Единственият начин да се получи заплащане за опрашване е сключване на договор със съответният производител, както казва Юрий. Всичко друго е една химера. Така си създавате още една причина да сте разделени.
Единственият начин да се получи заплащане за опрашване е сключване на договор със съответният производител, както казва Юрий. Всичко друго е една химера. Така си създавате още една причина да сте разделени.
Това не го вярвам.Арендаторите не си плащат рентата ,камо ли да плащат на някой за опрашване.Добре е ,че не са тръгнали с искане ние да им плащаме нектара.Няма какво да се тюхкаме кога и кой ще злоупотреби с някаква приета форма за подпомагане.Винаги ще има хора ,които ще гледат как да прекарат системата.Това според мен не означава ,че не трябва да има подпомагане.Ако някой няма нужда от подпомагане ,просто да не кандидатства.
По принцип всички видове закони, наредби, укази, в това число и тези за разпределение на субсидии или финансови помощи, се пишат за ДОБРОНАМЕРЕНИ ХОРА (изпълнители или бенефициенти). Ако някой не е добронамерен и реши да прави злоупотреби или престъпления, законите ще са последното нещо, което може да го спре. Нали знаете - убива не оръжието, а човека, който го държи.
При това положение е хубаво да се обсъжда справедливостта на даден закон, наредба или разпределение на пари, но не трябва да се прекалява с вкарване в текста на клаузи за борба със злоупотребите, защото начините за злоупотреба са хиляди. Нали не искате всеки един закон да се състои само от 10 члена по същноста му и после от още 1000 члена за превенция и наказания на евентуалните възможни злоупотреби. Ха-ха ..... дори и това да се случи с 1000-та члена, пак никога няма да сме сигурни, че който иска да злоупотребява няма да намери 1001-вия начин за злоупотреба.
Специално за пчеларските пари, каквито и да са те по произход, повече от ясно е че винаги ще има пчелари, които веднага ще започнат да мислят как да ЗЛОУПОТРЕБЯТ С ТЕЗИ ПАРИ. И причината няма да е в парите или в начините за разпределение, а в болната и престъпна психика на тези пчелари.
А когато парите отиват повече за злоупотреби, вместо по предназначение и нанасят повече вреда, отколкото полза - в този случай не би ли било по-добре за мнозинството да се отсъжда спрямо очакваните и постигнатите резултати, а не спрямо добрите намерения и колко хубаво би било всичко, погледнато от най-оптимистичния си вариант?
Ако си представим ситуация, в която собственик на верига магазинчета за алкохол решава да се отблагодари на свой познат - свестен, образован, интелигентен и кадърен да управлява бизнеса по-най добрия възможен начин, НО за нещастие - алкохолик (т.е. от онези които ходят на лечение и се опитват да не пият, а не от онези дето не изтрезняват - за тях си има друга дума - пияници).... Като жест, сам по себе си - това е добра постъпка, но дали наистина можем да сме спокойни и да разчитаме че волята ще е по-силна от изкушението? .... Като да направиш крадец - шеф на банка, да повериш на луд - неограничена огнева мощ, и бодлива крава - да възнаградиш с рога!
..... Нищо че в момента се сещам за една страна, където такава практика се е превърнала в народен обичай.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))