"-Дъската и хлопа на моята каруца, господине. Плеще като учен човек: ни сама разбира, ни другите й разбират." / Елин Пелин - Андрешко/
Та чудя се - да се смея ли, да плача ли на Андрешковския ни манталитет? Нашия народ не си обича властта открай време, не, направо я мрази. Тя винаги му е била спусната отгоре, чужда, един вид. Дали турска или руско-германска, никога не я е приел като своя. Там някъде се е скрило и онова презрение към по-умния, който е успявал да се издигне над блатото. Не случайно лекари караха таксита след 89-та. Вследствие на това умните почтени бяха натикани в ъгъла и нагоре се устремиха само умните мошеници. Пак следствие на Андрешковския ни манталитет. Поколения ще трябва да се сменят, но дали ще има време?


Цитат

Шегувам се разбира се. Аз това го пея от няколко години, но още се намират лековерни колеги.
