Кой къде е служил...

[borislav aleksandrov]

ами още един връзкар - ВВС - свързочни - 6 месеца в Крумово (школа) след това на далечна приводна - оператор на ПАР

[Mateev]

Опа..а.а.а!Още един връзкар от соца във форума.На Червен баир пращаха от вътрешността на страната само хора т.е. войници с връзки.Водеше се секретно поделение,Ухото на Югоизточна България,заедно с Папията,Бургаско.Матеев,ти влизал ли си долу,зад блиндираните врати?Ама ,честно.Бяхте директно вързани със силозите в Кабиле,директно срещу вас,по права линия,на3 км. въздушно.Но сега.а.а.а...а,Червен баир е пълна скръб.Няма и 1 борче,блиндираните врати на всички етажи напълниха гушите на някои псевдо родолюбцо–демократи,за финал ,братята роми/цигани/унищожиха всичко що е от Менделеевата таблица.Ако наистина имаш приятни спомени от това прекрасно местенце на Ямбол ,сега ако дойдеш и го видиш ,ще ти се отронят поне 2 сълзи.Кабиле все още го охраняват заради силозите,макар че в тях да няма нищо.А школата за радисти не е в центъра на Ямбол,на 800м. е..Там живея от 50 г. и не ми признават че съм в центъра,водят ни зона ''А''.Заповядай да си спомниш как от юноша си станал мъж.Ще припалим ''как на фронте'' на Червен баир,ще кажеш–Това не може да бъде! Да ,ама не/П.Бочаров/ В БЪЛГАРИЯ / географско понятие / всичко може.

Работата ми беше именно зад блиндираните врати. Там водехме дежурства, а ако случайно сме навън или спим в спалното помещение на 100 метра от там, трябваше на 3-тата минута след вдигане на тревога всеки да е на мястото си.

По принцип по време на война за всяко едно място в командния пункт имаше определен или някой офицер (от капитан нагоре) или някой волнонаемен. При вдигане на тревога тях ги уведомяваха по петолъчката (предавател и специализирани секретни приемници) и те трябваше за 30 минути да дойдат до командния пункт. Нашата роля (на нашата рота) беше да работим на местата на полковниците и генералите от 3-тата до 30-тата минута от началото на войната. Но тъй като война така и не стана, ние всъщност (войниците) се грижехме за отбраната на страната през 99% от времето на тази година и половина, когато бях там.

Тревоги сме имали поне 10-15 броя, като 3-4 от тях не бяха учебни и по план - бяха си съвсем истински. Турски самолети излитаха на големи рояци и се насочваха към българската граница. Ние ги виждахме на радарите доста отдалеко, и когато те наближаваха границата, веднага се обявявяше истинска бойна тревога. Задействуваше се петолъчката и всичко започваше по план все едно че вече сме във война. До 1 минута след това излитаха десетки български изстребители, както и руски такива (излитаха от Одеса и летяха към България 2-3 пъти по-бързо от нашите МИГ-ове). Турските изстребители в последния момент завиваха на обратно, но ние оставахме в бойна готовност поне 24 часа след това. Този номер турците са ни го правили няколко пъти. Ха-ха - между другото и Български самолети правеха подобни номера, така че чувствата са взаимни. Просто турците тестваха нашата бойна готовност и ни гледаха на техните си радари, а после ние им отвръщахме със същото.

Имали сме тревога и заради граждански самолети, които поради една или друга причина са напуснали предварително обявения им коридор и маршрут. А една от тревогите беше заради стадо с патки или гъски - знам ли.

[Mateev]

И искам да кажа, че не съм връзкар. Поначало бях определен за телефонист и не знам в коя кашишка рота щяха да ме запратят след 40 дена. Телефонистите и радистите обаче спяхме в едно помещение и допреди клетвата се строявахме на плаца заедно. На едно от момчетата радисти се наложи по спешност да отиде във военната болница в Сливен и там му откриха порок на сърцето, в резултат на което го уволниха скоропостижно. И една прекрасна сутрин старшината ни строи и попита дали някой иска по желание да стане радист. Както си му е реда - да излезе 3 крачки пред строя. Аз мислих точно 1 секунда и излязох пред строя. И това предопредели бъдещата ми съдба. Тогава си нямах никаква предствава, че ще попадна в едно от най-секретните места на Българската армия.

