Математиката в кошера

[m_pchelari]

Не. Намерих, че семейството консумира около 3 килограма кислород на месец и се питам това колко въздухооборот е. Дали кислорода може да бъде ограничаващ фактор рано на пролет за пилото ако кошера е с малко отвори.
По сложния въпрос е какви трябва да са вентилационните отвори за да може да се извентилират тези 3 килограма кислород месечно без да се прави излишно течение и охлаждане на гнездото.

[Дамян Дамянов]

Не. Намерих, че семейството консумира около 3 килограма кислород на месец и се питам това колко въздухооборот е. Дали кислорода може да бъде ограничаващ фактор рано на пролет за пилото ако кошера е с малко отвори.
По сложния въпрос е какви трябва да са вентилационните отвори за да може да се извентилират тези 3 килограма кислород месечно без да се прави излишно течение и охлаждане на гнездото.

Във въздуха има около 20% кислород
3кг кислород са около 15кг въздух.
1000 литра въздух тежат 1.2кг
12500 литра въздух тежат 15кг или това са 3кг кислород

Ако правилно съм сметнал, 12500л въздух трябва да преминат през кошера за месец.
Направи проверка! При закръглянето излезе, че е 11935л.

Излиза, че на час трябва да преминават по 16,57-17,36л въздух

[Mateev]

Ха сега го умножи това количество поне по 2 или дори по 3, защото пчелите не го усвояват всичкия кислород, преминал през тях. Ако в кошера нахлува възхух с кислород 20%, то излизащия въздух вероятно е с 10-12% кислород (това трябва да се измери).

Може би за норматив трябва да се приеме 30-40 или дори 60 литра на час. Грубо може да се каже, че ОБЕМА НА ВЪЗДУХА В КОШЕРА трябва да се подменя веднъж на час.

Не забравяйте, че освен доставката на кислород ролята на вентилацията е да изхвърли определено количество влага и CO2. Там е още по-лесно за изчисление. Ако семейството изяде 2 килограма мед на месец (абсолютен максимум при студен месец), то тогава този мед се преобразува в приблизително 1 килограм CO2 и 1 килограм вода.

Следователно през зимата вентилация от 60 литра на час е напълно достатъчна. През пролетта и лятото обаче метаболизма на семейството може да нарастне до 10 или дори 20 пъти, така че тогава нуждите от вентилация нарастват до 600-1000 литра въздух на час. Това е заради пилото, а ако добавим и медосбора - цифрата се удвоява заради нуждата от изпарение на голямо допълнително количество влага.

[ves]

И какво излиза? Че повечео от нас се притесняват от преохлаждане на гнездото, а пренебрегваме вентилацията. В една американска статия бях чел, че на някакви пчелари в САЩ им дали пари за нови кошери. Ефекта пролетта бил "добре изглеждащи кошери и не толкова добре изглеждащи семейства". А в старите разнебитени кошери, където циркулацията на въздух била по-силна семействата били по-добре.

[pooo]

Някой ще ми даде ли следните размери - каква е височината, на "пирамидата", в дъното на пчелната килийка? Каква е дебелината на стената между две съседни килийки?

[Милен С.]

Изводите не са верни. Ако вземем цитираните 124 000 килийки, то за да бъдат осеменени всичките, майката трябва да снася по 5904 яйца в денонощие. Само по себе си това е абсурд дори на теория. Оптимистично е да снася дори 2000 в общия случай, но да го приемем за по-лесни изчисления. Което означава, че са достатъчни 42000 килийки, за да се осигури достатъчно място за снасяне на майката. Ако приемем, че говорим за масово използваният кошер ДБ, в който една пита има, както е посочено в предишна таблица, 8200 килийки, то са достатъчни точно 5 пити. Тъй като никога не се получава това, защото има и незаети с пило килийки по различни причини - прашец, мед или просто пропуснати, то значи, че 8 рамков ДБ плодник е повече от достатъчен за развитие на едно наистина силно семейство. Трябва да кажем, че винаги има медена шапка, а ако няма, значи има сериозен проблем. Тя заема немалка част от питите, понякога може да надхвърли 50%. Това силно ограничава мястото за снасяне. Обикновено се смята, че решението е разширяване на обема на плодника. Лично на мен повече ми харесва решението на Иван Венер, който изнася медената шапка в отделен корпус над плодника, отделен с ханеманова решетка. И тогава всички килийки в плодника са на разположение на майката.

