Не съм съгласен, че съотношението ще бъде едно и също. Точно обратното - селекционния натиск може да подобри това съотношение, особенно когато за желаното от нас качество отговарят доминантни гени. Със селекционния натиск ние изземваме от полулацията определено количество НЕЖЕЛАНИ ГЕНИ, а с това променяме и съотношението на тези гени в поколението в посока към по-добро.
Ако за дадено доброто качество отговарят доминантни гени, лесно и бързо ще постигнем напредък по това качество. Ако отговарят рецесивни гени, ще е много по-трудно, но пак ще има някакъв положителен резултат. И ако селекционния натиск е непрекъснат и се поддържа години наред, ще се поддържат и семействата в по-добро състояние. Ако вдигнем ръце и се оставим на капризите на съдбата, популацията ни пак ще се върне в предишното си състояние.
При наследяването на гените всичко се случва с някакви вероятности. Оказвайки селекционен натиск под една или друга форма чрез ИЗЗЕМВАНЕ или ДОБАВЯНЕ на гени в популацията, ние всъщност ПРОМЕНЯМЕ ТЕЗИ ВЕРОЯТНОСТИ в желаната от нас посока. И тука има две направления на работа, които могат да повлияят положително:
ДОБАВЯНЕ НА НОВИ КАЧЕСТВЕНИ ГЕНИ
Хубаво е да ги добавим, ама откъде да ги вземем. Първо някой трябва да ги създаде, и чак след това да си ги купим и добавим. Създаването на новите качествени гени е задача на ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СЕЛЕКЦИОНЕРИ, защото изисква много знания, опит, труд и т.н. Нека да я оставим тази задача на тях.
ИЗЗЕМВАНЕ НА НЕКАЧЕСТВЕНИ ГЕНИ
Това вече е по-лесна задача, и тя може да се прави от всеки един пчелар. Заради нея е отворена тази тема.
Като цяло за да може всеки един пчелар да оказва селекционен натиск върху собствената си популация, той трябва да непрекъснато да използва и двете горни точки - както да добавя добри гени, така и да изземва лошите, ако успее под някаква форма да ги идентифицира. Правенето само на едното не е достатъчно - максимални резултати има само ако се правят и двете.



Цитат
