Ти също си начинаещ пчелар и...имаш право да не вярваш! Достатъчно съм писал в този форум много преди ти да знаеш за неговото съществуване. Когато аз и други като мен пишеха, към форума имаше огромен интерес, а и много хора благодаряха че са научили нещо. Ти имаш богата обща култура, но за сметка на това никаква пчеларска. Много неща ще научиш и след 10-тата ти пчеларска година ще се смееш с глас на неща, които пишеш в момента. Тогава примерно ще се чудиш как си могъл да предлагаш маточници за 5 лв., които ще доставиш с "Еконт", как си бил с предубеждение че от един кошер могат да се извадят 20+ кг. мед, или 4-5 кг. прашец. Това не са митове, а рутина и няма да бъде лошо, ако научиш модераторите си да не трият моите постове и на такива като мен....поне от уважение за това, че нямаше да имат възможност за такива своеволни изяви, ако ние не го бяхме направили преди 5 години.
Working....
Аз също никога не съм се занимавал с добиване на прашец (не че имам такива намерения), но от чисто любопитство задавам един въпрос, който досега не е получил еднозначен отговор. Еднакви ли са добивите на мед от семейства, на които им се отнема прашеца и на такива, на които такъв не им се отнема?
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Навсякъде горе говоря за среден добив(на мед и прашец) и никога не съм си поставял за задача да проследявам това. Прашецоуловителите поставям на всички кошери на 01.04. и ги свалям към 01.10. Трябва да е ясно, че с тях се отнема една малка част от внасяния в кошера прашец и това не оказва никакво влияние на развитието на пчелното семейство.
Working....
Ако единственото съображение да не се връща обратно в кошера един пчелен продукт е евентуална зараза от болно семейство, мисля че е малко излишно притеснението в случая. Ние, пчеларите, сме най-вероятната причина за разпространяване на зарази между кошерите според мен, при прегледите с една и съща четка, повдигач и ръкавици на всички кошери, или Вие си сменяте целия инвентар при отварянето на всеки нов кощер?..защото аз не, карам с едни ръкавици/четка наред. А за подаването на прашеца с мед, го четох в Календарниия Справочник на Л.Радоев, ред мед, ред прашец, и накрая се завършва с мед, за да се консервира/запечата прашеца, аз съм склонен да му вярвам!....по въпроса за отнемането на прашеца и влиянието му в-у медодобива и развитието на семейството споделям тезата на г-н Матеев
Отнетия прашец от пчелите не е повече от 15-17 % . Колкото е по-силно едно семейство толкова по ряско секва и тръгва да дава прашец. Това е така, защото майката я ограничават при паша и на тях прашеца не им е нужен. Семействата на които им се отнема пило, пак наваксват развитие и дават повече прашец от силните готови за паша! Или инъче казано, с правилна техника и работа може повече от 5кг да се добива. Но за да печелиш нещо трябва да знаеш какво губиш!
П.П. Замислете се, че пчелите се запасяват единствено с мед за зимата. Явно прашеца го има целогодишно, за разлика от нектара...
Тия приказки знам кой ги приказва доста убедително, само дето не са верни. Ако на есен в кошерите няма пити със прашец/перга, значи на пчелите ви им има нещо. Различните пчели складират пергата по различен начин - едните я складират отворена, другите я запечатват със слой мед ( и питата на външен вид изглежда като медова, до момента в който не бъде поставена в центрофугата). Може би от там да е дошла заблудата, че пчелите не складират прашец за зимата (т.е. пролетта), НО АЗ ДОСЕГА НЕ СЪМ ВИДЯЛ ПЧЕЛИ, КОИТО НЯМАТ СКЛАДИРАНА ПЕРГА КЪСНО НА ЕСЕН и през зимния период, преди да има какъвто и да било прашец.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Тази година би трябвало да са добре запасени с прашец.До преди 2 дена продължаваха да внасят.Проблема е с медовите запаси.Кошерите са олекнали доста и ще трябва да се прави спасително подхранване.
Г-н Илиев, по времето, когато е написан Календарния справочник, повечето от болестите и патогените, от които трябва да се пазим днес, тогава още не са били открити. В миналото пчеларството е било много по-елементарно ( от гледна точка на санитарния конрол). Естествено, който иска пак може да си пчеларства по същия начин, само дето риска е по-голям. Сигурен съм че всички хипита, които на времето са проповядвали "свободен секс", днес ползват кондоми. Както при всеки друг рисков елемент, относителният риск е въпрос на мащаби. Ако храниш със един и същ необеззаразен прашец 10 и 100 кошера, рискът някой от тези 100 кошера да се разболее е много по-голям ( което пък от своя страна довежда до друга лавинообразна поредица от събития)
По другия въпрос - дали човек може да пренесе зараза от Ам. гнилец посредством ръцете и рамкоповдигача си? - Отговорът е НЕ, стига семействата преди това да са били клинично здрави, или ако някое от семействата е било болно - точещата маса (умрелите ларви) да не са имали пряк контакт със рамкоповдигача или ръцете на пчеларя. Същото обаче не се отнася за обмяната на пити между клинично здави семейства - едно здраво семейство, всъщност може да зарази друго здраво семейство.
Или както казва д-р Хаус, "не е въпрос на ДАЛИ, а КОЛКО".
Лично аз не бих препоръчал подаването на прашец или какъвто и да било друг пчелен продукт, обратно на пчелите, ако преди това не е бил дезинфекциран посредством радиолъчение (като най-надежден метод). Tsc беше намерил няколко действащи такива установки в БГ.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
В момента има 4 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 4 гост (и))