Има едно логично обяснение за високите дози на кумафоса, но не знам дали това е самата истина. Ако едно третиране избие само 99.9% от причинителите и остави 0.1% живи, то този 0.1% са именно причинителите на заболяването, които са показали най-висока устойчивост към препарата. Те (и само те) дават поколение, и това поколение ще наследи ВИСОКАТА УСТОЙЧИВОСТ към този препарат. Именно това е първопричината за възникване на всяка една резистенстност. Това е и причината за АДАПТИРАНЕ НА ВИДОВЕТЕ към променящите се фактори на околната среда - напр. глобални затопляния, ледникови периоди и т.н.

Резистентност (адаптиране) възниква винаги, когато даден унищожаващ фактор не успее да унищожи на 100% дадена популация. Така става не само с препаратите за пчели, но и с антибиотиците при човека. Ако обаче се открие препарат, който е в състояние да унищожи на 100% даден причинител, то тогава няма как да се появи резистентност, защото в бъдещото поколение не се предават никакви гени (няма оцелели представители на расата, които да го направят това).

Ако горните разсъждения са верни, то тогава при откриването на някакъв сравнително безопасен препарат, който е сравнително безопасен дори и при 1000 пъти по-големи дози, тогава защо да не го употребяваме в такива дози, ако това наистина ни гарантора 100% унищожаване на причинителите на заболяванията, а от там и липсата на резистентност. Има логика в това разсъждение. Да, Чекмайта може би ще е с ефективност 90-99% при 100-1000 пъти по-малки дози, но това със сигурност ще предизвика резистентност към него. И тъй като дори и 1000-ократно по-силните дози са сравнително безопасни, защо да не ги даваме, осигурявайки си по този начин 100% надежден препарат, който може да се използва следващите 1000 години без проблеми.

ПС: Това са само разсъждения на глас. Не претендирам да са верни - просто търся логично обяснение на парадокса с големите дози.