Преминаване от ЛР към ДБ

[Mateev]

Най-големия проблем на всички пчелари според мене е ЕМОЦИОНАЛНАТА ОБВЪРЗАНОСТ НА ПЧЕЛАРЯ С ПЧЕЛИТЕ, която го принуждава да полага повече труд по слаби и безнадеждни семейства и по-малко по силните, от които ще получи РЕАЛНИ ДОХОДИ. Едва ли не всеки един пчелар се е превърнал в ДОКТОР, отделяйки голяма част от безценното си време да спасява безнадеждни семейства и да полага за тях много излишни грижи без реална възвращаемост от този излишен труд.

Какво се получава на практика? В какво залита всеки един пчелар, в това число и аз?

1. Вместо за целия пчелин пчеларя мисли за единичния кошер.
2. В манията си да постигне МАКСИМУМА от този кошер, пчеларя започва да се намесва дори на ниво 1 рамка.
3. Този стил на работа предполага във всеки един момент от време пчеларя да е в състояние да изпълни поне 100 различни пчеларски операции
4. За да има подготовка за всичките тези 100 операции, в камиона трябва да има едва ли не от пиле мляко - всякакви инструменти, всякакви корпуси, всякакви рамки и т.н. По джобовете на костюма трябва да има какво ли не - тефтерчета, повдигачи, маркери за майка, ножички, разпечатващи валячета и т.н. - въобще един мини пчеларски магазин. Около пчеларя трябва да има сандъчета с инструменти, преносни сандъчета, сита, духалки, пръскачки, туби със сироп и въобще още един магазин с принадлежности.

Ха-ха .... и понеже всичко това го няма, започва едно сноване напред-назад до камиона. Гледал съм го със собствените си очи. Стоят 3-ма пред кошера и им потрябва маркер за майка. Единия отива до камиона и започва да рови в жабката, а другите двама се почесват. Връща се след 5 минути с маркера, но се оказва, че е необходима и химикалка за запишат на картата на кошера каква е майката. Пак се ходи до камиона, пак шушнене и почесване. Идва с химикалката, но се оказва, че е забравил листа хартия. Пак до камиона и пак шушнене и почесване. И всичко това се прави експедитивно, защото шефа (аз) съм там и гледам. Горе-долу след около 20 минути този кошер беше обслужен от 3-ма човека. На следващия кошер им потрябва корпус - пак до камиона, там 5 минути ровичкане и разместване, докато се намери верния корпус, и отново връщане. Другите 2-ма чакат. Само след 1 минута се оказа, че им трябва и празен корпус, за да сложат едната извадена пита с мед. Пак единия до камиона, пак ровене и разместване, защото празните корпуси са в дъното на камиона, и пак почесване от другите двама. Горе-долу за 1 час обслужиха 3 кошера с около 20 ходения на 50 метра до камиона. Приказката е полу-истина полу-измислица, но нима всеки един от вас не вижда нещо познато в нея? Самите пчелари са доволни - ето шефа видя, че не сме спрели нито за миг, но в действителност колко работа свършиха? Та тяхното работно време натресе разходи по 5 лева на кошер по една единствена причина - ЛОША ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА, ПРЕДИЗВИКАНА ОТ СЪЗДАДЕНИЯ ХАОС.

И хората не са виновни за това. Виновни са предпоставките. За да може за кратко време да се свърши много работа, пчеларските операции и необходимия за тях инвентар трябва МАКСИМАЛНО ДА СА ОПРОСТЕНИ !!!

[212]

По повод това почесване и наподобяване на трудова дейност да взема отношение.

В тази книга http://knizhen-pazar.net/index.php?o...book&id=130387 Арманд Хамър в СССР взел, че създал завод за моливи. Тогава СССР не е имал своя технология за това изделие. Плащал здраво и видял точно това, едно мотаене. Уж се работи ама малко се върши. Прочел НЕП и видял, че е възможно и заплащане на норма/резултат. Коренна промяна. Всички станали ужасно досетливи.

