Напротив. Северните пчели се нуждаят от висока доза ройливост за да се гарантира оцеляването на вида. По време на дългите зими, всяка година голяма част от семействата умират. Роенето е това, което възстановява броя на семействата през активния сезон и поддържа генетичното разнообразие на популацията ( При генетично разнообразна популация е много по-трудно по време на някое неблагоприятно събитие, да загине цялата популация. Така природата си гарантира оцеляване на вида)
При тропическите пчели роенето е всъщност адаптационно предимство за съответната околна среда. Изобилната паша и липсата на отрицателни температури през годината са достатъчно условие за оцеляването и на най-слабия рой (пилото не се нуждае от отопление и развитието е бързо). Големия брой неприятели (животни и хора) обаче, всяка година унищожават голяма част от популацията, от където семействата, които се роят по-малко бързо губят численост и евентуално тяхната кръвна линия загива.
В полу-пустинните райони, където пашата е кратка и често пъти само една през годината, роенето на семейството (което нормално се осъществява по време на главна паша) би означавало гладна смърт и за отделилите се роеве и за родителското семейство. Всяко семейство, което се рои - загива, по този начин само неройливите семейства успяват да разпространят гените си. Силно стеснената популация, в следствие на акумулираните ежегодни загуби в няколко последователни сезона, бързо се възстановява в благоприятните години, случващи се веднъж или два пъти на десетилетие (действа като противовес на прекалено ниската ройливост).
От казаното по-горе, логически вярно е да се предположи че една пчелна популация, която не се рои, може да бъде поддържана само и единствено по изкуствен начин.