ТЕОРИЯТА НА ВАСИЛЕВСА И СЛАВИ

[ch.atanasov]

Поведенческите механизми като основен източник на устойчивост никога не са най-добрия вариант.
Например селекцията за хигиенично поведение дава своето отражение в намаляване на производителността.
Постигането на устойчиви на вароатоза пчели посредством VSH е задънена улица (или мираж - виждаш го, но все не може да го достигнеш). Пчелите със силно VSH поведение дори не могат сами да се самоподдържат, постоянно трябва да им се добавя люпещо се пило от други семейства.

Колега моля пиши по-често.Аз нямам още 100 години да се образовам.Те моите пчели с ниска производителност.Ами ДА !.Доцента точно на хигиеничното поведение залагаше първите години ,когато обикаляше и пропагандираше Родопиката.Припомних си лекцията му с карфицата.

[Mateev]

....Например селекцията за хигиенично поведение дава своето отражение в намаляване на производителността......

Това е предположение и не е доказано от никого. По-скоро изказваш някаква вероятност за проблеми, но те се появяват винаги, когато даден селекционер се заиграе с един единствен признак на селекция и пренебрегне всички останали. Например манията за откриване на нова раса в Родопите ..... Истината е, че при достатъчно голямо стадо (брой кошери под контрол) и при достатъчно на брой селектирани поколения, рано или късно селекционера ще попадне на ИДЕАЛНАТА МАЙКА, в която всички възможни гени са от хубави по-хубави и дават качества, които са на максимум по всеки един от селекционните признаци. Няма да се случи само с признаците, помежду които има някаква отрицателна корелация (един и същи ген отговаря за два признака, които си противоречат един на друг), но мисля че производителноста и хигиенното поведение не са такива.

Ха-ха ..... Ако селекцията се извършваше по всичките 1 милиард кошера на планетата (или колкото там е истинската бройка), може би такава майка можеше да бъде открита в рамките само на няколко години. Може би дори такива майки от време на време са се появявали при някой пчелар, но той не ги е оценявал достатъчно и не си е направил труда да предприеме действия за запазване на генетичния им потенциал.

[scutellator]

Не е предположение. Ако до сега не си забелязал аз не съм чак толкова умен че всичко да ми идва свише. Проблема е че съм чел толкова много неща и от толкова дълго време че не мога да помня кое от къде беше. Убеден съм обаче, че с твоите темпове на самоубочаване също ге го срещнеш някъде.
Замислял ли си се защо хигиеничното поведение, след като е толкова полезно за пчелите, е ТОЛКОВА рядко срещано в Природата? Защото ИДВА С ЦЕНА! Селекцията за едно качество е всъщност селекция ПРОТИВ някое друго. Или казано с други думи, често дадено качество се оказва пряка последица от някой дефект.

Иначе наистина има високопродуктивни семейства със високо хигиенично поведение. Това е възможно понеже не е нужно всички пчели в семейството да са хигиенични за да се проявява висока хигиеничност.

[vasilevsa]

Хигиенично поведение? Как пчелата като се вземе от хралупата и се постави в кошера го губи това хигиенично поведение, нали е резултат на еволюцията?

[ves]

Иначе наистина има високопродуктивни семейства със високо хигиенично поведение. Това е възможно понеже не е нужно всички пчели в семейството да са хигиенични за да се проявява висока хигиеничност.

@ scutellator
Колега, под хигиеични пчели какво точно имаш предвид? Пчели които сами си свалят акарите, които свалят акарите от другите, унищожават заразеното пило или и трите заедно. И един друг въпрос ако ми позволиш за пчелите които ти селектираш. До каква степен вземаш предвид хигиенното поведение при селекцията.

[ves]

За дивите пчели и акара моето мнение е следното. В БГ има хиляди пчелари любители (неделни и месечни) Всяка пролет от тези пчелари излизат огромен брой роеве които стават диви пчели. Според мен над 50% от дивите пчели са тазгодишни роеве. Затова нямат акари- защото са голи роеве. След това тези роеве живеят по две, най-много три лета и умират. А като умрат с тях измират и нароилите се кърлежи. Молеца изяжда питите (в природата молеца е в симбиоза с пчелите, а не проблем) и след един два месеца дупката е свободна за нов гол рой без кърлежи (с малко кърлежи по гърбовете). Така ако гледаме една дупка два три пъти годишно можем да си помислим, че тя е постоянно обитавана от пчели, но всъщност е имало смяна на семейството с ново (умират зимата, март април молеца чисти дупката, април-май при новия сезон на роене се заселва отново.

А тези семейства умират бързо по следните причини.
Защото хралупите са прекалено малки и семействата дори и да имат хубава година не могат да станат силни. Ако може сега императорите (Слави и Василевса) да не ми коментират публикацията, защото всички вече знаем бръщолевиците, които повтаряте за 100-тен път и няма нужда да го казвате отново и отново, защото вече сме го чули.