Да кажем и още нещо. В началото на сезона, излизайки от период без източник на нектар, медената шапка е малка. Тоест, майката има достатъчно място за снасяна. До главната паша проблем няма. Но с настъпването ѝ, започва конкуренция между пчели, донасящи нектар, и майката, която търси празни килийки за своята "продукция". Не съм напълно сигурен, но мисля Стив Тейбър беше правил наблюдения по време на силна паша къде пчелите оставят донесения нектар. Той се изразява, цитирам по памет, че "пчелите са доста мързеливи и складират нектара в килийките около прелката". След това кошерните пчели го пренасят нагоре. Но това хем не става много бързо, хем постоянно идва още нектар, хем магазините може вече да нямат място. Щом свърши пашата и външните пчели нямат сериозно занимание, роевото настроение е факт. А то вероятно започва да се появява преди това, но се проявява след пашата. Има решение и на този проблем, но май стана много дълго. Така че, спирам дотук.

[Трендафил Дончев]

Изводите не са верни. Ако вземем цитираните 124 000 килийки, то за да бъдат осеменени всичките, майката трябва да снася по 5904 яйца в денонощие. Само по себе си това е абсурд дори на теория. Оптимистично е да снася дори 2000 в общия случай, но да го приемем за по-лесни изчисления. Което означава, че са достатъчни 42000 килийки, за да се осигури достатъчно място за снасяне на майката. Ако приемем, че говорим за масово използваният кошер ДБ, в който една пита има, както е посочено в предишна таблица, 8200 килийки, то са достатъчни точно 5 пити. Тъй като никога не се получава това, защото има и незаети с пило килийки по различни причини - прашец, мед или просто пропуснати, то значи, че 8 рамков ДБ плодник е повече от достатъчен за развитие на едно наистина силно семейство. Трябва да кажем, че винаги има медена шапка, а ако няма, значи има сериозен проблем. Тя заема немалка част от питите, понякога може да надхвърли 50%. Това силно ограничава мястото за снасяне. Обикновено се смята, че решението е разширяване на обема на плодника. Лично на мен повече ми харесва решението на Иван Венер, който изнася медената шапка в отделен корпус над плодника, отделен с ханеманова решетка. И тогава всички килийки в плодника са на разположение на майката.

Да кажем и още нещо. В началото на сезона, излизайки от период без източник на нектар, медената шапка е малка. Тоест, майката има достатъчно място за снасяна. До главната паша проблем няма. Но с настъпването ѝ, започва конкуренция между пчели, донасящи нектар, и майката, която търси празни килийки за своята "продукция". Не съм напълно сигурен, но мисля Стив Тейбър беше правил наблюдения по време на силна паша къде пчелите оставят донесения нектар. Той се изразява, цитирам по памет, че "пчелите са доста мързеливи и складират нектара в килийките около прелката". След това кошерните пчели го пренасят нагоре. Но това хем не става много бързо, хем постоянно идва още нектар, хем магазините може вече да нямат място. Щом свърши пашата и външните пчели нямат сериозно занимание, роевото настроение е факт. А то вероятно започва да се появява преди това, но се проявява след пашата. Има решение и на този проблем, но май стана много дълго. Така че, спирам дотук.

Тъкмо се развихри и започна да тече мисълта и....стана дълго...спирам.

[FreeBSD]

Значението и работата с корпус и плодник при големината на рамката са различни ...
С ДБ плодникова рамка също може да се работи по корпусна технология,макар да е тежко за пчеларя и инвентара.
Иначе погледнато ако завъртим 10Р ДБ магазна отдолу и работим фарар с разликата,че магазин се явява плодника отгоре. Така работиш със слабо семейство (5 ДБ) предостатъчно място горе.