Когато ни уволняваха ни принудиха да подпишем декларация, че 10 години няма да казваме на никого нито дума за това, което сме видели и което знаем. Е аз мълчах повече от 30 години. Дори и родителите ми имаха само смътна предства къде съм служил и какво съм правил.

Иначе да - връзкари имаше много. Например там на червения бутон вместо генерал в повечето случаи седеше един най-обикновен редник, който слабо го познавах, защото не спеше в нашата рота. Не знам дали беше сина на Добри Джуров или някой друг негов роднина, но знам че му се умилкваха дори и генерали, а обявяването на война и вдигането под тревога зависеше само и единствено от неговата ръка.

[solaris60]

Работата ми беше именно зад блиндираните врати. Там водехме дежурства, а ако случайно сме навън или спим в спалното помещение на 100 метра от там, трябваше на 3-тата минута след вдигане на тревога всеки да е на мястото си.

УУУУУУУУУ, много далеч ви е било спалното помещение. Нашето пък беше има - няма 50 метра.

[Гогол]

Работата ми беше именно зад блиндираните врати. Там водехме дежурства, а ако случайно сме навън или спим в спалното помещение на 300 метра от там, трябваше на 3-тата минута след вдигане на тревога всеки да е на мястото си.

По принцип по време на война за всяко едно място в командния пункт имаше определен или някой офицер (от капитан нагоре) или някой волнонаемен. При вдигане на тревога тях ги уведомяваха по петолъчката (предавател и специализирани секретни приемници) и те трябваше за 30 минути да дойдат до командния пункт. Нашата роля (на нашата рота) беше да работим на местата на полковниците и генералите от 3-тата до 30-тата минута от началото на войната. Но тъй като война така и не стана, ние всъщност (войниците) се грижехме за отбраната на страната през 99% от времето на тази година и половина, когато бях там.

Тревоги сме имали поне 10-15 броя, като 3-4 от тях не бяха учебни и по план - бяха си съвсем истински. Турски самолети излитаха на големи рояци и се насочваха към българската граница. Ние ги виждахме на радарите доста отдалеко, и когато те наближаваха границата, веднага се обявявяше истинска бойна тревога. Задействуваше се петолъчката и всичко започваше по план все едно че вече сме във война. До 1 минута след това излитаха десетки български изстребители, както и руски такива (излитаха от Одеса и летяха към България 2-3 пъти по-бързо от нашите МИГ-ове). Турските изстребители в последния момент завиваха на обратно, но ние оставахме в бойна готовност поне 24 часа след това. Този номер турците са ни го правили няколко пъти. Ха-ха - между другото и Български самолети правеха подобни номера, така че чувствата са взаимни. Просто турците тестваха нашата бойна готовност и ни гледаха на техните си радари, а после ние им отвръщахме със същото.

Имали сме тревога и заради граждански самолети, които поради една или друга причина са напуснали предварително обявения им коридор и маршрут. А една от тревогите беше заради стадо с патки или гъски - знам ли.

Ти до кое ниво/етаж / си стигал?Тия гъделичкания се прилагаха и от двете страни–гълъб да излети от Инджирлик се прихващаше от Папията,от там до Ч.баир за потвърждение/уникално място за пряк,визуален контакт /Божа работа,,а от там –Кабиле,8 силоза Красота,Боровете се плъзгат в страни и лъсват муцунките.Красавици !!!.А сега какво ? –празни дупки,зимата даже и ги отопляват,смешно.Това не е носталгия по миналrото,това е болка по българщината,къде сме ?Кои сме сега?Ще ни има ли?Или като древните шумери ще ни цитират като'' били някога'',имало е......Нещо много се задълбочих,пред мен е форума, да бъдат пчелите и ний край тях.

[Baliev]

94-95 г. поделение 38 150 противотанкова батарея Хасково

[cmoka]

Под.72365, Нови пазар, 20.09.86г. - 26.12.88г., трета рота Иванов Г.Б.
На 22.09.2018 г. ще отбележим 30-год. Пратил съм си тел. номер на лично. Ако имаш интерес звънни ми.

[Pero Melifero]

'94-'95г., под.26660, ВВС

[mici-92]

77–под 55290.78–под 36120 щаб на дивизия–Дерменджиев "Чико"

[mici-92]

77–под 55290.78–под 36120 щаб на дивизия–Дерменджиев "Чико"

п.п. 78–под 34120.Много време мина,почнах да забравям!