лесно се харчат за глупости. Всички знаете как се провалиха кредитните милионери, на които преди 20 години БСП натика в ръцете им няколко милиарда. Също така всички знаете как се провалят и тото милионерите. Колко от тях станаха бизнсмени - май николко. Ахо-ихо, хапване и пийване 1 година и после парите свършват. Лесните пари не са направили бизнесмен от никого. Ако едни пари не ги изстрадаш, после няма как да ги управляваш правилно.
Ами какво да ти кажа. Прав си. Но все пак има и варианти при които макар и в доста камерен състав да се реализират. Проблема си е в манталитета.Трудно се намират съмишленици на които можеш да имаш и пълно доверие на всичкото отгоре. Може би трябва да се тръгне от доста далече ида се извърви доста дълъг път.
Освн това т.н. пчеларска мафия общо взето контролира сектора и по един или друг начин пряко влияе и на цените на продукцията. Бедата е, че с всяка изминала година става все по-силна и сплотена и ако някой все пак се осмели да им попречи много бързо му подрязват крилцата.
Защо да си лошият Матеев?
Защото това което си написал че ще се случи си е на 100 % истина - грозна и жалка.
Само като забележка – пропуснал си един отнай-важните въпроси – каква ми е далаверата…
Бонев също е прав на 100 % - тъжно, но е така.
Няма как да има обединение при условие, че тези, които искат да го направят, казват, че няма да стане. Навсякъде другаде може, при нас не може. Не ми се вярва... Не може ние да сме най-черните...
Най-голямата далавера на шефовете на асоциации е, че те обикновенно стоят под прожекторите. Тоест придобиват някаква публичност, показват ги по телевизията, правят им интервюта за статии, канят ги на кръгли маси в някое министерство, когато се създава или променя някой закон в техния бранш. На някои хора това им харесва. Други пък го правят с користни лични цели, като например изграждане на публична личност с цел бъдещо навлизане в политиката. Има и други облаги, като например контакти с личности от върхушката, което често води до възможност за лични или бизнес облаги, за получаване на изпреварваща информация, която може да се капитализира и т.н.
Основна движеща сила на тези хора е желанието за популярност, власт, а от там разбира се и пари. Има 1000 начина власта да се трансформира в лесни пари.
Разбира се че може да стане обединение и при нас, но за тази цел първо трябва да се намери ИНИЦИАТОР или ИДЕОЛОГ на това обединение. Той трябва да е активната личност. Той трябва да има желание да стане председател и после да се опита да привлече последователи, които да повярват в неговите идеи и в неговата личност.
Това е единственият начин да се изграждат нови асоциации - с предварително известен председател, който го желае това. Всички действуващи и активни в момента асоциации са именно такива. Има и асоциации с насила избран председател - те обикновенно са пасивни, защото както знаете хубавата работа насила не става.
Доста често в даден бранш има повече от един кандидати за председател на асоциация. Тогава те обикновенно не се разбират и крайния резултат е, че в този бранш се правят повече от една асоциации - тоест колкото са кандидатите, толкова асоциации се регистрират. Впоследствие, както предполагам се досещате, хората от бранша започват да недоволствуват от тези асоциации, защото всеки един човек си мисли, че асоциацията е ДЛЪЖНА ДА МИСЛИ И ДЕЙСТВУВА КАТО НЕГО и при най-малкото разминаване този човек става враг на дадената асоциация. Постепенно недоволството в бранша се натрупва, хората започват да си говорят за обединение (това познато ли ви е) и най-накрая се появява поредния лидер и под негово ръководство се създава ПОРЕДНАТА АСОЦИАЦИЯ. Тя в началото има голям кредит на доверие, но с времето това доверие се изпарява, и най-накрая и тази асоциация бива намразена като всички останали. Хората отново започват да си говорят за обединение и цикъла се завърта отново.
