Вероятно цялата работа е като на ония будала с гумата около сливата в разказа на Соларис.
На пръв поглед е нужна лазерна технология, топене на камък, някакъв циркуляр за рязане на камък, и доста добър компютърен алгоритъм за напасване на отделни камъни. Е това едва ли е било налично. Замислете се как би изглеждало това всичкото нещо?
Имаме купчина камъни с произволни размери. Всеки се сканира(3D), всеки обект влиза в база данни, пуска се алгоритъм(вероятно разчитащ на груба сила) който да определи ... абе да определи възможната стена при ограничение най-малък брой елементарни операции. Сега за всеки камък алгоритъма извежда и крайната геометрия която трябва да придобие. И се почва едно лазерно рязане, или циркулярно... после дали с вериги, въжета, или антигравитация се повдига и намества.
Аз лично това не си го представям да е възможно ако е правено от човекоподобни! Дори ако е правено от някакви посетители пак ме съмнява да се занимават чак толкова.
Обаче какво ще стане ако тези камъни не са никакви камъни? Ако са плод на някаква смес подобна на бетон която иска само кофраж? Всичко си идва на мястото дори със сечивата които са били налични тогава. Как би изглеждало всичко това?
Материала се натрошава с мелница или на ръка. Получава се нещо като цимент. Добавя се вода/течност. Вече имаме смес. За всеки камък се прави кофраж. Явно с цел земетръсна защита се прави на разнородни части. Какво ще се случи?
Ще се случи, че между всеки 2 обекта няма да има никакъв процеп. Как обаче тези "камъни" имат такива наклонени линиии, от страни, горе и долу? Изглежда сместа има нужда от време да стегне. Ако се изчака поне горните линии трябва да са водоравни. Но ТЕ НЕ СА! Това може да се получи когато върху един кофраж се излее втори. Тежеста на горния сплесква(вижда се на всеки "камък") долния. Възможно е понеже горните стъпват различно върху долните тяхното тегло да деформира допълнително долните. Това може да обясни и странните форми.
За мен едно такова обяснение е много по-приемливо от доста други.