СЕЛЕКЦИЯ, която трябва да се извършва от ВСЕКИ ЕДИН ПЧЕЛАР

[Mateev]

Качествата на една майка се определят от дъщерните семейства .

По-правилно е да се каче, че някои от качествата на една майка се определят от качествата на нейното собствено семейство, а други от качествата - от качествата на семействата на нейните дъщери.

[delta.e]

На първо време и след това от нейните дъщерни семейства .

[iliew]

България не е голяма страна, но климата в Сандански е много по-различен от този в северозапада. Пашата на едно място е бурна и краткотрайна, а на други места има няколко застъпващи се главни паши. Едно е в планинските райони, а друго в полето на юг от Балкана.

Възможно ли е една порода пчели, без добавяне на гени от други породи да отговаря еднакво добре на различните условия в отделните райони?

А правейки всеки пчелар собствена селекция, като развива най-добрите си семейства, дали не развива всъщност линия с добавени гени от търтеи от друга порода?
И така всички заедно, подобрявайки местната пчела постепенно да създаваме един хибрид?

Само разсъждавам, без да разбирам много от генетика.

[delta.e]

Търсим нещо , което го няма .

[Mateev]

Ако си представим нещата на няколко етапа, ще осъзнаеш, че всъщност няма противоречия.

Етап 1 - природата милиони години е развивала различни животински видове, и медоносните пчели са един от тях.
Етап 2 - понеже тези пчели са живеели в различни глобални условия със сравнително добра изолация, постепенно са се оформили различни раси.
Етап 3 - последния ледников период е натикал европейските пчели в най-южните части на континента, където изолирано са се развивали 3 отделни затворени полулации - в Южна Гърция, в южните части на апенинския полуоствов (Италия), и в Южна Испания.
Етап 4 - след приключване на ледниковия период тези пчели постепенно са превзели Европа, като бариера за настъплението им са били високите планински вериги.
Етап 5 - на новото място, където са попаднали, са започнали да се оформят местни подраси, съобразени с местните условия.
Етап 6 - на още по-ниско ниво са се оформили местните екотипове, които вече са били съобразени с пашата и климата на близките 20-30 километра от терена. На това ниво е разликата между Сандански например и Габрово, Русе, Варна или Пловдив. Има и още по-ниско ниво, на което буквално вида на пчелите зависи от близките 2-3 километра, локалната паша и локалната надморска височина.
Етап 7 - намесва се човека, и обърква стройната йерархия, създадена от природата. В момента само можем да хвърляме боб какво е създала природата и какво е създал човека.

Каква би била идеалната пчела за всеки един пчелар?

1. За основа служи расата, която природата е отредила да живее в региона на България.
2. Върху тази раса се прави селекция за подобряване на продуктивните качества.
3. Майките от тази селекция и репродукция попадат в даден регион на страната, и пчеларя сам продължава да прави допълнителна селекция, за да допрецизира качествата на пчелите съобразно неговата собствена паша и собствени надморска височина и климатични условия в близките няколко километра.

Та това е здравата логика. Всяка една от горните точки на природата и след това на човека на практика влияе върху РАЗЛИЧНИ ГЕНИ от цялостния генотип на медоносната пчела. Ролята на пчеларя е да допрецизира последната брънка от гени на цялата тази верига. Пчеларя няма да селекционира пчела с 3 очи или 10 крила. Няма да селекционира и свойството за правене на зимно кълбо например. Пчеларя трябва само да доизчисти дребните подробности, които няма как да бъдат изчистени на по-горните нива.

Това е и смисъла на цялата тази тема - да даде някаква яснота кой какво трябва да прави, за да се сглоби един цялостен положителен и стабилен във времето резултат. Купуването на майки от майкопроизводители, които си вършат съвестно работата, би трябвало да разреши горните етапи от списъка. Последния етап обаче винаги си остава в ръцете на пчеларя - няма как да бъде другояче.

[delta.e]

Ако си представим нещата на няколко етапа, ще осъзнаеш, че всъщност няма противоречия.