Аз съм нов в пчеларските среди, но така както гледам, нещата май се въртят в същия порочен кръг. Има няколко асоциации, хората не са доволни от тях, и вече си говорят за обединение, което означава че поредната асоциация вече е на път да се роди. Търси се само кандидат-лидер, който да яхне народното недоволство.
Между другото - ако има кандидат-лидер, той може сам да си регистрира асоциация - съвсем не е необходимо зад него да застава пчеларската общност. Винаги могат да се намерят 4-5 човека, който да подпишат, че уж са присъствували на Учредителното събрание.
ОСНОВЕН ИЗВОД - Всяка една асоциация защитава личните интереси на нейния Председател и на Управителния съвет. Ако тези интереси поне донякъде се припокриват с интересите на останалите членове - добре. Ако не - ами хората правят поредната нова асоциация.
Това е доста грозно казано, но нима не е така и навсякъде другаде в живота. Всички лидери или ръководни постове навсякъде по света защитават на първо място личните си интереси и чак след това интересите на останалите, ако разбира се те не противоречат на личните. Винаги е било така в миналото, винаги ще бъде така и за в бъдеще.
Истинско удоволствие е да чета постовете на Матеев!Много наблюдателност,познания и мъдродт е насъбрал през годините и се радвам че споделя и излага толкова убедително и увлекателно!Адмирации!
За съжаление е точно така, даже и по-зле. У нас още в зората ня демокрацията се е формирала една клика, която и до днес тормози гилдията. Тя не допуска други извън този кръг да се намесят. Така се получи и при последния опит да направим нещо различно. Пристигнаха троянският коне добре организирани и превзеха чрез процедурни хватки организацията още при създаването и. Та даже имаха и наглостта да се опитат да ни отстранят още при да е започнало учредителното събрание.. След като тогава не успяха го направиха по-късно с малко повечко пари дадени им от тези срещу които уж се борят и с много фалшификации. Отърваха се от всички неудобни освен мен , но аз не съм заплаха, защото съм сам. Това че ги плюя и хокам въобще не ги притеснява. И понеже темата е и за цената на меда, с последните си изяви т.н. лидери отново за поредна година направиха ценна услуга на търговците и събориха цената на меда.
031161304-big[1].jpg
Впрочем, ако Админа прецени, че картинката е за друго място, да действа по компетентност.
Не си правете грешния извод, че е виновен капитализма или пазарната икономика. Не е така. Човечеството е пробвало какви ли не обществено-икономически строеве, и всичките до един са се проваляли. Ще се провали и капитализма, но първо някой трябва да измисли нещо ново, което все още не е пробвано. След това ще го пробваме в следващите 100 години и отново ще осъзнаем, че пак сме се прецакали. Това обаче не е важно. Няма никакво значение какъв ще е обществено-иконимическия строй. Какъвто и да е той, за едни ще изглежда справедлив, а за други пак ще изглежда като подтисничество и те периодично ще стъкват някоя друга революция.
Обсъждайки цената на меда ние постепенно стигнахме чак до обществено-икономическия строй, но това пак е в резултат на една основна грешка - свикнали сме да си мислим, че някой друг е виновен за собствените ни проблеми. И след като не са изкупвачите или износителите, минахме през мафията и стигнахме до капитализма като цяло. Дали това обаче е вярно, или истината е някъде другаде?
Хайде да погледнем на нещата под друг ъгъл - всички ние сме едни малки прашинки, от които нищо не зависи. Едни малки мравчици, принудени НАСИЛА да живеят в многомилиардния мравуняк, наречен ЧОВЕЧЕСТВО. Никой не ни е питал дали искаме да се раждаме и да го живеем този живот. Просто са ни родили и НАСИЛА са ни принудили да играем една странна игра, наречена ЖИВОТ. Това съм го писал и по други форуми. Никой не ти казва какви са правилата на тази игра, наречена ЖИВОТ. Въпреки това СМЕ ПРИНУДЕНИ ДА Я ИГРАЕМ. Вярно е че уж има някакви правила, наречени ЗАКОНИ, но повечето от нас бързо-бързо осъзнават, че има и други, НЕПИСАНИ ПРАВИЛА, които в действителност са много по-важни за успеха на един или друг играч. Не казвам, че не трябва да се спазват законите. Напротив, трябва да се спазват, но всъщност спазването им НЯМА ДА ВИ ПОМОГНЕ да постигнете успехи в играта. Трябва да научите какви са НЕПИСАНИТЕ ПРАВИЛА и да започнете да ги прилагате, за да може лека полека да получите конкурентно преимущество пред тези, които не ги знаят тези правила.