[jdrumev]

Най-големия проблем на всички пчелари според мене е ЕМОЦИОНАЛНАТА ОБВЪРЗАНОСТ НА ПЧЕЛАРЯ С ПЧЕЛИТЕ, която го принуждава да полага повече труд по слаби и безнадеждни семейства и по-малко по силните, от които ще получи РЕАЛНИ ДОХОДИ. Едва ли не всеки един пчелар се е превърнал в ДОКТОР, отделяйки голяма част от безценното си време да спасява безнадеждни семейства и да полага за тях много излишни грижи без реална възвращаемост от този излишен труд.

Какво се получава на практика? В какво залита всеки един пчелар, в това число и аз?

1. Вместо за целия пчелин пчеларя мисли за единичния кошер.
2. В манията си да постигне МАКСИМУМА от този кошер, пчеларя започва да се намесва дори на ниво 1 рамка.
3. Този стил на работа предполага във всеки един момент от време пчеларя да е в състояние да изпълни поне 100 различни пчеларски операции
4. За да има подготовка за всичките тези 100 операции, в камиона трябва да има едва ли не от пиле мляко - всякакви инструменти, всякакви корпуси, всякакви рамки и т.н. По джобовете на костюма трябва да има какво ли не - тефтерчета, повдигачи, маркери за майка, ножички, разпечатващи валячета и т.н. - въобще един мини пчеларски магазин. Около пчеларя трябва да има сандъчета с инструменти, преносни сандъчета, сита, духалки, пръскачки, туби със сироп и въобще още един магазин с принадлежности.

Ха-ха .... и понеже всичко това го няма, започва едно сноване напред-назад до камиона. Гледал съм го със собствените си очи. Стоят 3-ма пред кошера и им потрябва маркер за майка. Единия отива до камиона и започва да рови в жабката, а другите двама се почесват. Връща се след 5 минути с маркера, но се оказва, че е необходима и химикалка за запишат на картата на кошера каква е майката. Пак се ходи до камиона, пак шушнене и почесване. Идва с химикалката, но се оказва, че е забравил листа хартия. Пак до камиона и пак шушнене и почесване. И всичко това се прави експедитивно, защото шефа (аз) съм там и гледам. Горе-долу след около 20 минути този кошер беше обслужен от 3-ма човека. На следващия кошер им потрябва корпус - пак до камиона, там 5 минути ровичкане и разместване, докато се намери верния корпус, и отново връщане. Другите 2-ма чакат. Само след 1 минута се оказа, че им трябва и празен корпус, за да сложат едната извадена пита с мед. Пак единия до камиона, пак ровене и разместване, защото празните корпуси са в дъното на камиона, и пак почесване от другите двама. Горе-долу за 1 час обслужиха 3 кошера с около 20 ходения на 50 метра до камиона. Приказката е полу-истина полу-измислица, но нима всеки един от вас не вижда нещо познато в нея? Самите пчелари са доволни - ето шефа видя, че не сме спрели нито за миг, но в действителност колко работа свършиха? Та тяхното работно време натресе разходи по 5 лева на кошер по една единствена причина - ЛОША ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА, ПРЕДИЗВИКАНА ОТ СЪЗДАДЕНИЯ ХАОС.

И хората не са виновни за това. Виновни са предпоставките. За да може за кратко време да се свърши много работа, пчеларските операции и необходимия за тях инвентар трябва МАКСИМАЛНО ДА СА ОПРОСТЕНИ !!!

абсолютно вярно е това г-н Матев,но всеки трябва сам да си намали времето за работа.Ние примерно с моя брат преди за цел ден едвам 40 кошера обслужвах ме сега 140 и ни остава време и да хапнем и пийнем но това съкращение на времето сме го отработили с времето докато се учим да пчеларства ме.а по повод това за работниците работя държавна работа там е същото 5 работят като хората 50 цел ден работят но резултат 0

[Вълчан]

Значи когато започнах да гледам пчели края на 80г, ДБ беше масовия кошер. За другите само пишеше, по списанията. 90-те когато М.Котларски започна да издава книги и да ги показва на различни събори, различните системи многокорпусни кошери, много се запалих,по тази система. Протчетох, всичките книги които събрах, за ЛР на Шабаршов, Фар. Матич, Вернер, Апиския кошер и т.н. Поръчах си фарари, защото реших че като съм сам, по-лесно ще ми е стези корпуси,също и няколко РД. Нищо не ставаше така както беше писано с тези многокорпусни системи. Всичко беше идиализирано! Прекалено много хамалогия с това въртене на корпуси. На есен долния корпус беше винаги изоставен и не усвоен. Майката шареше по корпусите и беше трудна за откриване.
След размисли реших: че ДБ и лежака са много лесна и проста технология, с правилна планировка.
Имам познат, който започна с ЛР, след 4г.; в момента, ми говори за същите проблеми за които и Рости. Започна да преминава на ДБ.

