Няма пчеларска система без проблеми. Всяка си има както плюсове, така и минуси. Всичко обаче зависи от това каква цел преследва даден човек. При различните видове цели човек дава различно тегло на различните проблеми. Ако целта му е да си кюта едвам едвам и да не се презорва, може и лежака да се окаже най-добрата система за него. Ако обаче целта е ПРОМИШЛЕНО да се гледат МНОГО КОШЕРИ, то тогава няма по-добро от ЛР или ФАРАР.
Аз се опитах да ви кажа какви са проблемите при промишленото пчеларство и ви обясних защо ДБ или едновременното гледане на двете системи се явява БАРИЕРА за бъдещо развитие. При това не съм теоретизирал, а ви споделих РЕАЛНО НАТРУПАН ОПИТ. Повече нищо не мога да направя. Нека всеки сам да си взема решенията (преценявайки всички фактори от позицията на собствената си камбанарийка), и нека сам да си допуска собствените си грешки (ако е взел неправилно решение).
За последно ще кажа още нещо, пък се надявам поне това да го разберете. Големите проекти (с нещо, което е много) са СЛОЖНИ ПРОЕКТИ. Най-важното нещо, за да бъде един голям проект реализиран успешно, е способноста да се КОНТРОЛИРА СЛОЖНОСТА на проекта. Хората, които могат да контролират СЛОЖНИ ПРОЕКТИ, постигат много повече в живота от останалите. Контрола на сложноста има хиляди аспекти, като незнанието или пренебрегването само на един от тях ПОЧТИ ВИНАГИ води до провал на проекта. Ако сред вас има програмисти, които са наясно с обектно-ориентираното програмиране, те вече на 99% имат знания как се контролират сложни проекти (обекти). Принципите в бизнеса, в живота и в обектно-ориентираното програмиране са абсолютно същите - крайната цел е ЛЕСЕН КОНТРОЛ НА СЛОЖНОСТА, независимо колко голяма и сложна йерархия представлява обекта или бизнеса.
Та исках да ви кажа, че когато човек не е в състояние да овладее текущото ниво на сложност, най-лошото възможно решение е да увеличи още повече тази сложност под предтекст, че "уж" я намалява. Нормалната ситуация би трябвало да е друга - да се увеличава сложноста само тогава, когато вече има пълен контрол върху текущото ниво.
И сега по-конкретно за пчеларството - факт е, че в много западни фирми са успели да постигнат професионално пчеларстване с норматив 1 човек - 400 кошера. Това е един маркер, едно ниво, което знаем че е ПОСТИЖИМО, и към което можем да се стремим. И слабото място (бариерата, която ни пречи) в повечето случаи е неоптимизираната пчеларска технология (прекалено заиграване с майки, единични кошери, единични рамки и т.н.). И забравяме най-важното - едно пчелно семейство може да се справи и без нашата намеса. При това положение ако ще се месим на семейството, то нека поне да знаем защо го правим (каква е икономическата полза от тази намеса). Например - предриемаме операция пренареждане на всички рамки с цел оптимизация на гнездото. Тази операция ни струва 10 човекодена или около 500 лева. Струва ли си да правим тази операция, ако тя няма да ни даде допълнителни приходи за поне 1000 лева?
Ха-ха ..... нека да си направим един експеримент. На един лист разписваме всички пчеларски операции, които правим през годината, и срещу всяка една от тях описваме колко пари (труд) сме загубили за нея, и колко ДОПЪЛНИТЕЛНИ пари (мед) ще ни донесе тази операция. И да не се окаже накрая, че половината от всички операции ги правим залудо .....