Сравнение на различните видове майки

[Вълчан]

И аз като сенатор Катон Стари: Какво стана със снимките, на майките които Матеев обеща!

[scutellator]

И аз като сенатор Катон Стари: Какво стана със снимките, на майките които Матеев обеща!

Май да взема аз да ги направя а? И без това вече ходя с фотоапарата и когато видя нещо различно (обикновенно фенотип или поведение) го снимам за да мога след години да се върна назад и да направя справка (паметта ми си прави шегички с мен понякога и не мога да разчитам на нея). Просто ще се наложи да снимам още по-голям брой майки и пчелички.

[Вълчан]

Благодаря! Чакам!

[Triballi]

Comparison four races of bees in Finnish conditions
http://annals-wuls.sggw.pl/files/fil...9no46art06.pdf

Сравнение на четири раси пчели в условията на Финландия

Изследванията са проведени в годините 1997-1999. Сравнени са следните порода пчели: Италиански (Apis Mellifera ligustica Spin.) Buckfast, Carniolan(Apis Mellifera carnica Poll.) И Централна Европа (Apis Mellifera MelliferaL.). Италианските пчели идват от линия подържана в продължение на много години във Финландия,Бъкфаст са от финландски селекционер и линии, получени от Канада, Карниките са представлявани от линията "Willy" и линията "Singer" - компания
от Австрия и пчелите от Централна Европа бяха от три финландски пчелини.Изследването се проведе през 1997 г. с 36 семейства, през следващата година 42 семейства и третата година 40 семейства.

В периода от 3 години : Бъкфаст и Италианските имахе средно почти еднакво производство на мед (съответно 37.9 и 38.1 кг), Карниката произведе средно по 42 кг, и семействата на цантрално Европейската пчела АММ - 33,2 кг. Имаше статически значителна разлика между групата на семействата на АММ който има най-ниско производство на мед и група на Карника, които за всеки сезон се характеризираха с най-голям добив.Няма статистически никаква разлика в производството на мед между Карниката,Бъкфаст и Италианката.

[ves]

Comparison four races of bees in Finnish conditions
http://annals-wuls.sggw.pl/files/fil...9no46art06.pdf

Сравнение на четири раси пчели в условията на Финландия

Изследванията са проведени в годините 1997-1999. Сравнени са следните порода пчели: Италиански (Apis Mellifera ligustica Spin.) Buckfast, Carniolan(Apis Mellifera carnica Poll.) И Централна Европа (Apis Mellifera MelliferaL.). Италианските пчели идват от линия подържана в продължение на много години във Финландия,Бъкфаст са от финландски селекционер и линии, получени от Канада, Карниките са представлявани от линията "Willy" и линията "Singer" - компания
от Австрия и пчелите от Централна Европа бяха от три финландски пчелини.Изследването се проведе през 1997 г. с 36 семейства, през следващата година 42 семейства и третата година 40 семейства.

В периода от 3 години : Бъкфаст и Италианските имахе средно почти еднакво производство на мед (съответно 37.9 и 38.1 кг), Карниката произведе средно по 42 кг, и семействата на цантрално Европейската пчела АММ - 33,2 кг. Имаше статически значителна разлика между групата на семействата на АММ който има най-ниско производство на мед и група на Карника, които за всеки сезон се характеризираха с най-голям добив.Няма статистически никаква разлика в производството на мед между Карниката,Бъкфаст и Италианката.

Благодаря на колегата за споделената статия.
Прегледах я ама май не струва. Прилича ми на нещо набързо направено (преписано) от някой студент (с не много добър английски) за да си изкара изпита.

-първо- документа е от университет в Полша, а пък изследването е във Финландия. Странно е.

-второ- през трите години на опити постоянно са променяли броя кошери. Първата година са били с 36 семейства, втората с 42, третата с 40 - защо?

-трето -в документа пише "Apiary is located in many places distantfrom each other by a few to several kilometres." в превод "Пчелин е локализиран на много места с разстояние между тях няколко километра". Нещо не виждам логиката да искаш да сравняваш продуктивността на семейства, а да са сложени на километри едно от друго.

-четвърто - противороевите мерки. The swarming impulse was being eliminated through shaking bees off to corps with foundation, and then corps with the brood were moved above queen excluder which was removed after few days.
Ако са имали проблем с роенето при някои от расите (предполагам карниката), защо трябва да мъчат и другите раси с подобни манипулации. Това е все едно да обявя състезание между Москвич, Ферари и Ламборгини, но с условието, че всеки път когато гръмне двигателя на Москвича, механиците на Ферарито и Ламборгинито и те да правят основен ремонт на двигателите им за да е честно. Ами накрая ще излезе, че Москвича е финиширал първи.

Има и други странности в "експеримента", но поста ще стане много дълъг.

[Triballi]

Така е!Не е за предоверяване това изследване.

Благодаря на колегата за споделената статия.
Прегледах я ама май не струва. Прилича ми на нещо набързо направено (преписано) от някой студент (с не много добър английски) за да си изкара изпита.

-първо- документа е от университет в Полша, а пък изследването е във Финландия. Странно е.

-второ- през трите години на опити постоянно са променяли броя кошери. Първата година са били с 36 семейства, втората с 42, третата с 40 - защо?

-трето -в документа пише "Apiary is located in many places distantfrom each other by a few to several kilometres." в превод "Пчелин е локализиран на много места с разстояние между тях няколко километра". Нещо не виждам логиката да искаш да сравняваш продуктивността на семейства, а да са сложени на километри едно от друго.