През годините хората са установили обемите, при които пчелите правят силни семейства и това са обемите на разборните кошери. Днешните гори се изсичат планово, в населените места пък гнилите и кухи дървета се режат, защото са опасни. Така че това което остава като хралупи е в млади дървета с много малък обем. Нека всеки от Вас се замисли като изключи труднодостъпните планини в които не се сече, но са високо и пчели трудно виреят (Рила и Пирин) колко места знае с огромни вековни дървета с кухини с размерите на разборен кошер.
Така тези семейства като стигнат ограничението на хралупата евентуално се роят и пак се получава гол рой без акари (малко акари), а старото семейство умира зимата поради смесица от фактори (малко пчели, малко запаси, акар, липса на подхранване при нужда като при гледаните пчели, гризачи).

[IVO_3]

VES,подобно нещо го наблюдавам от миналата година в един метален стълб на улична лампа.От пролетта на миналата година сега това е третия рояк,който го обитава от юни месец тази година.
През зимата нямаше пчели.Сега има и ще видя дали ще иззимуват.

[ves]

VES,подобно нещо го наблюдавам от миналата година в един метален стълб на улична лампа.От пролетта на миналата година сега това е третия рояк,който го обитава от юни месец тази година.
През зимата нямаше пчели.Сега има и ще видя дали ще иззимуват.

Аз също наблюдавам дивите пчели, където ги видя. Наистина често ги има по стълбовете и съм видял че тези роеве не живеят много години. Но трябва да се наблюдават редовно иначе както писах ако го гледаш 2-3 пъти годишно може да изпуснеш, че старото семейството е изчезнало и после се е заселило ново. Сега и този рой дето го наблюдаваш ако се прегледа ще се види че има слаба опаразитеност, но причината е единствено, че е новозаселил се гол рой.

[Дамян Дамянов]

Я да задам на спецовете един въпрос: "Тези моите защо се роят по това време?" Какво казва японската теория по въпроса?
Моля непросветените в японското изкуство да не се обаждат

[slavi 13]

За дивите пчели и акара моето мнение е следното. В БГ има хиляди пчелари любители (неделни и месечни) Всяка пролет от тези пчелари излизат огромен брой роеве които стават диви пчели. Според мен над 50% от дивите пчели са тазгодишни роеве. Затова нямат акари- защото са голи роеве. След това тези роеве живеят по две, най-много три лета и умират. А като умрат с тях измират и нароилите се кърлежи. Молеца изяжда питите (в природата молеца е в симбиоза с пчелите, а не проблем) и след един два месеца дупката е свободна за нов гол рой без кърлежи (с малко кърлежи по гърбовете). Така ако гледаме една дупка два три пъти годишно можем да си помислим, че тя е постоянно обитавана от пчели, но всъщност е имало смяна на семейството с ново (умират зимата, март април молеца чисти дупката, април-май при новия сезон на роене се заселва отново.

А тези семейства умират бързо по следните причини.
Защото хралупите са прекалено малки и семействата дори и да имат хубава година не могат да станат силни. Ако може сега императорите (Слави и Василевса) да не ми коментират публикацията, защото всички вече знаем бръщолевиците, които повтаряте за 100-тен път и няма нужда да го казвате отново и отново, защото вече сме го чули.

През годините хората са установили обемите, при които пчелите правят силни семейства и това са обемите на разборните кошери. Днешните гори се изсичат планово, в населените места пък гнилите и кухи дървета се режат, защото са опасни. Така че това което остава като хралупи е в млади дървета с много малък обем. Нека всеки от Вас се замисли като изключи труднодостъпните планини в които не се сече, но са високо и пчели трудно виреят (Рила и Пирин) колко места знае с огромни вековни дървета с кухини с размерите на разборен кошер.
Така тези семейства като стигнат ограничението на хралупата евентуално се роят и пак се получава гол рой без акари (малко акари), а старото семейство умира зимата поради смесица от фактори (малко пчели, малко запаси, акар, липса на подхранване при нужда като при гледаните пчели, гризачи).

Според мен това твърдение не е вярно, и ще се аргументирам. Семействата в малки хралупи не умират. Семействата в малки хралупи много бързо застрояват обема на малката хралупа, и се изрояват. Пускат няколко роя и в хралупата не остават пчели, или остават една шепа пчели и млада майка, която няма къде да снася яйца, защото всичко е пълно с мед. В хралупата остават пълни пити с мед, които биват изядени от мравки и восъчен молец. И хралупата пак е готова за ново заселване.
Т.е. коректно е да се каже, че малката хралупа има кратък многогодишен цикъл за заселване и напускане, около 1-2 години, но е некоректно да се твърди, че пчелите умират в малки хралупи. Доказателство – плетените тръвни с малък обем, в които пчелите се роят всяка година, и без намесата на пчеларя пчелите ще напуснат тръвната.
Т.е. роят се и слабите семейства в малките хралупи, малките кошери и в тръвни с малък обем. Но процесът на роенето не го бъркайте с умиране на семейството, напротив, то е дало ново поколение със съвсем други гени.

Няма как да не коментирам неверни твърдения, в които е поставено и моето име.