СЕЛЕКЦИЯ, която трябва да се извършва от ВСЕКИ ЕДИН ПЧЕЛАР

[iliew]

България не е голяма страна, но климата в Сандански е много по-различен от този в северозапада. Пашата на едно място е бурна и краткотрайна, а на други места има няколко застъпващи се главни паши. Едно е в планинските райони, а друго в полето на юг от Балкана.

Възможно ли е една порода пчели, без добавяне на гени от други породи да отговаря еднакво добре на различните условия в отделните райони?

А правейки всеки пчелар собствена селекция, като развива най-добрите си семейства, дали не развива всъщност линия с добавени гени от търтеи от друга порода?
И така всички заедно, подобрявайки местната пчела постепенно да създаваме един хибрид?

Само разсъждавам, без да разбирам много от генетика.

[delta.e]

Търсим нещо , което го няма .

[Mateev]

Ако си представим нещата на няколко етапа, ще осъзнаеш, че всъщност няма противоречия.

Етап 1 - природата милиони години е развивала различни животински видове, и медоносните пчели са един от тях.
Етап 2 - понеже тези пчели са живеели в различни глобални условия със сравнително добра изолация, постепенно са се оформили различни раси.
Етап 3 - последния ледников период е натикал европейските пчели в най-южните части на континента, където изолирано са се развивали 3 отделни затворени полулации - в Южна Гърция, в южните части на апенинския полуоствов (Италия), и в Южна Испания.
Етап 4 - след приключване на ледниковия период тези пчели постепенно са превзели Европа, като бариера за настъплението им са били високите планински вериги.
Етап 5 - на новото място, където са попаднали, са започнали да се оформят местни подраси, съобразени с местните условия.
Етап 6 - на още по-ниско ниво са се оформили местните екотипове, които вече са били съобразени с пашата и климата на близките 20-30 километра от терена. На това ниво е разликата между Сандански например и Габрово, Русе, Варна или Пловдив. Има и още по-ниско ниво, на което буквално вида на пчелите зависи от близките 2-3 километра, локалната паша и локалната надморска височина.
Етап 7 - намесва се човека, и обърква стройната йерархия, създадена от природата. В момента само можем да хвърляме боб какво е създала природата и какво е създал човека.

Каква би била идеалната пчела за всеки един пчелар?

1. За основа служи расата, която природата е отредила да живее в региона на България.
2. Върху тази раса се прави селекция за подобряване на продуктивните качества.
3. Майките от тази селекция и репродукция попадат в даден регион на страната, и пчеларя сам продължава да прави допълнителна селекция, за да допрецизира качествата на пчелите съобразно неговата собствена паша и собствени надморска височина и климатични условия в близките няколко километра.

Та това е здравата логика. Всяка една от горните точки на природата и след това на човека на практика влияе върху РАЗЛИЧНИ ГЕНИ от цялостния генотип на медоносната пчела. Ролята на пчеларя е да допрецизира последната брънка от гени на цялата тази верига. Пчеларя няма да селекционира пчела с 3 очи или 10 крила. Няма да селекционира и свойството за правене на зимно кълбо например. Пчеларя трябва само да доизчисти дребните подробности, които няма как да бъдат изчистени на по-горните нива.

Това е и смисъла на цялата тази тема - да даде някаква яснота кой какво трябва да прави, за да се сглоби един цялостен положителен и стабилен във времето резултат. Купуването на майки от майкопроизводители, които си вършат съвестно работата, би трябвало да разреши горните етапи от списъка. Последния етап обаче винаги си остава в ръцете на пчеларя - няма как да бъде другояче.

[delta.e]

Ако си представим нещата на няколко етапа, ще осъзнаеш, че всъщност няма противоречия.

Етап 1 - природата милиони години е развивала различни животински видове, и медоносните пчели са един от тях.
Етап 2 - понеже тези пчели са живеели в различни глобални условия със сравнително добра изолация, постепенно са се оформили различни раси.
Етап 3 - последния ледников период е натикал европейските пчели в най-южните части на континента, където изолирано са се развивали 3 отделни затворени полулации - в Южна Гърция, в южните части на апенинския полуоствов (Италия), и в Южна Испания.
Етап 4 - след приключване на ледниковия период тези пчели постепенно са превзели Европа, като бариера за настъплението им са били високите планински вериги.
Етап 5 - на новото място, където са попаднали, са започнали да се оформят местни подраси, съобразени с местните условия.
Етап 6 - на още по-ниско ниво са се оформили местните екотипове, които вече са били съобразени с пашата и климата на близките 20-30 километра от терена. На това ниво е разликата между Сандански например и Габрово, Русе, Варна или Пловдив. Има и още по-ниско ниво, на което буквално вида на пчелите зависи от близките 2-3 километра, локалната паша и локалната надморска височина.
Етап 7 - намесва се човека, и обърква стройната йерархия, създадена от природата. В момента само можем да хвърляме боб какво е създала природата и какво е създал човека.