-четвърто - противороевите мерки. The swarming impulse was being eliminated through shaking bees off to corps with foundation, and then corps with the brood were moved above queen excluder which was removed after few days.
Ако са имали проблем с роенето при някои от расите (предполагам карниката), защо трябва да мъчат и другите раси с подобни манипулации. Това е все едно да обявя състезание между Москвич, Ферари и Ламборгини, но с условието, че всеки път когато гръмне двигателя на Москвича, механиците на Ферарито и Ламборгинито и те да правят основен ремонт на двигателите им за да е честно. Ами накрая ще излезе, че Москвича е финиширал първи.

Има и други странности в "експеримента", но поста ще стане много дълъг.

[Triballi]

What is the difference between Italian and Carniolan Honey Bees?
http://mountainsweethoney.com/2014/1...an-honey-bees/

Каква е разликата между Италианските и Крайнските пчели?

Тази статия се фокусира на обща характеристика за всяка от пчелите. Както всички знаем, майките в крайна сметка определят характеристиките на кошера. Така че всеки кошер в крайна сметка ще има свои собствени характеристики. Поддържаме съотношение 50% италиански и 50% Карники в нашите пчелини. Ние нямаме фаворит, но ние желаем пчеларите да знаят какви са разликите между тези две раси.

С това казваме, нека да разгледаме по-долу характеристиките: популярност на пчелите, пролетно развитие на пило, есенно производство на пило, тенденции в роенето, темперамент, производството на пчелен мед, и зимуване.

Популярност:

До момента, Италианската пчела е най-популярната пчела за пчеларите в САЩ. Италианските пчели са толкова популярни и управляеми, че те са лесни за работа от нови и опитни пчелари.

Карниката е малцинство в САЩ.

Пролетно развитие на пилото:

Италианските майки започват много рано с увеличаване производството на пило. Те са склонни да започнат увеличаване на пилото веднага щом прашеца започне да влиза в кошера. В Джорджия, можем да видим това да се случва веднъж явора започне ли да цъфти.
Карниката има по-бавно увеличение на пило и изисква повече цветен прашец и малко нектар да постъпи в кошера. Видяхме, около 45-дневно задържане на производството на пило.

Есенно пило:

Италианските са склонни да намалят пилото веднага след като източниците на нектар свършват. В североизточна Джорджия , това може да се види през август. Това ще означава, че ще имате средно по сила семейство навлизайки в зимата.

Карниката са склонни да подържат много пило в края на септември. Това означава, че ще имате по-силни кошери при навлизане в зимата.

Роене:

Първо, всички пчели имат склонност да се роят при определени обстоятелства. Това е начина, по който са създадени да се възпроизвеждат.

Италианските пчели ще бъдат склонни да се роят по време на втората си година в кошера. Това ще се случи по време на пролетния сезон и в лятото. Като цяло, италианките имат средни тенденции към роене.

Карниката има по-висока склонност за роене нарастващо през първата година . Това не трябва да бъде подценявано. Причината, поради която роенето е с по-висок риск се дължи на следните причини: 1. Увеличаването на пилото е експлозивно. Веднъж майката започнала да снася максимално яйца кошера може да стане с не достатъчно пространство в рамките на 60 дни. 2. Липса на пространство може да се преодолее чрез добавяне на допълнителни надставки за осигуряване повече пространство в кошера. 3. Карниката просто има генетична предразположеност към роене.

Темперамент:

Италианските пчели са по-спокойни пчели. Те са много популярни, защото са най-лесните пчели за работи. Ние открихме, че италианските пчели са пасивни и би трябвало регулатора на входа на кошера да се ползва целогодишно. Това може да доведе до проблеми, когато става въпрос за малкия кошерен бръмбари, европейския стършел и др ...

Карниката агресивно защитава кошера. Въпреки това, те са управляеми. Карниката се нуждае от малко дим да успокои пчелите в кошера, когато трябва да се работи с тях. След като димът влязе в кошера пчелите се успокояват наистина добре.

Продукция на мед:

Италианските пчели отново са еталон за медодобив. Италианките имат склонност да не събират нектар през хладните и облачни дни. Така че, ако имате хладни и облачни пролетни сезони вашето производството на мед ще бъде по-ниско.

Карниката е склонни да събират нектар по-добре поради това че събира нектар в по-хладните и облачни дни. Нашия опит е, че Карниката произвеждат около 15% повече мед от италианката поради тяхната способност да летят при хладно и облачно време.

Зимуване:

Италиански пчели ще навлязът в зимата обикновено със средно натрупване на пчели. Зимното кълбо трябва да е толкова голямо, колкото е възможно, за да помогне генерирането на топлина в кошера през зимните месеци. Ниската температура в кошера е равнозначно на загуба на пчели.

Карниката обикновено навлиза в зимата с голямо натрупване на пчели. Това е положително, в едно отношение, и също така с негативен характер. Положителното е, че кълбото ще запази топлината през целия зимен сезон. Основният негатив е, че голямото пчелно кълбо трябва да яде и по този начин ще изразходва запасите от меда много по-бързо. Това означава, че ще трябва да храните кошер със сироп в началото или към средата на февруари.

[Валентин.]

Защо тогава казваме, че е метизирана (каквото и да означава това, и както и да си го тълкува някой). И едва ли не за нищо не става............

[s3s3s3]

От извода на Матеев следва и въпрос. Има ли местна пчела в България?

[Валентин.]

От извода на Матеев следва и въпрос. Има ли местна пчела в България?

Защо да няма? И ако някой се съмнява, че има местна....да каже каква има. Чужда може би.......