Цитат Първоначално публикувано от Mateev Виж публикацията
Искам да ви предупредя и за един ефект, който може да се получи ако използвате перки с голяма площ. При мене се получи и се чудя как да го намаля. Перките на големите ми двутонни казани са с голяма площ и при тръгване няма проблеми - развъртат се лесно, обаче при спиране се получава ефекта на инерцията - самият въртящ се сироп с неговата си маса продължава да върти перките, а те през червячния редуктор продължават да въртят мотора поне още 5-6 секунди след спирането му. Получава се едно страшно силно вибриране и тресене на мотора и редуктора. При предавка 40:1 вероятно се получават отромни сили на триене - представете си червяка обратно да върти оста с неговия си малък ъгъл. Получава се огромно натоварване и е въпрос на време да се износи и дори да се строши.

Та във връзка с това ако сега трябваше да конструирам нова бъркалка, бих направил перките подвижни. При загребване да се обръщат и да натискат, но при спиране да се сгъват и да не оказват никакво съпротивление на въртящата се огромна маса сироп. А за да има вертикално разбъркване бих направил планки по стените на съда, за да създават турболенции.
Доколкото разбирам, идеята ти е перката да е самонагаждаща, с променлив ъгъл - в работен режим зацепва във средата, която бърка, а при спиране на задвижването се изправя подобно на ветропоказател и се нагажда към минимално съпротивление. Но ти като си специалист в електрониката, не си ли се замислял да реализираш схема за плавно намаляване до спиране на оборотите на двигателя от работни до 0, например за 10 секунди. Трудно е регулирането на асинхронни двигатели, но възможностите на днешната електроника и технологии не може да нямат някакво решение. Защото ако редуктора наистина е червячен, а не с конусна предавка, рано или късно ще стане беля. Дори и с конусна предавка, натоварването пак е голямо.
Та пиша по темата, защото в момента съм струпал в мазето купчина казани от перални и ще си правя бъркалка за сироп. Писна ми в кофата и с черпака. Но съм слаб в масообменните процеси и затова искам да попитам следното:
Какво е мнението за разбъркване чрез барботиране, с барботьор, който представлява парче тръба с подходяща форма, перфорирана с много отворчета, по която се пуска въздух. Тръбата е на дъното. При подходящ подбор на броя и диаметъра на отворите и съответен дебит на въздуха ще се получи ли достатъчно разбъркване. И при така усилената аерация допълнителното вкарване на въздух ще повлияе ли на действието на ензимите, ако се използва за инвертиране. Аеробен или анаеробен е процеса?
Имам желание за пролетното подхранване да реша въпроса с приготвянето на сиропа, но бъркалката ще ми е слабо място. Със съда и евентуално подгряване нямам проблеми - имам перални, могат да се сглобят два казана един над друг, а за загряване - имам проводници от електрически одеяла, а може да купя и за подово отопление, ако е необходимо.