Каква би била идеалната пчела за всеки един пчелар?

1. За основа служи расата, която природата е отредила да живее в региона на България.
2. Върху тази раса се прави селекция за подобряване на продуктивните качества.
3. Майките от тази селекция и репродукция попадат в даден регион на страната, и пчеларя сам продължава да прави допълнителна селекция, за да допрецизира качествата на пчелите съобразно неговата собствена паша и собствени надморска височина и климатични условия в близките няколко километра.

Та това е здравата логика. Всяка една от горните точки на природата и след това на човека на практика влияе върху РАЗЛИЧНИ ГЕНИ от цялостния генотип на медоносната пчела. Ролята на пчеларя е да допрецизира последната брънка от гени на цялата тази верига. Пчеларя няма да селекционира пчела с 3 очи или 10 крила. Няма да селекционира и свойството за правене на зимно кълбо например. Пчеларя трябва само да доизчисти дребните подробности, които няма как да бъдат изчистени на по-горните нива.

Това е и смисъла на цялата тази тема - да даде някаква яснота кой какво трябва да прави, за да се сглоби един цялостен положителен и стабилен във времето резултат. Купуването на майки от майкопроизводители, които си вършат съвестно работата, би трябвало да разреши горните етапи от списъка. Последния етап обаче винаги си остава в ръцете на пчеларя - няма как да бъде другояче.

Обобщавам с една дума - Природа !

[Mateev]

Тука обаче възниква един много интересен въпрос:
Нима няма да се справи добре и една пчела, която не е от региона на България, но е от региони със същата ширина, на които би трябвало да има същия или подобен климат?

Отговорът е, че ДА, вероятно би могла да се справи, и доказателство за това е голямата прилика между Карника и Македоника. Двете раси пчели са почти еднакви, и учените до ден днешен спорят дали наистина говорим за различни раси, или за подвид на една и съща раса. Най-значимото видимо различие са дупетата, които при едната раса са подострени, а при другата са заоблени като куршумчета. Това обаче дали е достатъчно, за да говорим за отделна раса? Иначе морфологичните признаци са почти еднакви в рамките на статистическата грешка.

Та именно поради тази причина за в бъдеще не трябва еднозначно и категорично да кръщаваме Българската медоносна пчела с конкретно име на конкретна раса. Ако това беше напълно ясно, това име щеше да залегне и в Закона за пчеларството. Да, ама учените спорят, и могат да спорят още 100 години. Трябва ли през това време да ги чакаме и да спрем да отглеждаме пчели?

Малка справка:
Гръцките учени както на Карниката, така и на Македониката ВИНАГИ казват Macedonica. Така и пишат в резултатите от изследванията. Българските учени са по-разединени. Половината твърдят, че в България има Карника, другата половина - Македоника, а един дори си измисли ново име Родопика. А ние пчеларите какво да правим?

Какво е успокоението за пчеларите?

Ами ако приемем, че в България наистина има някакви смесици от различни раси, между които няма ясно изразена граница или разлика, то тогава не е ли по-добре да забравим за името на расата, и да започнем да си правим съвестна селекция, разчитайки на това, че която е истинската Българска раса, тя по естествен път ще прояви преимуществата си, защото е на СОБСТВЕНА ТЕРИТОРИЯ. И ако това е вярно, която пчела се адаптира най-добре към местните условия, и се представи най-добре при селекцията на развъдните организации или на пчеларите, то това е истинската Местна Медоносна Пчела. Естествено тази пчела трябва да отговаря на морфологичните признаци, наблюдавани от Рутнер и от Брат Адам, защото по тяхно време не е имало кой-знае каква селекция, която да изкриви техните представи и измервания.

[delta.e]

Признавам , този път ме разби .

[Mateev]

Признавам , този път ме разби .

