Първоначално публикувано от
Mateev
Аз вече си патих с късните отводки, и сега вече твърдо знам, че есента е много по-важно да се обединят слабите семейства, щото да станат силни, отколкото да се рискува в зимата да се влезе с голяма бройка, но слаби семейства.
Ако в зимата се вкара едно слабо семейство, то или ще умре, или ще се мъчи в развитието си на 2-3 пити чак до средата или дори до края на месец май.
Ако есента се обединят две слаби семвйства и презимува едно силно, то още на 20-ти април ще е годно от него да се извадят 2 отводки, и към края на май ще имаме вече 3 семейства, вместо едно единствено, куцащо едвам едвам. Към 1-ви август и трите семейства ще са силни и от тях ще се извади поне по 1 корпус с мед. Това е простата равносметка.
Защо се получава този феномен - хем обединяваме есента и презимуваме с по-малко на брой семейства, хем на следващата година правим чудеса с много на брой семейства?
Ами много просто - една майка може и да е в състояние да снася много яйца, но когато няма достатъчно пчели да отглеждат пилото, семейството буксува. Има си един необходим минимум от млади пчели, без който семейството не може да разцъфне и да започне да се развива с бързи темпове. Ако този минимум от пчели не е достигнат (при слабите семейства), то те буксуват чак до края на май. Ако този минимум се надхвърли още в началото на март, семейството с бързи темпове ще се развие още през април.
След това се дърпат две РАННИ ОТВОДКИ, които за слънчогледа ще са пълноценни семейства (това е метода на ЦЕБРО). Равносметката - през активния сезон за нас работят не 1, а 3 майки, които естествено правят чудеса. През зимата зимува отново само 1 майка (най-добрата от трите), но с тройно количество пчели. Като полезни странични ефекти (подарък) се явяват ЛИПСАТА НА РОЕНЕ и автоматичното обновяване на майката всяка година с най-добрата от трите (при есенното обединение).