Ето за акара:
1. температура 34°С и относителна влажност на въздуха 60-80%, са оптималните условия за развитието на акара вароа.
2. крайните температурни граници, при които размножаването е невъзможно (смъртността на яйцата, които не преминават в стадия на протонимфи достига до 95%), са 30°С и 38°С.
3. температура 40°С е смъртоносна за женските на акара (за съжаление не е посочено времето за което настъпва смъртта, но предположително може да се направи извода, че то без съмнение е било по-късо от времето за превръщане на яйцата в протонимфи).
4. температурата като фактор за въздействие върху живия организъм, може да бъде както съзидателна (за акара това са 34°С), така и разрушаваща живота (например при температурата на прегряване).
5 времето за прегряване на всеки жив организъм има съществено значение заедно със стойността на топлиния потенциал (температурата)
Изводът за това, че “температурните и влажностни оптимуми за развитието на акара вароа и пчелното пило в голяма степен съвпадат, което още веднаж покава високата степен на адаптация на паразита към хазяина” е повече от спорен, тъй като в качеството на критерий за сравнение се взема “оптималния” температурен режим за пчелното пило равен на 34°С,а той днес, според мен, не е съвсем точен.
Съзидателната топлина – това е тази топлината, при която всеки жив организъм се загрява само до тази температура, за която е разчетен този организъм според своята природа без някаква вреда за вида като цяло (организма се развива успешно и дава потомство). Достатъчно е да се създаде необходимата температура на яйцето на кой да е организъм (от насекомите до птиците и рептилийте) и яйцето започва да се развива точно по програмата си. И най-малките отклонения в температурата могат да повлияят на пола на индивида (например при крокодилите), а по-съществени отклонения водят и до неговата гибел.
За жалост, целта на тези опити е била само откриване на взаимовръзката между температурния и влажностния фактори върху жизнеспособността на яйцата на вароа, за определен промеждутък от време, ограничена от настъпването на определена фаза в развитието на яйцата, а именно, до превръщането им в протонимфи. И въпреки, че в резултат на тези опити не са получени никакви данни за това, какво е станало с тези протонимфи , които успешно са преодолели температура от 35°С и как е преминало развитието им по-нататък, ако въздействието на това прегряване би продължило в продължение на 12-14 денонощия, то и наличните данни позволяват да се направи напълно определено и обосновано предположение. На жизненността на яйцата на акара влияят не само отклоненията в конкретните стойности на температурата и влажността от оптималните, но и времето, през което действат тези неблагоприятни за акара фактори. А именно, колкото е по-висока температурата, толкова по малко може да бъде времето за въздействие, и обратно, ако отклонението от оптималната температура е незначително, то времето трябва да бъде по-продължително. Така например, температура 46-48°С при експозиция 12 –15 минути убива гарантирано паразите в термокамерата. 40°С също действа на женската на паразита смъртоносно, но времето на въздействие е значително по-голямо от 12 – 15 минути и може да бъде от еденици до десетки часове. А температура от 32°С или 36°С някои яйца на паразита могат да издържат още по-дълго, но по-малко от времето за превръщане на яйцето в протонимфа. Но ако това време се увеличи до 12-14 денонощия, то смъртността на акара ще бъде или значителна, или потомството няма да е способно да продължи рода. Такъв извод може да се направи и по аналогия от въздействието на повишена температура на всички живи същества, в това число и на човека. Вие навярно сте чували за финските сауни, и за това, че разгорещените фински момчета си устройват особени състезания – кой по-дълго ще издържи високата температура в сауната (над 100°С) Не твърдя със сигурност, но има такива спортисти, които издържан при такава температура 10-15 минути, но във всички случаи не повече от час, това вече е сигурно. За него (спортиста) това е екстремен и краткотраен топлинен удар, който той може да издържи с чест. Но ако този здравеняк бъде поставен в сауна с температура само 50°С но за 10 часа, то той ще излезе от там инвалид за цял живот или въобще няма да излезе жив. А ако му се създаде постоянна (ден и нощ) още по-ниска температура - едва 38°С (при висока влажност) като времето на въздействие се увеличи до 10-15 денонощия, то резултата ще бъде същия (въпреки, че резликата между нормалната температура на човешкото тяло и околната среда е само един градус). Разбира се, такива опити никой и никога не е правил с хора и срока от 10-15 денонощия е взет условно и приблизително, но това в никаква степен не намалява значението на продължителността на въздействието за прегряването. И това не е плод на моите фантазии или мои предположения – можете да попитате всеки лекар. Впрочем, колко хора загинаха през миналото лято от продължителните горещини от 38-40°С в Европа, в Индия (при това температурата не беше постоянна в течение на денонощието, през нощта тя за кратко намаляваше). Има и друг пример от тази област. В промишленността има такива условия на труд (металургия), на които е присвоено названието “гореща мрежа”. Човек, който е отработил 10 години, по 8 часа на смяна, получава правото да се пенсионира преди полагаемият му се срок. И това не е необосновано. Дори такова, относително краткотрайно (до 8 часово), но в течение на дълго време прегряване въздейства отрицателно на организма на човека. Няма никакви данни, че механизма на въздействие на повишената температура е приложим само и единствено при човека и не се отнася за другите живи същества. При всичките различия в организмите на топлокръвните животни и насекомите, действието на излишната топлинна енергия върху организма има сходен характер. Всеки вид има своите оптимални условия и природния механизъм на въздействие върху всеки жив организъм е неотменим. От приведените примери може да се направи еднозначния и безспорен извод, че времето на въздействие на повишената температура върху живия организъм е от първостепенно значение зааедно с абсолютните стойности на температурата (тези два фактора са взаимосвързани) и това важи за всеки вид живо същество. Нещо повече, приведените примери навеждат на мисълта, че за живия организъм е важна не толкова абсолютната стойност на температурата, а онова сумарно количество топлинна енергия, получена от този организъм за определен период от време. Съществува някакъв критичен праг (сумарното количество топлинна енергия, получена отвън), престъпването на който не е позволено никому. И за всеки вид този праг има своята стойност. Няма значение каква е тази топлина, високотемпературана (46-48°С за кратко време) или низкотемпературна (35-36,5°С, но за дълго). Излишната топлинната енергия в опасна за организъм от всеки вид. Образно казано, подобна е ситуацията при въздействие върху живия организъм на радиоактивното излъчване, превишаващо пределно допустимите дози. И въпреки, че това са различни неща (топлина и радиация), то механизма на проявяване на излишната енергие е приблизително еднакъв.