Етап 1 - природата милиони години е развивала различни животински видове, и медоносните пчели са един от тях.
Етап 2 - понеже тези пчели са живеели в различни глобални условия със сравнително добра изолация, постепенно са се оформили различни раси.
Етап 3 - последния ледников период е натикал европейските пчели в най-южните части на континента, където изолирано са се развивали 3 отделни затворени полулации - в Южна Гърция, в южните части на апенинския полуоствов (Италия), и в Южна Испания.
Етап 4 - след приключване на ледниковия период тези пчели постепенно са превзели Европа, като бариера за настъплението им са били високите планински вериги.
Етап 5 - на новото място, където са попаднали, са започнали да се оформят местни подраси, съобразени с местните условия.
Етап 6 - на още по-ниско ниво са се оформили местните екотипове, които вече са били съобразени с пашата и климата на близките 20-30 километра от терена. На това ниво е разликата между Сандански например и Габрово, Русе, Варна или Пловдив. Има и още по-ниско ниво, на което буквално вида на пчелите зависи от близките 2-3 километра, локалната паша и локалната надморска височина.
Етап 7 - намесва се човека, и обърква стройната йерархия, създадена от природата. В момента само можем да хвърляме боб какво е създала природата и какво е създал човека.

Каква би била идеалната пчела за всеки един пчелар?

1. За основа служи расата, която природата е отредила да живее в региона на България.
2. Върху тази раса се прави селекция за подобряване на продуктивните качества.
3. Майките от тази селекция и репродукция попадат в даден регион на страната, и пчеларя сам продължава да прави допълнителна селекция, за да допрецизира качествата на пчелите съобразно неговата собствена паша и собствени надморска височина и климатични условия в близките няколко километра.

Та това е здравата логика. Всяка една от горните точки на природата и след това на човека на практика влияе върху РАЗЛИЧНИ ГЕНИ от цялостния генотип на медоносната пчела. Ролята на пчеларя е да допрецизира последната брънка от гени на цялата тази верига. Пчеларя няма да селекционира пчела с 3 очи или 10 крила. Няма да селекционира и свойството за правене на зимно кълбо например. Пчеларя трябва само да доизчисти дребните подробности, които няма как да бъдат изчистени на по-горните нива.

Това е и смисъла на цялата тази тема - да даде някаква яснота кой какво трябва да прави, за да се сглоби един цялостен положителен и стабилен във времето резултат. Купуването на майки от майкопроизводители, които си вършат съвестно работата, би трябвало да разреши горните етапи от списъка. Последния етап обаче винаги си остава в ръцете на пчеларя - няма как да бъде другояче.

Обобщавам с една дума - Природа !

[Mateev]

Тука обаче възниква един много интересен въпрос:
Нима няма да се справи добре и една пчела, която не е от региона на България, но е от региони със същата ширина, на които би трябвало да има същия или подобен климат?

Отговорът е, че ДА, вероятно би могла да се справи, и доказателство за това е голямата прилика между Карника и Македоника. Двете раси пчели са почти еднакви, и учените до ден днешен спорят дали наистина говорим за различни раси, или за подвид на една и съща раса. Най-значимото видимо различие са дупетата, които при едната раса са подострени, а при другата са заоблени като куршумчета. Това обаче дали е достатъчно, за да говорим за отделна раса? Иначе морфологичните признаци са почти еднакви в рамките на статистическата грешка.

Та именно поради тази причина за в бъдеще не трябва еднозначно и категорично да кръщаваме Българската медоносна пчела с конкретно име на конкретна раса. Ако това беше напълно ясно, това име щеше да залегне и в Закона за пчеларството. Да, ама учените спорят, и могат да спорят още 100 години. Трябва ли през това време да ги чакаме и да спрем да отглеждаме пчели?

Малка справка:
Гръцките учени както на Карниката, така и на Македониката ВИНАГИ казват Macedonica. Така и пишат в резултатите от изследванията. Българските учени са по-разединени. Половината твърдят, че в България има Карника, другата половина - Македоника, а един дори си измисли ново име Родопика. А ние пчеларите какво да правим?

Какво е успокоението за пчеларите?

