Кой къде е служил...

[Mateev]

И искам да кажа, че не съм връзкар. Поначало бях определен за телефонист и не знам в коя кашишка рота щяха да ме запратят след 40 дена. Телефонистите и радистите обаче спяхме в едно помещение и допреди клетвата се строявахме на плаца заедно. На едно от момчетата радисти се наложи по спешност да отиде във военната болница в Сливен и там му откриха порок на сърцето, в резултат на което го уволниха скоропостижно. И една прекрасна сутрин старшината ни строи и попита дали някой иска по желание да стане радист. Както си му е реда - да излезе 3 крачки пред строя. Аз мислих точно 1 секунда и излязох пред строя. И това предопредели бъдещата ми съдба. Тогава си нямах никаква предствава, че ще попадна в едно от най-секретните места на Българската армия.

Когато ни уволняваха ни принудиха да подпишем декларация, че 10 години няма да казваме на никого нито дума за това, което сме видели и което знаем. Е аз мълчах повече от 30 години. Дори и родителите ми имаха само смътна предства къде съм служил и какво съм правил.

Иначе да - връзкари имаше много. Например там на червения бутон вместо генерал в повечето случаи седеше един най-обикновен редник, който слабо го познавах, защото не спеше в нашата рота. Не знам дали беше сина на Добри Джуров или някой друг негов роднина, но знам че му се умилкваха дори и генерали, а обявяването на война и вдигането под тревога зависеше само и единствено от неговата ръка.

[solaris60]

И искам да кажа, че не съм връзкар. Поначало бях определен за телефонист и не знам в коя кашишка рота щяха да ме запратят след 40 дена. Телефонистите и радистите обаче спяхме в едно помещение и допреди клетвата се строявахме на плаца заедно. На едно от момчетата радисти се наложи по спешност да отиде във военната болница в Сливен и там му откриха порок на сърцето, в резултат на което го уволниха скоропостижно. И една прекрасна суртин старшината ни строи и попита дали някой иска пожелание да стане радист. Както си му е реда - да излезе 3 крачки пред строя. Аз мислих точно 1 секунда и излязох пред строя. И това предопредели бъдещата ми съдба. Тогава си нямах никаква предствава, че ще попадна в едно от най-секретните места на Българската армия.

Когато ни уволняваха ни принудиха да подпишем декларация, че 10 години няма да казваме на никого нито дума за това, което сме видели и което знаем. Е аз мълчах повече от 30 години. Дори и родителите ми имаха само смътна предства къде съм служил и какво съм правил.

Иначе да - връзкари имаше много. Например там на червения бутон вместо генерал в повечето случаи седеше един най-обикновен редник, който слабо го познавах, защото не спеше в нашата рота. Не знам дали беше сина на Добри Джуров или някой друг негов роднина, но знам че му се умилкваха дори и генерали, а обявяването на война и вдигането под тревога зависеше само и единствено от неговата ръка.

Матеев, Матеев. Много ти е била тежка службата. Какво да кажа аз? Моята пък беше лека. Шапка на тояга.

[iliew]

Поделение 48130 на ВМС .

Старшина втора степен , командир на отделение в новобрански център. На три клетви знаменосец на ротата , покойния митрополит Кирил с толкова светена вода ме е ръсил покрай знамето , че и сега вампирите бягат от мен .