Математиката в кошера

[Mateev]

Ако горните разсъждения са правилни, то тогава лесно можем да пресметнем колко прашец е необходим за създаването на 1 килограм пчели. Ами според мене 1 кг прашец създава да кажем 900 г пчели. Процесът на преобразуване е с много високо КПД, защото докато расте личинката, тя е запечатана. Няма къде да се изхвърлят неусвоените остатъци от храната. Каквото тегло е имало в килийката, точно толкова излиза от нея след излизането на пчелата. Остава само 1 люспица и нищо повече. Затова съм склонен да си мисля, че КПД-то на преобразованието ПРАШЕЦ-> ПЧЕЛА е над 90%.

Какво става с нектара (меда). Той е почти чиста форма на енергия, защото се усвоява от клетките на пчелата, те извършват някаква РАБОТА при която се отделя енергия най-вече под формата на топлина или механично движение, и отпадния продукт доколкото знам е вода, която се изхвърля от организма на пчелата. Клетката си остава СЪЩАТА.

Ако приемем, че прашеца на 100% се преобразува в пчели, а захарите в меда и нектара са 100% енергия, тогава може би ще намериш някаква логика за изчисления на база на измерванията в кошера. За меда и нектара приеми, че водата от тях се изпарява (изчезва), а захарите в тях на 100% се преобразуват в енергия, която мога да ти кажа колко е, ако се разровя във Wikipedia. Можем да се опитаме да сметнем и какво количество енергия губят в полет за 1 ден пчелите при слаба паша, средна паша и силна паша. През зимата сметките са още по-лесни. Там пък смятаме ватовете загуба от кошера при различно делта Т (температурна разлика).

[Mateev]

При изчисленията може да се ползват някои хитринки. Например знанието, че нощем всички пчели са в кошера. Следователно меродавно ще е измерването на теглото само в полунощ например. От две съседни измервания в два съседни дни ще знаеш прираста в един кошер за 1 ден (на пчели и на нектар/мед).

От разликите между теглото в 5 сутринта и след това в 10 сутринта ще знаеш колко пчели са навън на полето. Това са старите (летящи) пчели. Грубо можеш да сметнеш, че всички пчели в семейството са два пъти повече от летящите.

От загубата на тегло в рамките на 1 нощ можеш грубо да прецениш количеството на пилото. В общия случай загубата на тегло през нощта се дължи на загуба на влага, а по-много влага се генерира от по-много младо пило (личинки).

Мисля че може още много информация да се извади от кривата на теглото на кошера във времето. Просто трябва малко да се напънем, но на трезва глава.

Можем да ползваме и другите датчици. Например при дъждовен ден външната влажност винаги е над 95%, което пък е гаранция, че пчелите си стоят в кошера. Съчетаваме този факт с данните от теглото и си вадим някаква информация. Също и при температури под 12 градуса пчелите си стоят в кошера.

Друга информация - рязка промяна в теглото в положителна посока - аха, пчеларя е налял сироп, дори знаем точно колко тежи този сироп. Клатене на теглото с период няколко секунди - аха, на пчелина има силен вятър.

Друго - след като сме наясно колко пчели излитат сутрин по полето, ако вечерта не се върнат - аха, някой ни е натровил пчелите.

Ето два файла с идеи какво още може да се измъкне като информация от кривата на теглото на кошера:
Within-day variation.pdf
Monitoring colony phenology.pdf

[m_pchelari]

Много са ти вярни повечето от разсъжденията. Вижда се теглото на летящите пчели благодарение на факта, че сутрин между 7-8 часа на две серии излитат всички. Може да се добави, че се вижда кога точно е основния приток в кои часове, кога изпаряват водата от нектара и други.Интересно е обаче дали може да се направят някакви изводи за съотношенията в кошера между мед/пило/пчели и дали може на база теглото да се правят прогнози за реалните стойности на тези параметри.

Пример: На пролет виждаме, че кошера започва да олеква с по-бързи темпове спрямо предходния период.
От това например пресмятаме: изразходили са еди колко си кила мед повече значи са заложили еди колко си пило. Така определяме съотношенията на мед/пило/пчели без да отваряме кошера, без дори да ходим на пчелина.

Иначе съм съгласен за сиропа като енергия и прашеца като храна. Прашеца го изключвам от уравнението, защото например меря теглото в 7 вечерта след като е привнесен прашеца, в 7.30 наливам литър сироп и така след 10 дена правя изчисление за разликата в теглата на кошера. Ако има 100% увеличение на теглото спрямо добавения сироп значи всичко се е складирало и пилото е прекъснато, ако обаче например кошера е набъбнал само с 30% значи част от нектара е отишъл за производство на пило и като знам колко е отишъл за производство на пило да сметна колко е това пило.
Въпроса може да се сведе до: колко сироп отива за изхранването на една ларва, колко консумира една пчела за дневните си нужди и колко тежи една ларва средно за периода си на развитие.

[tsc1]

Доста информация може да се извлече ако се приложи метода на сравнението. Например измерванията се правят в десет кошера едновременно, за да се получат усреднени данни и се намали до минимум грешката от различната сила на кошерите и различните майки. Пет от тези кошери се подхранват със сироп определено време, а другите пет - не. Тогава ще се откроят по-лесно разликите в рамките на един цикъл на подхранване.

