Първият ред не е от големи камъни. Нарочно е направен от малки камъни като подложка, която нарочно е оставена с отвори. Може би изпълнява ролята на дренаж или на подвижно легло в случай на земетресение - знам ли. Независимо какъв е първият ред, това не омаловажава сложноста на конструкцията на останалите редове.
Как според тебе са рязали и шлифовали тези камъни, при положение че са разполагали сами с длето и чук? При това длетото и чука не са били от закалена стомана, защото тогава тя не е била известна. Дай ми някаква идея за следното:
1. Как са обработвали повърхностите толкова прецизно?
2. Как са измервали сложния триизмерен профил на 2 различни камъка така, щото да си паснат идеално. Единия камък е бил на стената, а другия - на земята. Как са правили измерванията?
3. Как след това са повдигнали долния камък и са го сложили на горния, без при това да повредят нито едно ръбче от него? Дори и да приемем, че са имали кранове, нали въжетата щяха да ожулят и да натрошат перфектните ръбчета на сглобката.
Осъзнаваш ли, че дори и със съвременна техника това не може да се направи? Хайде - за по лесно обясни ми как ти би го направил със съвременна техника. Как ще закачиш камъка с вериги, щото те да не повредят ръбовете. Как след това ще го спуснеш с точност до милиметър. Как след това ще измъкнеш веригата изотдолу измежду двата камъка, без да ги надереш? Имаш ли някаква идея?
Защото аз имам само една единствена идея - АНТИГРАВИТАЦИЯ. Само посредством нея камъка може да бъде повдигнат, без да нараним повърхноста му, и след това внимателно да го положим на мястото му. И ако не пасне, да го свалим, да дообработим непасналите повърхности и пак да го качим. И така 100 пъти, докато достигнем до идеалното прилепване. Тоест дори и с антигравитация пак ще загубим колосално време в обработка и напасване на един единствен камък. А те са хиляди .......
Самата обработка - та дори да имаше инструмент, който да може да реже камъка като масло, пак щеше да загубиш дни наред да го оформяш.