Цитат Първоначално публикувано от Mateev Виж публикацията
Работата ми беше именно зад блиндираните врати. Там водехме дежурства, а ако случайно сме навън или спим в спалното помещение на 300 метра от там, трябваше на 3-тата минута след вдигане на тревога всеки да е на мястото си.

По принцип по време на война за всяко едно място в командния пункт имаше определен или някой офицер (от капитан нагоре) или някой волнонаемен. При вдигане на тревога тях ги уведомяваха по петолъчката (предавател и специализирани секретни приемници) и те трябваше за 30 минути да дойдат до командния пункт. Нашата роля (на нашата рота) беше да работим на местата на полковниците и генералите от 3-тата до 30-тата минута от началото на войната. Но тъй като война така и не стана, ние всъщност (войниците) се грижехме за отбраната на страната през 99% от времето на тази година и половина, когато бях там.

Тревоги сме имали поне 10-15 броя, като 3-4 от тях не бяха учебни и по план - бяха си съвсем истински. Турски самолети излитаха на големи рояци и се насочваха към българската граница. Ние ги виждахме на радарите доста отдалеко, и когато те наближаваха границата, веднага се обявявяше истинска бойна тревога. Задействуваше се петолъчката и всичко започваше по план все едно че вече сме във война. До 1 минута след това излитаха десетки български изстребители, както и руски такива (излитаха от Одеса и летяха към България 2-3 пъти по-бързо от нашите МИГ-ове). Турските изстребители в последния момент завиваха на обратно, но ние оставахме в бойна готовност поне 24 часа след това. Този номер турците са ни го правили няколко пъти. Ха-ха - между другото и Български самолети правеха подобни номера, така че чувствата са взаимни. Просто турците тестваха нашата бойна готовност и ни гледаха на техните си радари, а после ние им отвръщахме със същото.

Имали сме тревога и заради граждански самолети, които поради една или друга причина са напуснали предварително обявения им коридор и маршрут. А една от тревогите беше заради стадо с патки или гъски - знам ли.
Ти до кое ниво/етаж / си стигал?Тия гъделичкания се прилагаха и от двете страни–гълъб да излети от Инджирлик се прихващаше от Папията,от там до Ч.баир за потвърждение/уникално място за пряк,визуален контакт /Божа работа,,а от там –Кабиле,8 силоза Красота,Боровете се плъзгат в страни и лъсват муцунките.Красавици !!!.А сега какво ? –празни дупки,зимата даже и ги отопляват,смешно.Това не е носталгия по миналrото,това е болка по българщината,къде сме ?Кои сме сега?Ще ни има ли?Или като древните шумери ще ни цитират като'' били някога'',имало е......Нещо много се задълбочих,пред мен е форума, да бъдат пчелите и ний край тях.