Преглед за печат
Ами точно в това е въпроса. Вирусите вече се разпространяват сами, без "помощта" на акара. И дали ще бъде "нахапана" още някоя и друга пчела, не е от съществено значение, за семейството в цялост. Имунната система и на отделната пчела и на семейството вече е отслабена ,и всеки един химикал и оказва известен натиск. По тази причина е възможно да донесе повече вреда, отколкото полза.
Вирусите, които се разпространяват чрез слюнката, имат още по-малка нужда от акари през лятото. А някои вируси, като т. нар. заразен паралич, "избухват" именно при горещо време. Нещо повече, Paralysis chronica apium през лятото може да се разпространи бързо и лесно не само между индивидите в едно пчелно семейство, но може да обхване цели пчелини, нещо трудно осъществимо през зимата.
Острият вирусен паралич (Paralysis acute apium) пък настъпва именно по време на пролетното развитие и през лятото, а не през зимата. Той се разпространява от акара вароа и чрез хранителни контакти.
Поправи ме ако греша, но да знаеш по-горните неща след това ще е безполезно.Цитат:
Първоначално публикувано от FVCVS CAESAR
Така както се очертава ще отнеме доста време, каквото в момента нямам, за да отговоря. Най-късно до след нова година. А дотовава всеки може да използва времето да опресни познанията си ( и под това нямам на предвид да прочете старите книжки наново). Както гърците обичали да казват, човек не може да се изкъпе в една и съща река два пъти.
Значи през лятото няма нужда от това и възможно ли е самата пчела да избухне? Paralysis chronica apium не се разпространява така лесно, по-трудно е отколкото си мислите.Цитат:
Първоначално публикувано от FVCVS CAESAR
Бе то и децата не стават лесно, ама.....
Подобен начин на мислене може и да върши работа в подължение на неопределен период от време, когато си гледаш пчелите за мед. Но от момента когато решиш че може и да разпространяваш пчели/отводки/майки, вече не е добре да пролължаваш със същите практики както преди.
Когато човек се зарази със HIV, никой не може да каже колко време ще измине преди "бомбата" да избухне и той да се разболее от СПИН.
По източното крайбрежие на Щатите Нозема тип C е била често срещана ( като патоген) три десетилетия( в Аржентина дори от по-рано) преди през началото на 2000 години, когато започва инвазивно разпространение, да причинява проблеми и бъде забелязана.
Нищо не е толкова просто.....
Добре де колеги,от прочетеното дотук,излиза че през лятото при пчелите е пик на вирусите,но поради бързото отмиране и най-вече храната която е в менюто им те успяват да ги подтиснат в нормални граници.Тоест храната , а вследствие на нея и засилената имунна система са факторите които стопират в голяма степен развитието на толкова много вируси,които винаги са били налични.Образно казано излиза,че пчелите(както и хората) бъкат от вируси и е въпрос на хранене(за хората-начин на живот) за да бъдат те подтиснати в нормалните граници,удобни за живия организъм.Въпроса е обаче какво се влоши в начина на живот при пчелите?Както знаете ,при хората могат да се елиминират много здравословни проблеми,само с промяна на храненето.В човека бъка например от вируси,които причиняват рак,но те не са активни,докато имунната система не им позволи да станат такива.Интересен пример бих дал с Кандида.От нея страдат както хора така и пчели.Кандида е в състояние да нанесе значителни здравословни проблеми,защото е опортюнистична и много устойчива,тоест постоянно се ъпгрейдва така да се каже спрямо мерките които се взимат срещу нея.Интересното е обаче че не може да живее в алкална среда,а леко алкална е средата на организма,когато е здрав и се храни правилно.По принцип всички болестотворни организми се развиват в кисела среда.Съвременния начин на хранене в голяма степен вкиселява организма и това дава възможност на вируси и дрожди да се развиват неконтролируемо.Имунната система може да се справи в определени граници,а тези граници се ограничават по естествен път от кисело-алкалния баланс на организма.Наруши ли се този баланс,имунната система не може повече да подтиска огромното намножаване на болестотворните организми.Нямам представа какъв следва да е здравословния киселинно-алкален баланс на пчелата.Предполагам че има много изследвания за това.Ако някой колега има знания по тази тема нека ги сподели.
Като започнем от средата в която живеят - монокултурно земеделие, суша = белтъчен глад през половината активен сезон, пестициди, атмосферни замърсявания и т.н. И стигнем до пчеларския "гений" - супер продуктивни технологии, заместители на естествената храна, "лечебни химикали", непреодолимото желание постоянно да се надзърта в кошерите и други такива. Та общо взето това се е променило.Цитат:
Първоначално публикувано от Pavel_Bs
Земеделските пестициди никога не са били по-щадящи пчелите отколкото са сега. ( не казвам че пчелите не могат да бъдат натровени)
И между другото, те не са изобретени от човека като обществото си мисли.