[Mateev]

Не само това - когато на пчелина има повече от един кошер с кантар, тогава може да се извади и средна информация от всички кошери, която ще е много меродавна за общото положение на пашата - слаба, средна или силна.

Също така от файловете по-горе видяхте технологията DETRENDING - Тоест премахване на тренда. Това се прави посредством MOVING AVERAGE (движещ се прозорец/буфер с различна ширина и с изчисляване на средноаритметичното на всички точки в този буфер). След това от данните се вади средноаритметичното и се получават само измененията спрямо него. По този начин се получава хоризонтална част на графиката с насложени върху нея промените в рамките на денонощието. Така обработената графика е много удобна за откриване на разликите между различните денонощия в различните точки. Уфф .... няма как да го обясня с думи - трябва да се гледа графиката с премахнат от нея тренд и тогава веднага става ясно колко лесно се анализират разликите и колко лесно се откриват форсмажорните обстоятелства.

[m_pchelari]

Файловете са супер, точно по темата. В събота и неделя ще се опитам да прекалкулирам данните с плаващо средно и с премахнат тренд (ако успея) да видя дали ще се види нещо по-интересно. Ето една графика на първичните данни от последните 3 дена насложени един върху друг. При мен е пълно безпашие от доста време, единствено леко прашец носят преди обед в малки количества. Всеки ден между 18 и 19 часа наливам в кошера по 750 мл. сироп 1:1
Тия дни ми се въртят в главата едни мисли относно подхранването. Струва ми се, че малки дози всеки ден не са удачни при пълно безпашие. Получава се ненужно облитане, много полети в търсене на липсваща паша и в резултат сиропа от подхранването се изразходва на халос. Не съм правил още преглед на този кошер, но една седмица подхранване с по 750 мл сироп не са довели и до грам увеличение на теглото му.

1.jpg

[tsc1]

Имаш ли данни за движението на температурата в района на пчелина по часове през тия дни? Да ги насложиш върху тази графика.

[Mateev]

Не ми харесват големите разброси в теглото през нощта. Ако това се дължи на грешки в измерването на теглото, то тогава при такива големи грешки всички анализи се обезсмислят.

Предлагам първо да си изясниш какви са възможностите (грешките) на кантара. Сложи кантара на един празен кошер и го остави едно денонощие. И ако пак дава такива грешки, просто го изхвърли.

И още нещо - как формираш стойноста на теглото, което го изпращаш като данни? Ако изпращаш текущата единична стойност от АЦП-то, то тогава това е ГРЕШКА. Има си методи за измерване и първична обработка на данните, които позволяват да се оцени нивото на грешката. Вътре в софтуера на самия кантар трябва да се направи следното:

1. Измерва се стойността на АЦП-то с някакъв период - например 1s.
2. В RAM буфера на кантара се формират така наречените БАРОВЕ, които представляват RECORD със стойности на така наречените АГРЕГАТНИ ФУНКЦИИ.
3. Агрегатните функции са First, High, Low, Last, Average, RMS, Count, Sum, StDev и т.н.
4. Ако данните ти постъпват асинхронно или например с период от 1s, то тогава ти би могъл да формираш барове М1, М5, М30, H1, H4, H8, D1, W1, M1, Y1 и т.н.

Хитрото в тази концепция е, че баровете за по-дълъг период от време могат да бъдат изчислени от стойностите на по-дребните барове, като стойностите на агрегатните функции ще са АБСОЛЮТНО ТОЧНИ, без загуба на агрегатна информация. Тази технология се използва при финансовите пазари, където се формират агрегатни барове с различен период от време от първичните тикове (котировки), но при това не се губи информация за High, Low, Average и Count.

Ако се спреш на тази концепция, трябва да започнеш да я поддържаш още в компютъра на кантара, а след това да изпращаш по мрежата например баровете М30. От тях ще извлечем много по-вярна информация спрямо единичната точка, която може да е плод само на някаква случайна флуктуация (напр. порив на вятъра).

ПС: Ако не ти е ясно как се формират барове и как после се обединяват в по-големи барове - кажи, за да ти обясня по-подробно. Специално за твоя случай изключително важни са стойностите Average и RMS във всеки един период от време, независимо колко голям е той. Без тях анализа ти ще е грешен. Стойностите на High и Low дават информация само за случайните флуктуации и не са много полезни при анализа. Стойностите на First и Last касаят преди всичко финансовите пазари, но при тебе не са нужни. Стойността на Count е важна само при обединяване на барове, за да може правилно да се изчислят по-големите стойности на Average и RMS. Има и други агрегатни функции - разрови се в интернет и си прецени дали да ги ползваш.

[rosty_sz]

От доста време съм забелязъл,че пълноценно семейство хранено със една класическа хранилка 750 мл. и отводка хранена с половин хранилка всеки ден не трупат запас. При относително пълно безпашие толкова са енергийните нужди на семействата по това време на годината.

[nikola.vladov]

От доста време съм забелязъл,че пълноценно семейство хранено със една класическа хранилка 750 мл. и отводка хранена с половин хранилка всеки ден не трупат запас. При относително пълно безпашие толкова са енергийните нужди на семействата по това време на годината.

Каква концентация имаш предвид 1:1? 700гр ако е гъст сиропа не са никак малко.