Какво не ти хареса в обясненията?

[delta.e]

Слънчо го каза .

[Mateev]

Слънчо го каза .

Слъчно се опитва да каже, че човек нищо не може да постигне, но това не е вярно. Вижте съвременните сортове плодове, зеленчуци, жито, царевица и т.н. Всички са във пъти по-високопродуктивни от това, което са гледали нашите баби и дядовци. Генетиката в последните 100 години наистина направи чудеса, пригаждайки всеки един животински и растителен вид към нуждите на човечеството. Някога за в бъдеще природата ще ни го върне тъпкано, но към днешна дата факта си е факт - човек УСПЕШНО УВЕЛИЧАВА ПРОДУКТИВНОСТТА НА ВСИЧКИ ВИДОВЕ, ОТ КОИТО СЕ НУЖДАЕ. Само където все още не се знае каква цена ще заплатим за тези игрички на БОГ, които се опитваме да играем.

[solaris60]

Ако си представим нещата на няколко етапа, ще осъзнаеш, че всъщност няма противоречия.

Етап 1 - природата милиони години е развивала различни животински видове, и медоносните пчели са един от тях.
Етап 2 - понеже тези пчели са живеели в различни глобални условия със сравнително добра изолация, постепенно са се оформили различни раси.
Етап 3 - последния ледников период е натикал европейските пчели в най-южните части на континента, където изолирано са се развивали 3 отделни затворени полулации - в Южна Гърция, в южните части на апенинския полуоствов (Италия), и в Южна Испания.
Етап 4 - след приключване на ледниковия период тези пчели постепенно са превзели Европа, като бариера за настъплението им са били високите планински вериги.
Етап 5 - на новото място, където са попаднали, са започнали да се оформят местни подраси, съобразени с местните условия.
Етап 6 - на още по-ниско ниво са се оформили местните екотипове, които вече са били съобразени с пашата и климата на близките 20-30 километра от терена. На това ниво е разликата между Сандански например и Габрово, Русе, Варна или Пловдив. Има и още по-ниско ниво, на което буквално вида на пчелите зависи от близките 2-3 километра, локалната паша и локалната надморска височина.
Етап 7 - намесва се човека, и обърква стройната йерархия, създадена от природата. В момента само можем да хвърляме боб какво е създала природата и какво е създал човека.

Каква би била идеалната пчела за всеки един пчелар?

1. За основа служи расата, която природата е отредила да живее в региона на България.
2. Върху тази раса се прави селекция за подобряване на продуктивните качества.
3. Майките от тази селекция и репродукция попадат в даден регион на страната, и пчеларя сам продължава да прави допълнителна селекция, за да допрецизира качествата на пчелите съобразно неговата собствена паша и собствени надморска височина и климатични условия в близките няколко километра.

Та това е здравата логика. Всяка една от горните точки на природата и след това на човека на практика влияе върху РАЗЛИЧНИ ГЕНИ от цялостния генотип на медоносната пчела. Ролята на пчеларя е да допрецизира последната брънка от гени на цялата тази верига. Пчеларя няма да селекционира пчела с 3 очи или 10 крила. Няма да селекционира и свойството за правене на зимно кълбо например. Пчеларя трябва само да доизчисти дребните подробности, които няма как да бъдат изчистени на по-горните нива.

Това е и смисъла на цялата тази тема - да даде някаква яснота кой какво трябва да прави, за да се сглоби един цялостен положителен и стабилен във времето резултат. Купуването на майки от майкопроизводители, които си вършат съвестно работата, би трябвало да разреши горните етапи от списъка. Последния етап обаче винаги си остава в ръцете на пчеларя - няма как да бъде другояче.

И каква е била пчелата преди хиляди години? Каква е сега и каква ще бъде след години? Ще отговоря. Винаги си е била една и съща и ние нищо не правим, колкото и приказки да изприказваме. До някъде съм съгласен, че човека ще се опита да направи нещо генетично, но има един опит който доведе до свръх агресивност и друго нищо. Та си мисля, че е възможно да докара още нещо, но в каква посока ще е - не се знае. Но това ще се получи не от кръстоски, добри условия, а от намеса в такива места чрез именно тази генетика в която и природата не дръзва да работи. Та пчелите са си все едни и същи, само където ние си мислим, че правим нещо. Жалко, че на някои не им харесва това което казвам, но факта си е факт.