Ами ако приемем, че в България наистина има някакви смесици от различни раси, между които няма ясно изразена граница или разлика, то тогава не е ли по-добре да забравим за името на расата, и да започнем да си правим съвестна селекция, разчитайки на това, че която е истинската Българска раса, тя по естествен път ще прояви преимуществата си, защото е на СОБСТВЕНА ТЕРИТОРИЯ. И ако това е вярно, която пчела се адаптира най-добре към местните условия, и се представи най-добре при селекцията на развъдните организации или на пчеларите, то това е истинската Местна Медоносна Пчела. Естествено тази пчела трябва да отговаря на морфологичните признаци, наблюдавани от Рутнер и от Брат Адам, защото по тяхно време не е имало кой-знае каква селекция, която да изкриви техните представи и измервания.

[delta.e]

Признавам , този път ме разби .

[Mateev]

Признавам , този път ме разби .

Какво не ти хареса в обясненията?

[solaris60]

Ако си представим нещата на няколко етапа, ще осъзнаеш, че всъщност няма противоречия.

Етап 1 - природата милиони години е развивала различни животински видове, и медоносните пчели са един от тях.
Етап 2 - понеже тези пчели са живеели в различни глобални условия със сравнително добра изолация, постепенно са се оформили различни раси.
Етап 3 - последния ледников период е натикал европейските пчели в най-южните части на континента, където изолирано са се развивали 3 отделни затворени полулации - в Южна Гърция, в южните части на апенинския полуоствов (Италия), и в Южна Испания.
Етап 4 - след приключване на ледниковия период тези пчели постепенно са превзели Европа, като бариера за настъплението им са били високите планински вериги.
Етап 5 - на новото място, където са попаднали, са започнали да се оформят местни подраси, съобразени с местните условия.
Етап 6 - на още по-ниско ниво са се оформили местните екотипове, които вече са били съобразени с пашата и климата на близките 20-30 километра от терена. На това ниво е разликата между Сандански например и Габрово, Русе, Варна или Пловдив. Има и още по-ниско ниво, на което буквално вида на пчелите зависи от близките 2-3 километра, локалната паша и локалната надморска височина.
Етап 7 - намесва се човека, и обърква стройната йерархия, създадена от природата. В момента само можем да хвърляме боб какво е създала природата и какво е създал човека.

Каква би била идеалната пчела за всеки един пчелар?

1. За основа служи расата, която природата е отредила да живее в региона на България.
2. Върху тази раса се прави селекция за подобряване на продуктивните качества.
3. Майките от тази селекция и репродукция попадат в даден регион на страната, и пчеларя сам продължава да прави допълнителна селекция, за да допрецизира качествата на пчелите съобразно неговата собствена паша и собствени надморска височина и климатични условия в близките няколко километра.

Та това е здравата логика. Всяка една от горните точки на природата и след това на човека на практика влияе върху РАЗЛИЧНИ ГЕНИ от цялостния генотип на медоносната пчела. Ролята на пчеларя е да допрецизира последната брънка от гени на цялата тази верига. Пчеларя няма да селекционира пчела с 3 очи или 10 крила. Няма да селекционира и свойството за правене на зимно кълбо например. Пчеларя трябва само да доизчисти дребните подробности, които няма как да бъдат изчистени на по-горните нива.

Това е и смисъла на цялата тази тема - да даде някаква яснота кой какво трябва да прави, за да се сглоби един цялостен положителен и стабилен във времето резултат. Купуването на майки от майкопроизводители, които си вършат съвестно работата, би трябвало да разреши горните етапи от списъка. Последния етап обаче винаги си остава в ръцете на пчеларя - няма как да бъде другояче.

И каква е била пчелата преди хиляди години? Каква е сега и каква ще бъде след години? Ще отговоря. Винаги си е била една и съща и ние нищо не правим, колкото и приказки да изприказваме. До някъде съм съгласен, че човека ще се опита да направи нещо генетично, но има един опит който доведе до свръх агресивност и друго нищо. Та си мисля, че е възможно да докара още нещо, но в каква посока ще е - не се знае. Но това ще се получи не от кръстоски, добри условия, а от намеса в такива места чрез именно тази генетика в която и природата не дръзва да работи. Та пчелите са си все едни и същи, само където ние си мислим, че правим нещо. Жалко, че на някои не им харесва това което казвам, но факта си е факт.