За ефикасността е ясно - всеки иска ефикасен, и с минимални усилия и инвестиции да извлече максимална полза/печалба....
Относно по въпроса как "едно време" са се случвали нещата, имам откъслячни спомени, и с разказите на дядо ми(лека му пръст), навързвам нещата - майите им ги доставяха от пчеларското дружество, пари дори и да са давали, то са били символични, захарта нея също я доставяха, антибиотиците се даваха профилактично(тук-там по таваните все още намирам едни малки шишенца от пеницилин, стрептомицин и знам ли какво още), мед не си спомням да му е залежавал, на цяло село кошерите им бяха в гората - кражби дори и да е имало, минимални са били(аз дори съм разказвал за една подобна, кокошкарска случка от "едно време"), данъка колко е бил(ако някой може да направи справка) - аз мисля, че е бил около 0(нула) и най-важното индекса на цените - колко е струвал един апаратамент(ако може да ми го изчислиш в килограми/тонове мед) - и, аз може да си мечтая за "ония времена", то безспорно човек оценява даденото нещо, едва когато го изгуби, но какво можем да направи - гледаме напред и тове е!!!
Не искам да се спирам подробно на тоя въпрос, защото ми звучи само и единственно като оправданя - виновно ни е това, онова, от "демокрацията" през международното положение до извънземниет...
Човек когато иска и търси, то намира начин и решение - не трябва да се забравя, че съществува НГФ(Национален Гаранционен Фонд)...



Цитат
