МАЙКОПРОИЗВОДСТВО

[Валентин.]

Имам въпрос към запознатите: имам възможност за пренасяне на оплодни сандъчета на място отдалечено поне 5-6 км от разборни кошери. Как трябва да процедирам за да се оплодят моите майки с моите търтей. Ако е възможно по-подробно обяснение от ден първи, час първи какво и как се прави. Ден първи ще го приемем да бъде 1-ви юни.............излюпването на майката, какво следва по-натам. Предварително благодаря.

[solaris60]

Имам въпрос към запознатите: имам възможност за пренасяне на оплодни сандъчета на място отдалечено поне 5-6 км от разборни кошери. Как трябва да процедирам за да се оплодят моите майки с моите търтей. Ако е възможно по-подробно обяснение от ден първи, час първи какво и как се прави. Ден първи ще го приемем да бъде 1-ви юни.............излюпването на майката, какво следва по-натам. Предварително благодаря.

Че какво ти пречи да си ги оставиш в пчелина и да се оплодят от твоите търтеи? Въпроса ти е нещо неразбираем.

[Валентин.]

Че какво ти пречи да си ги оставиш в пчелина и да се оплодят от твоите търтеи? Въпроса ти е нещо неразбираем.

Покрай мен има много кошери.......стотин....... Искам да опитам оплождане с търей от мойте кошери. Нещо не съм доволен от дъщерите на някой майки, малък процент се представят като тях/според мен/. за 2-3 години ако докарам да се оплождат с избрани от мен търтей дали ще се подобрят нещата.

[Mateev]

Доколкото разбирам, ти искаш да си направиш ИЗОЛИРАН ОПЛОДЕН ПУНКТ. Това нещо го правят лицензираните майкопроизовдители. За да ти се получи, трябва да си направиш БАЩИНИ СЕМЕЙСТВА, които през активния сезон "живеят" на оплодния пункт. Норматива е поне 5 бащини семейства на всеки 100 нуклеуса (оплодни сандъчета). Ако използваш обикновенни, а не бащини семейства, норматива е поне 15-20 семейства на 100 нуклеуса.

Много внимавай с генетичния материал - бащините семейства не трябва да са от една и съща майка с тези на нуклеусите. Хубаво е майичните семейства (тези, от коите вземаш личинки) и бащините семейства (тези, които генерират търтеи) да са от различни линии на една и съща порода.

[Валентин.]

Доколкото разбирам, ти искаш да си направиш ИЗОЛИРАН ОПЛОДЕН ПУНКТ. Това нещо го правят лицензираните майкопроизовдители. За да ти се получи, трябва да си направиш БАЩИНИ СЕМЕЙСТВА, които през активния сезон "живеят" на оплодния пункт. Норматива е поне 5 бащини семейства на всеки 100 нуклеуса (оплодни сандъчета). Ако използваш обикновенни, а не бащини семейства, норматива е поне 15-20 семейства на 100 нуклеуса.

Много внимавай с генетичния материал - бащините семейства не трябва да са от една и съща майка с тези на нуклеусите. Хубаво е майичните семейства (тези, от коите вземаш личинки) и бащините семейства (тези, които генерират търтеи) да са от различни линии на една и съща порода.

Не става ли да закарам бащините ведно с оплодните сандъчета. Или задължително бащините трябва да живеят там. става въпрос за 20-30 майки лично за мен. Това за различните майки ми е ясно. Бащините ще ги подготвя по-рано. става ли майките на бащините да са сестри. 2 бащини кошера за 20-30 сандъчета нещо такова ми е мисълта.

[Mateev]

Не става ли да закарам бащините ведно с оплодните сандъчета. Или задължително бащините трябва да живеят там.

Точно такава е логиката. По принцип изолирания оплоден пункт се ползва само 3-4 месеца през активния сезон. През останалото време на него няма кошери и семейства.