Коминизма, капитализма или феодализма тука няма нищо общо. Това са само различен комплект от ПИСАНИ ПРАВИЛА, но както вече ви казах, живота се движи от НЕПИСАНИТЕ ПРАВИЛА. Ние сме поставени да живеем в някакъв комплект правила и след като НЕ МОЖЕМ ДА ГИ ПРОМЕНИМ, за нас остава едно единствено нещо - да се опитаме ДА ГИ ИЗУЧИМ и след това да се АДАПТИРАМЕ КЪМ ТЯХ така, щото да ИЗВЛЕЧЕМ МАКСИМУМ ПОЛЗИ ЗА СЕБЕ СИ от конкретната действителност, в която са ни принудили да живеем. Ако живеех в средновековието, щях да се уча да размахвам меч, в дивия запад щях да се мъча да стана най-бързия стрелец, втората световна война щях да търся начин да остана жив, а в пазарната икономика търся начин да управлявам предоставените ми ресурси по-добре. В нито един строй нямаше да се жалвам и да търся вината в някого другиго, защото това е безсмислено. Във всеки един строй щях да знам, че моята лична съдба зависи САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТ МЕНЕ и щях да търся начин да ИГРАЯ ИГРАТА ЖИВОТ колкото се може по-добре.
Когато се прави кооператив,сдружение, асоциация, АД, ООД и т.н. смятам че е напълно задължително да бъде нает професионален мениджър. Обикновенно това са хора с качества и контакти, и се грижат за няколко компании (които може и да нямат нищо общо по между си). Много от прекупвачите и преработвателните цехове работят на този принцип, като самите собственици са просто изпълнители и по този начин са фокусирани единствено върху производството, вместо с документациии и пласмент.
Заплатата на най-евтините западни професионални мениджъри е 15 000 EUR на месец. Струва си да се наеме такъв ако говорим за фирма с 500 човека персонал и поне 20-30 милиона лева годишен оборот. Мащабите на пчеларските сдружения са много по-малки. Такова едно сдружение няма да има пари за заплатата на една секретарка на шефа, която да владее няколко езика, пък какво да говорим за самия шеф.
Хайде да ви кажа още една истина от света на бизнеса - в основата на всяка една успяла фирма в България обикновенно стои ЕДИН ЕДИНСТВЕН човек, който изпълнява едновременно ролите ИДЕОЛОГ, СЪЗДАТЕЛ, СТРОИТЕЛ, ОРГАНИЗАТОР, СЪРЦЕ, ДВИГАТЕЛ, РЪКОВОДИТЕЛ, РАБОТНИК ПО КЛЮЧОВИ ЗАДАЧИ, СЧЕТОВОДИТЕЛ, ПЛАНИРОВЧИК, ДОСТАВЧИК на 3-те най-важни суровини, ПЛАСМЕНТ на 3-те най-важни продукти, МАРКЕТИНГ и срещи с 3-те най-големи клиенти, и т.н и т.н. Рядко, ама наистина много рядко, успешни фирми се създават от сдружения между 2,3 или 4 човека. Тази работа с кооперативите от много хора обикновенно не се получава, освен разбира се ако тези хора не си имат ВСЕПРИЗНАТ ЛИДЕР.
