Звучи си направо като „партенка“, ама кагато се дадат малоко повече детайли – нещата се изясняват:
Цената е със ДДС, т.е.т. 5,50(без ДДС), продадох го на АпиМел Раковски през август, натоварих си го на камиона и им го закарах на крака, понеже аз бях на зор за пари(трябваше да си завърша модернизацията и да си доплатя машините), а те нямаше да дойдат в близките 10 дни да ми вземат проби – дадоха си ми малко капаро, и след като излязоха пробите след две седмици – изпратих им фактура и си преведоха парите(с около 6 дни закъснение). Тенекиите – нови за нови(не съм ги теглил, но ми се струват супер леки, имам чувство, че скоро ще започнат да ги правят от оризова хартия). В кантара ме удариха два килиграма – понеже го разтоварваха на палети и с палетите го теглиха(явно тарата на един от палетите беше по-малка от на другите, а всичките ги смятаха еднакво), всичките ми тенекии си бяха точно по 25кг, тарата я смятаха по един килограм. Също и като удариха чертата преди да им пусна фактура „закръглиха“ с 12 лева надолу, за да няма стотинки при ДДС-то, но на фона на няколко стотин тенекии, при положение, че аз съм се вдигнал с камиона да го карам на 350 километра(в едната посока), двайсеттина лева са си бял кахър....
С две думи – добре си мина сделката с тях, въпреки че няколко седмици преди да им го закарам бяхме говорили за 5.70(без ДДС), но просто аз не бях готов тогава.
Някой се оплакват, че трудно(слобо) им вървели продажбите на дребно, какви ли не причини си измислят – ама нищо не се чува за това кокво те са направили?!? – някакво реклама, опаковки, рекламни листовки, популарициране чрез малки разфасовки с координати за връзка...
А, и може би един от най-важните фактори – цената! Аз на дребно като нося някъде(обикновенно в Русе, на съседи приятели и познати) го продавам на около 50% по-скъпо отколокото е базистната цена на едро, а нашите на село си го продават на около 30% нагоре, и не се оплаквам – на година си се продават над 1500 килограма, и не само на буркани, има си клиенти които си вземат цели тенекии, не малко мед(предимно акация) пълня и в три литрови туби от минерална вода(изисквания на клиентите – лека, и сравнително здрава и компактан опаковка, подходяща за транспортиране в багажа със самолет и събира точно 4кг).
Имаме клиенти(семейстав) които на година си взимат около 40-50кг. Е, даже вчера баща ми напарвил бартер с един животновъд едно 29килогравомо яре, живо тегло за 18 буракан мед, като в това влиза цялата процедура до разфасоване от животновъда, а същият средата на лятото си взе една тенекия(малко му останало от нея, да се запаси за зимата, че много му вървяло виното с медец, пък и не само на него)...
А, някъде из темата прочетох мнение, че следкато цената на меда била тръгнала надолу, то и разните му материали и консумативи трябвало да поевтинеят, най-вече основите! – кое точно им е поскъпнало на основиете, питам аз?!? – вярно, че аз не си купувам, а си ги изработвам(в никакъв случай не ми е по-евтино, но аз съм си го избрал), преди три-четири години ишлемето беше 10ст на основа, сега е 11ст – тъй, че аз не виждам тука някакво фрапиращо поскъпване, високата цена на восъка само може да ни радва, като един допълнителен продукт който произвеждаме.
А, и още нещо – пчеларите, се явяваме един вид закупчици на кошери, рампи и всякакъв пчеларски инвентар, но взаимоотношенията ни с тях за по-разбични от тези между пчеларите и закупчиците на мед. Аз лично доста поризводители съм обиколил из цяла България, с потенцилни сравнително големи заявки, и никога не съм аз им диктувал цената. Цената винаги те си я определят(„натискане“ на цената надолу може да е за сметка на качеството), на някаква си тяхна база, дали, кой и какви разчети си прави на разходите – това си е тяхна работа, евентуално сме договаряли отстъпка за количества и сроковете.
Докато в отношенията пчелари закупчици на мед – то закупчиците са тези които диктуват цената(идват като клиенти да ти купят меда и те ти дават цена, или им звъниш по телефона и ти казват цена), и тука с тях трябва да се пазарим при количества и определени параметри на меда за по-висока цена. Само при търговията на дребно ние пчеларите до някъде диктуваме цените(идва клиента и пита за цената), но и в тези отношения си има пределен лимит.
За това всеки трябва да си направи, негови си разчети за себестойността на произвежданата продукция, но да не забрави да си калкулира и труда(има разни книжки, май скоро Илия Цонев беше цитирал някаква книга за определяне себестойността на пчелните продукти, мисля че негова, издадена преди години, на цена няма и половин буркан мед....). И след като вече си имаме себестойност, тогава да си направим сметката дали цената която ни дават ни устройва, и дали можем да устискаме не потенциалната заплаха на украинсия мед(а, не само да „ревем“ като ощипани девойки, и да спамим всичко наред с безмислени постинги в „чатова форма“ – но, то това е разбираемо, хора на „пред пенсионна възраст“, гледат да си наваксат, това което за нас беше Мирката преди 15-тина години).