Пролетно време още в средата на март си подготвяш бащини семейства, слагайки по 2 изградени през предишния сезон търтееви пити от двете страни на кълбото. Изчакваш майката да ги осемени и след това пчелите да запечатат търтеевите ларви, и след това местиш бащините семейства в оплодния пункт. Местенето може да стане и по-късно, когато вече търтеите започнат да се излюпват. Това е защото се предполага, че оплодния пункт е някой високопланински пчелин (в България трудно ще намериш равнинен пчелин с 5 километрова изолация).

Докато в оплодния пункт (високопланинския пчелин) търтеите се развиват, в топлия равнинен пчелин правиш маточници, и ги отглеждаш. Като наближи времето за прехвърляне на маточниците, започваш да подготвяш оплодните сандъчета (нуклеусите). В общия случай подготовката се състои в направата на малки отводки (пило и млади пчели), с които се заселват нуклеусите. В деня на прехвърляне на маточниците прехвърляш и вече подготвените 2-3 дена преди това нуклеуси.

Ами това е. Новоизлюпените майки живеят в нуклеусите 2-3 седмици. Обикновенно в 8-мия или 9-тия ден те се оплождат, но трябва да поживеят в нуклеусите известно време, за да развият яйценосната си дейност с пълна сила. Ако много бързаш, можеш да ги извадиш и продадеш на 14-тия или 15-тия ден. Ако искаш да снесат достатъчно пило, за да се регенерира семейството в нуклеуса, трябва да изчакаш до 20-21-вия ден. Обикновено се практикува така - една майка се вади на 2-рата седмица, а следващата - на 3-тата, и после пак се повтаря на втората, на третата ......

[solaris60]

.Това е защото се предполага, че оплодния пункт е някой високопланински пчелин ..

И то там, ама хич няма диви търтеи които ще налетят на Валентин на майките, като загорели войници на монахини от високопланински манастир.

[scutellator]

Не става ли да закарам бащините ведно с оплодните сандъчета.

В такъв случай - какво смяташ да правиш със търтеите, които преди момента на пренасянето им ще са налетяли в бащините семейства? При нормални условия 50% от търтеите, намиращи се в един кошер, НЕ СА отгледани в същия кошер. Също, какво смяташ да правиш със търтеите, които ще принесеш на оплодния пункт заедно със нуклеусите при заселването им, както и тези които те ще си произведат в последствие?

....става ли майките на бащините да са сестри....

Става, що да не става. Това е най-добрия метод за акумулативно натрупване на количествени белези в QTL. Води до постигане на висок коефициент на родство, НО нисък коефициент на инбридинг за поколение, със ВСИЧКИ произлизащи от това съответни предимства и недостатъци.

Хубаво е майичните семейства (тези, от коите вземаш личинки) и бащините семейства (тези, които генерират търтеи) да са от различни линии на една и съща порода.

Това е в противоречие на развъждането на Карника, по начина провеждан в Австрия и Германия. На островните оплодни пунтове се изпращат майки, които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРИНАДЛЕЖАТ КЪМ СЪЩАТА ЛИНИЯ, като тази на бащините семейства.
По този начин се спестява риска да бъдат изведени на яве нежелани качества като агресивност и ройливост, както и риск от понижена жизненост (хетерозисния ефект не винаги е със положителен знак). Известността на родословието дава предвидимост на резултата и той може предварително да бъде изчислен с голяма точност на база роднинската връзка между двата индивида и инбридинговия коефициен на всеки от тях.

А може ли да се имитира изолиран оплоден пункт в една оранжерия 10 декара примерно, в която да се разположат бащините семейства с оплодните сандъчета с маточниците - и като се излюпят майките, и да се съешат контролирано с елитните търтеи.

Още по-елегантен вариант е майката да се затвори с няколко търтея в бурканче тип "Омния" и да се опложда там. Даже още се чудя, как никой от по-горните варианти досега не е успял да залегне в изискванията за майкопроизводителите.