[Mateev]

Няма пчеларска система без проблеми. Всяка си има както плюсове, така и минуси. Всичко обаче зависи от това каква цел преследва даден човек. При различните видове цели човек дава различно тегло на различните проблеми. Ако целта му е да си кюта едвам едвам и да не се презорва, може и лежака да се окаже най-добрата система за него. Ако обаче целта е ПРОМИШЛЕНО да се гледат МНОГО КОШЕРИ, то тогава няма по-добро от ЛР или ФАРАР.

Аз се опитах да ви кажа какви са проблемите при промишленото пчеларство и ви обясних защо ДБ или едновременното гледане на двете системи се явява БАРИЕРА за бъдещо развитие. При това не съм теоретизирал, а ви споделих РЕАЛНО НАТРУПАН ОПИТ. Повече нищо не мога да направя. Нека всеки сам да си взема решенията (преценявайки всички фактори от позицията на собствената си камбанарийка), и нека сам да си допуска собствените си грешки (ако е взел неправилно решение).

За последно ще кажа още нещо, пък се надявам поне това да го разберете. Големите проекти (с нещо, което е много) са СЛОЖНИ ПРОЕКТИ. Най-важното нещо, за да бъде един голям проект реализиран успешно, е способноста да се КОНТРОЛИРА СЛОЖНОСТА на проекта. Хората, които могат да контролират СЛОЖНИ ПРОЕКТИ, постигат много повече в живота от останалите. Контрола на сложноста има хиляди аспекти, като незнанието или пренебрегването само на един от тях ПОЧТИ ВИНАГИ води до провал на проекта. Ако сред вас има програмисти, които са наясно с обектно-ориентираното програмиране, те вече на 99% имат знания как се контролират сложни проекти (обекти). Принципите в бизнеса, в живота и в обектно-ориентираното програмиране са абсолютно същите - крайната цел е ЛЕСЕН КОНТРОЛ НА СЛОЖНОСТА, независимо колко голяма и сложна йерархия представлява обекта или бизнеса.

Та исках да ви кажа, че когато човек не е в състояние да овладее текущото ниво на сложност, най-лошото възможно решение е да увеличи още повече тази сложност под предтекст, че "уж" я намалява. Нормалната ситуация би трябвало да е друга - да се увеличава сложноста само тогава, когато вече има пълен контрол върху текущото ниво.

И сега по-конкретно за пчеларството - факт е, че в много западни фирми са успели да постигнат професионално пчеларстване с норматив 1 човек - 400 кошера. Това е един маркер, едно ниво, което знаем че е ПОСТИЖИМО, и към което можем да се стремим. И слабото място (бариерата, която ни пречи) в повечето случаи е неоптимизираната пчеларска технология (прекалено заиграване с майки, единични кошери, единични рамки и т.н.). И забравяме най-важното - едно пчелно семейство може да се справи и без нашата намеса. При това положение ако ще се месим на семейството, то нека поне да знаем защо го правим (каква е икономическата полза от тази намеса). Например - предриемаме операция пренареждане на всички рамки с цел оптимизация на гнездото. Тази операция ни струва 10 човекодена или около 500 лева. Струва ли си да правим тази операция, ако тя няма да ни даде допълнителни приходи за поне 1000 лева?

Ха-ха ..... нека да си направим един експеримент. На един лист разписваме всички пчеларски операции, които правим през годината, и срещу всяка една от тях описваме колко пари (труд) сме загубили за нея, и колко ДОПЪЛНИТЕЛНИ пари (мед) ще ни донесе тази операция. И да не се окаже накрая, че половината от всички операции ги правим залудо .....

