Ако за дадено доброто качество отговарят доминантни гени, лесно и бързо ще постигнем напредък по това качество. Ако отговарят рецесивни гени, ще е много по-трудно, но пак ще има някакъв положителен резултат.
Устойчивостта на трахеен акар се определя от един единствен свръхдоминантен ген. Въпреки това, на брат Адам са му били нужни 10 години да закрепи това качество в популацията (изолиран оплоден пункт с максимум 4 грижливо избрани и тествани бащини семейства. ) и по негови думи още 10 години докато изчезне и последния рецедив на болестта.

Проблема със "добрите" доминантни гени е че лесно прикриват "лоши" рецесивни, които постоянно изскачат и създават проблеми в следващото поколение. При голям брой бащини семейства и много слаб селекционен натиск, популацията е обречена ВИНАГИ да си ги носи тези гени. Такъв пример са сублеталните рецесивни, които повече или по малко присъстват във всяка една популация живи същества.