Когато една фирма има много собственици, най-трудното нещо при нея е изборът на УПРАВИТЕЛ или ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР. Базов принцип при управление на големи структури е да има ЕДИНОНАЧАЛИЕ. Това означава, че всеки един човек в йерархията трябва да има ЕДИН ЕДИНСТВЕН НАЧАЛНИК. Всякакви опити за нещо друго водят до провал. Фирмите с много собственици обикновенно не могат да изберат един единствен Управител и се договарят за някакви смесици от типа - аз съм по производството, ти по пласмента, но ще си помагаме (разбирай пречиме) един на друг. Такива организации се провалят. Провалят се и организации, в които решенията се вземат на едва ли не ежедневни съвети от по 10-15 "специалисти". Такива съвети не могат да вземат тежки и отговорни решения. При тях винаги всичко е някакъв компромис, или безкрайни отлагания, като и едното и другото се наказват от пазарната икономика.
Та за да е стабилна една кооперация, тя трябва да бъде управлявана от един единствен човек и той трябва да има почти неограничени пълномощия и поне двугодишен мандат (да не могат да го сменят по-рано, дори и да им се прииска по някое време). Този човек трябва да изгради под себе си пирамидална управленска структура, в която също трябва да се спазва принципа на единоначалието. В тази структура могат да участвуват и собственици на дялове, но те не трябва да имат право да се месят в управлението.
Не знам обаче как това ще се получи при една пчеларска организация. Дали всички ще се доверят на един единствен човек и ще го оставят спокойно да си допуска собствените си грешки (защото всеки допуска грешки). Ще успеят ли да се издигнат над собствените си съмнения и дерзания от типа "аз щях да управлявам по-добре" и да не му пречат при вземането на решения? Ще му прощават ли грешките и ще го освободят ли от отговорност, ако нещо се обърка и кооперацията загуби пари? Нали знаете - една грешка си проличава чак след време и от позицията на бъдещето много е лесно всеки да каже "аз нямаше да сбъркам".
И все пак не разбрах каква ще е целта на тази кооперация и с какво тя ще е по-добра от една друга конкурентна фирма, която има едноличен собственик на капитала и еднолично управление. И при двете фирми успеха зависи от качествата на един единствен човек, но този с едноличния капитал ще подхожда по-отговорно, защото парите са си негови, и ще взема по-бързи и по-правилни решения, защото никой няма да му се пречка. Ще е по-икономичен и по-ефективен във всеки един аспект. А назначения директор на кооперацията първата му работа ще е да си обзаведе кабинет, да си купи директорски стол за 1000 лева и бюро за 2000, да си назначи секретарка с голям бюст (а не с няколко езика), да си купи служебна кола, и то не някоя от 30 000 лева, а AUDI S8 за 230 000 лева. При ходене в командировка ще лети в първа класа и ще спи в 5-звездни хотели. Разбирате ли - той е директор и всичко това му се полага.
Матеев, дрънкаш амо глупоти!
И все пак не разбрах каква ще е целта на тази кооперация и с какво тя ще е по-добра от една друга конкурентна фирма, която има едноличен собственик на капитала и еднолично управление.
С нищо.
Сдружения се сформират тогава когато (бъдещите) членовете й изпитат нужда да се обединят с други спеделящи еднакви на тяхните интереси. Тук въпросът не опира до избор - "или се обединявам, или загивам сам" ( или както има една друга приказка: по-добре да делиш баницата с някой, отколкото да си ядеш л**ната сам).
Не знам как е в Румъния, но в западна европа развъдните групи са доста разпространени . Става въпрос за пчелари с до 20-50 и повече кошера, поддържащи обща пчелна популация до няколко стотин пчелни семейства. Имат обща развъдна програма, и общ генетичен материал (интрументално осеменяване и/или изолиран оплоднен пункт/ове). Кооперират се защото с под 100 кошера, поддържането на СОБСТВЕНА пчелна популация е невъзможно. Горе- долу това е концепцията.
