Цитат Първоначално публикувано от Юрий Цветков Виж публикацията
.....Роенето нищо не гарантира.....
Напротив. Северните пчели се нуждаят от висока доза ройливост за да се гарантира оцеляването на вида. По време на дългите зими, всяка година голяма част от семействата умират. Роенето е това, което възстановява броя на семействата през активния сезон и поддържа генетичното разнообразие на популацията ( При генетично разнообразна популация е много по-трудно по време на някое неблагоприятно събитие, да загине цялата популация. Така природата си гарантира оцеляване на вида)

При тропическите пчели роенето е всъщност адаптационно предимство за съответната околна среда. Изобилната паша и липсата на отрицателни температури през годината са достатъчно условие за оцеляването и на най-слабия рой (пилото не се нуждае от отопление и развитието е бързо). Големия брой неприятели (животни и хора) обаче, всяка година унищожават голяма част от популацията, от където семействата, които се роят по-малко бързо губят численост и евентуално тяхната кръвна линия загива.


В полу-пустинните райони, където пашата е кратка и често пъти само една през годината, роенето на семейството (което нормално се осъществява по време на главна паша) би означавало гладна смърт и за отделилите се роеве и за родителското семейство. Всяко семейство, което се рои - загива, по този начин само неройливите семейства успяват да разпространят гените си. Силно стеснената популация, в следствие на акумулираните ежегодни загуби в няколко последователни сезона, бързо се възстановява в благоприятните години, случващи се веднъж или два пъти на десетилетие (действа като противовес на прекалено ниската ройливост).



От казаното по-горе, логически вярно е да се предположи че една пчелна популация, която не се рои, може да бъде поддържана само и единствено по изкуствен начин.