докато четях в по-горния пост написаното от Pavel_Bs за "киселинно-алкален баланс на пчелата" се сетих за една статия за ефекта на пепеливата вода (алкална) срещу акара:
http://www.pchelar-probvaisambg.com/...163_spisak.htm
От вароатозата може да се избавим с природни средства
Ю.Н. Куликов
Занимавайки се десетки години с пчеларство, през цялото време търсих природни средства за борба с кърлежите. Изучавах много материали в литературата за да избера от тях най – ефективните за тази цел растения. От разговорите с пчелари разбрах, че може успешно да се преборя с вароатозата с помощта на дива калина. Действително след опушване с дим, получен при нейното изгаряне, паразитите се посипват както след обработка с бипин.
Обаче при използване на дим от изгарянията на дива калина, може да се отровят пчелите и затова трябва да се проявява необходимото внимание при определянето на дозировката. Не се препоръчва да се използват току що събрани цветове от калина, по – добре за тази цел да се използват миналогодишни цветове.
Процедурата по опушването на пчелите е проста. В пушалката върху разгорени въглени поставям шепа сухи цветове от калина, а след това пускам няколко кълбета дим под пчелното гнездо. Първите кълбета дим обикновено имат зелен цвят. За контрол над посипващите се акари, на дъното може да поставим лист, намазан с растително масло. Според някои наблюдения се установява падане на мъртви кърлежи, както в случай на употребата на бипин. Но за разлика от използването на този препарат, опушването на пчелите с дим от дива калина може да се прави в което и да е време от активния сезон, даже и при наличие на магазинни надставки по време на медосбора, тъй като на състава и вкусовите качества на меда това обработване не оказва влияние.
Тъй като аз успешно използвам луга (пепелива вода) за лечение и профилактика на заболявания на пчелите от нозематоза и гнилцови заболявания, то направих експеримент за да определя нейното въздействие и на акарите. В началото на активния сезон, през пролетта пчелите продължително време употребяваха сироп с някакво количество луга. Предварително в лугата разтворих прополис. Този разтвор добавях в сиропа. През лятото в тези пчелни семейства нямаше акари нито върху пчелите, нито върху търтеите, нито в търтеевото пило. През август им направих проверка за наличие на кърлежи. За целта няколко пчелни семейства ги обработих с дим от дива калина. Акари се посипаха само в две семейства и то не повече от десетина във всяко. По – рано, когато не давах на пчелите подхранващ сироп с луга, кърлежите падаха в голямо количество. Може да се предположи, че подхранването с добавяне на луга в сиропа действа пагубно на акарите, а тези, които паднаха, при обработката в края на лятото, е възможно да са попаднали в семейството вече след пролетното подхранване.
На мен ми провървя да намеря съвършено безвреден способ за освобождаване на пчелите от вароатозата в процеса на тяхното лекуване от нозематозата и гнилеца с помощта на лугата. Благодарение на прилагането на този начин на третиране на моя пчелин няма вароатоза.
Източник: сп. „Пчеловодство” 2005/N 5
Превел от руски: д-р инж Иван Парашкевов, Плевен
Тази статия за лугата съм я чел и аз.От няколко години засичам много материали свързани с киселинно-алкалния баланс при хората и определено темата е интересна за мен.Предполагам че много колеги са срещали теми за сода бикарбонат и за какво се използва.В миналото нашите баби са използвали така наречената пепелява вода за много цели.Една от тях е била и лечение на глисти и паразити.Оказва се че глистите и паразитите не могат да оцелеят в алкална среда.Може да се помисли по въпроса - след като алкалната среда унищожава кандида,глисти и други паразити при човек,възможно ли е ефекта да е подобен и при пчелата.В алкална среда нараства биохимическата активност на аминните витамини: В1, В4, В5 или РР, В6, В12,тоест налице е по-добро усвояване и повишена енергия.Другото което смятам че трябва да се прибавя към храната на пчелите е точно прополиса,както посочва и автора.Ще дам и елементарен пример - всички ние сме имали афти в устата,понякога много неприятни,болезнени и се задържат поне седмица(в някои случаи е почти постоянно).За целта лекарите ползваха Гранофурин(онова зеленото нещо за зъби:)) или някакви киселинни препарати(Ваготил например,името трябва да ви подсказва и за какво друго се използва) които прегарят лигавицата и дават възможност да бъде изградена нова и чиста от бактерии.Афтите се причиняват от Кандида,но ако си изплакнете устата с клеева тинктура то ви казвам от опит че афтата изчезва за ден, максимум два.Знам тези неща защото аз самия съм имал кандидоза и ако тръгнете по лекарски предписания,ви гарантирам единствено скапан черен дроб и бъбреци от химиите които унищожават всички друго по пътя си.Това обаче не е темата.Мисълта ми е че аз лично, със сода бикарбонат,прополис и мед преодолях множество проблеми с имунната си система.Според мен би било полезно да се разчопли темата за киселинно-алкалния баланс на пчелата,какви са нормалните показатели,и по какъв начин бихме могли да го възстановим(само ако е необходимо!).Против съм всяка излишна намеса и въпросните мерки би следвало да се прилагат само в проблемни пчелини,защото ако се получи силна алкализация това също е много вредно.Баланса е единственото което трябва да търсим.