Разбира има успешни развъдни програми управлявани и само от един човек с повече семейства. Но има и пчелари които хем не искат/нямат възможност да увеличат семействата до необходимия минимум, хем не искат постоянно да трошат грешни пари за (съмнителен?) генетичен материал.
Г-н Матеев,
поста който сте побликували за "ИГРАТА ЖИВОТ" много ми допадна и бих искал да Ви попиам какви "НЕПИСАНИ ПРАВИЛА" видяхте вие в пчеларсвото след като решихте да се занимавате с него професионално. Ако не е тайна разбира се.
Ами така излиза. Освен това, повечето навремето бяха оптимисти, сега са песимисти, или до такава степен им е омръзнало всичко, че изобщо не им се занимава… лично мнение. Надявам се да не е така, но силно се съмнявам…
Oт 10 пчеларя - 9 смятат че единственото което трябва да правят е да извадят меда и след това да чакат някой да ги потърси за да им даде пари за този мед. Че някой им е длъжен с нещо. Че пчеларството е губещо. Че някой друг е длъжен да им осигури пазар в ЕС, да оправи всички документи, да изнесе меда и да му занесе у тях парите - в брой...
Шеф – не е за мен… първо съм флегматик… не съм фотогеничен, говоря тихо, мразя костюмите … обичам да си нося отговорността сам… и не ми харесва някой да ми вика – ти си длъжен, щото аз съм дал 3 лв. членски внос…
Хем с нищо, хем и с много неща... то зависи как ще си го направят...
може да е малко шаблонно но по принцип за окрупняване на партидите мед - едно е аз сам макар и като ЕООД да добивам 1-2 тона и с тях да излизам на пазара съвсем друго е ако тоновете са 30-40; намаляване на разходите, може би най-важният сваляне на себестойността на меда и т.н.
Още по-шаблонното – рано или късно за да развиваш пчеларството като бизнес ще са нужни помещения, скъпа техника. Сам трябва да хвърля няколко десетки хиляди лева. 7 пчеларя защо вместо всеки по отделно да хвърля тези пари, не се съберат и не изградят обща производствена база. Инвестицията вече е по-поносима и също води до намаляване на себестойността…
В момента най-добрата цена за букета е 4.3лв за количество над 300кг. за над 10 т. цената отива над 4.5лв за килограм.Достатъчно е само заради количествата да има някакво обединение между 3-5 и повече пчелари по региони.Това като първи стъпки, от там натъка може да се помисли за нещо по-сериозно...
Еденични продажби има на 1-2 тенекии с мед на цени от 5-6 лв за кг. но според мен това минава в графата за продажби на дребно.Инфото е от колеги.
Токо знай че , от 300кг до над 10т.и дори за над 20т такъв марш на парите няма той е 5до 10ст.максимум,говоря за прекупвачите на едро
Лалов ме подсети нещо :laughing:
Ако си закупчик на мед достатъчно дълго опознаваш пчеларите, знаеш кои какъв мед вади, колко, кога продава и на колко ще се съгласи... някой могат след кратка справка с тефтерът си да ти кажат на коя дата преди 10 години колко мед са купили от теб, какъв, какви тенекии са ти върнали, на каква цена...
съдържанието на едно такова тефтерче може да изглежда горе долу така:
Дата - село - име - количество мед - тенекии - вид - проба - цена
Победа - бай Иван - 1 т (40 тен.) - нови - акация (+) 3,60 лв/3 600 лв
Полковник Минково - Стоян - 2 т (80 тен.) - стари - акация (+) 4.00 лв/8 000 лв
Приморци - Недко - 700 кг (28 тен.) - нови - акация (+) 5.50 лв/3 850 лв
... и т.н. с изкупения до момента акациев мед примерно през юни месец
а отдолу - Общо 15 450 лв. или 3 700 х 4,18 - 15 466 лв.
Времето за което говоря цената на Акация беше 4,50 лв.