ТЕОРИЯТА НА ВАСИЛЕВСА И СЛАВИ

[iliew]

Кой па ти е градски на теб.

Аз съм му градски, даже сме комшии, ама си говорим през форума да се правим на важни

[delta.e]

Не е митничарчето !

[iliew]

delta.e

Защо не казваш -колко пъти от там са излизали роеве за 4 години .
За да избягат от пренаселеност и паразити.

Рояци сигурно са излезли доста, но нали акара остава в пилото и в кошера и би се увеличил смъртоносно за толкова време.

Mateev

При това положение ако наистина някъде има пчелни семейства, които някакси успяват да се справят с акара, то причината за това ще е ВСЯКАКВА ДРУГА, но не и температурата. Най-логичната причина е ХИГИЕННОТО ПОВЕДЕНИЕ. Това означава, че при пчелите например генетично е заложено да се почистват една друга от акара или да предприемат някакви действия, които ограничават популацията на акара.

Моите нямат хигиенично поведение, или поне аз не съм го проверил, понеже съм ги третирал, а този рояк си е мой.

Аз разсъждавам така:

Пчелите в хралупата градят питите без основи, което означава, че имат по-голям контакт една с друга и може би по този начин събарят от себе си акара, който пада на дъното на стълба в случая и повече няма как да се качи по тях. Въобще си мисля, че пчелите в хралупата са много по-нагъсто отколкото в кошера и може би това е разликата.

[delta.e]

Да , донякъде си прав за акара .
Но , и роевите пчели си го носят , като багаж.

[solaris60]

Преди доста години хванах един рояк от един каменен мост. Беше влязъл в един от технологичните отвори. 150х100х1000мм. Прибрах го в къщи и какво да видя. Акара повече от пчелите. Та Vasilevsa, това което го разтягаш във форума изобщо не е вярно. И стига мотай хората - ти до вчера не знаеше как да си населиш кошер, а си тръгнал да се надбягваш с маймунките. Това, че си прочел или видял клипа в който японските пчели убиват японски стършел не значи, че това се случва и с акара. Акара се намира във вътрешността на гнездото, а стършела е някъде по края. Дори да е в средата на кълбото, то пчелите се скупчват в/у него на малка група, която повишава температурата и да има последици, то те ще са на ограничен участък в гнездото и ще е лесно поправим.

[scutellator]

......Аз лично много бих се радвал, ако в ръцете ми попадне една такава майка от диво пчелно семейство, което е оцеляло без третиране за нозематоза и вароатоза. В тази майка вероятно ще има гени, които могат да помогнат за селекционирането на устойчиви на заболявания пчели.

Аз на твое място не бих възлагал чак толкова големи надежди за намирането на "Светия граал". Всъщност ситуацията е точно обратната.
Там където съществуват самостоятелни диви популации пчели, те представляват реликви от едно друго време и човек с право би очаквал те да са много по-неприспособени към съвременните вируси, бактерии и нозематоза, и от където в една такава среда те вече сами не биха били способни да се справят с акарите.

Необходимите инструменти за оцеляване на пчелите в дивата природа са:
- известна степен на ройливост (единствения начин за естествено размножаване)
- ниска гъстота на пчелни семейства за площ ( предимно вертикално предаване на патогени и паразити. Всеки паразит, който убива гостоприемника си е обречен да загине, тъй като най-вероятно няма да намери друг гостоприемник, на който да се прехвърли)
- ограничен годишен цикъл на отглеждане на пило и търтеии ( вероятно по-късно започване с яйцеснасянето през пролетта и по-рано прекратяване на есен; самоограничаване на пилото и прекратяване на отглеждането на търтеи след първата главна паша - плодника се задръства с мед); ограничена пчелна популация през цялата година (липса на период на интензвно отглеждане на пило, последвано от рязък спад) и поддържане на сравнително еднакво съотношение между пчели и акари
-вероятно наличие на някакво VSH поведение и "пощене" на пчелите една друга от акари ( не е нужно да са силно изразени за да вършат работа при горните условия, затова и най-вероятно няма да бъдат силно изразени)
-вероятна липса на феромонни атрактанти в работническото пило (къде причинени генетично, къде от недохранване; семействата, които са "магнит" за акари обикновенно са "млекарки", и обратното) и размножаване на акарите почти единствено в търтеевото пило ( което на практика почти липсва поради по-горните причини). Лично аз съм имал такова семейство.

За други не се сещам. Семейство от дива полулация пчели, пренесено в комерсиален пчелин, обикновенно започва да проявява здравословни проблеми (отчасти и заради известната степен на инбридинг) и се представя по-зле от средното ниво в това отношение от останалите. Избягал рояк от разборен кошер, заселил се в хралупа и оцелявал дълги години, когато бъде пренесен обратно в пчелина не се различава по нищо от останалите.

[iliew]

Абе ако напролет все още са в стълба ще им заложа един капан, то не че е сигурно, че точно от тях ще хвана рой но ще го разгледам доколко си има "въшки".

scutellator


- ограничен годишен цикъл на отглеждане на пило и търтеии ( вероятно по-късно започване с яйцеснасянето през пролетта и по-рано прекратяване на есен; самоограничаване на пилото и прекратяване на отглеждането на търтеи след първата главна паша - плодника се задръства с мед); ограничена пчелна популация през цялата година (липса на период на интензвно отглеждане на пило, последвано от рязък спад) и поддържане на сравнително еднакво съотношение между пчели и акари

Ето това ми се вижда, най логично като обяснение, защото най-голямата разлика между, нашите и дивите пчели е продължителността на отглеждане на пило през годината.

[scutellator]

Ето това ми се вижда, най логично като обяснение, защото най-голямата разлика между, нашите и дивите пчели е продължителността на отглеждане на пило през годината.

Пчелите в хралупите трябва да да успяват да изпълнят не само едно, а поне няколко от условията (възможни са различни комбинации), иначе загиват рано или късно.

[ivootur]

Имам въпрос към скутелатор.Дали има разработена примамка за акари въз основа на пантотеновата к-на?Както разбрах наскоро,пантотеновата к-на и нейните производни привличат акарите да влязат в килийките и да снесат там яйцата си.В търтиевото пило наличието и е по-голямо,затова и акарите се ориентират да снасят там.Докато в маточниците почти липсва затова и не влизат там.Ако някой успее да разработи такова средство за борба с акара,което да го унищожава на механичен принцип ще спечели милиони от патента.

[scutellator]

Не съм много сигурен за името на феромона привличащ акарите, но да - той е идентифициран и синтезиран в лаборатория поне от десетилетие.
Проблема във създаването на капан за акари е следния:
-запрополисяване на отворите на капана от пчелите (предполага се че акарите не трябва да могат да се качат повторно върху пчелите, от където те не би трябвало да имат пълен достъп до него)
- малка площ на действие на атрактанта. Акарът знае в коя килийка да влезе едва когато е от порядъка на 1 см разстояние от нея.