[rosty_sz]

Матеев, споделям част написаното в последните постове друга част не. Няма значение. Не предполагах, че точно ти ще допуснеш хаос. Дано си се оправил. В този ред на мисли работиш ли още по информационната система или замрази проекта?
Исках и да те питам ако не е фирмена тайна с колко човека се справяш с пчеларството, дърводелци хранещи, пчелари, общаци и т.н.?

[Mateev]

Показателите все още са ми лоши, но тази година са по-добри от миналата. Самото почистване на хаоса доведе до много излишно време. Дори има дни, в които се чудя пчеларите дали да ги пращам по пчелините и каква задача да им възлагам.

Имам 2 бригади от по 4 човека в 2 бази - в Габрово и в Ловеч. Всяка една бригада (база) се грижи приблизително за по около 1000 кошера. Допълнително имам още 4 човека в дърводелската работилница. Зимата правят рамки, кошери, сандъчета от фибран и т.н., а лятото са поддържаща бригада за вадене на мед например. Допълнително наемам още 3-4 сезонни работници за през лятото.

Средно ми се събират 13-14 целогодишни човека за малко над 2000 кошера, които заедно с отводките през лятото надхвърлят 3500 семейства. Би могло да се каже, че към днешна дата съм постигнал около 150 кошера на човек, като обслужването е пълноценно, навреме и почти без проблеми. За догодина мисля да атакувам числото 200 или дори 250 кошера на човек, като съм набелязал редица технологични мерки, посредством които да го постигна.

Ето например сега подменям 200 литровите машини за направа на сироп с такива от по 1500 литра. Това ще ми позволи варката да се прави автоматично през нощта, независимо дали сиропа е обикновен или инвертиран, и това ще ми освободи 2 работни места. Работя по палетната организация на корпусите, както и по оптимизиране на стойките по пчелините ми, за да има по-малко разкарване. Набелязал съм и промени по пчеларската ми технология, които догодина ще доведат до по-малко труд и до по-малък брой ходения по пчелините. Например при отводките - така ще ги правя, щото да отпадне ходенето при тях на 3-тия и на 10-тия ден. Има и още много ......

Колкото до информационната система - засега е със замразен статус. Нейната роля беше да се овладее положението до ниво единичен кошер, но впоследствие осъзнах, че нямам нужда от това. Виж за майкопроизводството и тестовете за продуктивност ще се наложи да я довърша, но за това ще мисля през зимата.

[Ангел Йосифов]

Г-н Матеев целият хаус,който описа в по горния си пост се дължи НЕ на различните корпуси и рамки,а на навлизането ви в пчеларството с твърде"широка крачка".Неможе различната рамка или корпуса да са виновна за липсата на маркера или химикалка....

[scutellator]

Аз също работя с Лангстрот и за миг не съм си помислял да се върна към ДБ. Навремето имах само ДБ, но не бях напълно удовлетворен - все нещо не се получаваше - най-вече или плодника няма да стигне и семейството ще се рои или на есен няма достатъчно място за мед в него (нали все още има пило). И започнах да еспериментирам с други сестеми - 12 ДБ, лежак, "многокорпусен" лежак с дб рамки ( поредния пчеласки патент), ЛР, Фарар ( вече имах и ДБ и ЛР едновременно, в продължение на няколко години, бях преценил че ДБ-лата заминава за печката, но ми се искаше да мога да оползотворя магазинните рамки. Тогава още смятах че Фарара ще да е още по-гъвкава и универсална система от ЛР)

Към момента с Ланстрота пчеларствам по технология горе-долу като на тръвна ( разликата е, че кошерите периодично се нуждаят от третиране, а понякога - и от подхранване). А най-важната от всички операции е смяната на майката.
Във времето, когато се интересувах от мед, технологията не беше много по-различна, с тази разлика, че беше изключително ВАЖНО най-отгоре на кошера по ВСЯКО ВРЕМЕ [през периода на некрароотдлеляне -Май-Август ] да присъства поне един празен корпус (застраховка). Когато семейството се разшири с корпус, той остава там целогодишно. Отнемането на корпуси ставаше само по две причини - за центофугиране (след което се връщат обратно кой от където е) и за бракуване/претопяване.

[зуница]

... Тогава още смятах че Фарара ще да е още по-гъвкава и универсална система от ЛР)...

И какво не му хареса на "фарар"-а?Ако не е тайна.