ЧЕРНИ ПЧЕЛИ !?

[Triballi]

Понякога става въпрос за пространсвена изолация ( далечно разтояние една от друга, наличие на естествена Природна бариера - река, море, пустиня, степ/преия, планина, или пък изолирана долина...), друг път за климатична адаптация/бариера или наличие на конкурентно предимство благодарение на някой патоген, паразит или вредител.
Например... Спирането на инвазията/разпространението на африканизираните пчели в САЩ към момента се дължи на нищо друго освен на климатична граница изразяваща се в годишното количество валежи.
Във южна и центална Африка едновременно съществуват и A.m.scutellata, които са светло оцветени, агресивни, ройливи и обитават области с ниска надмирска височина, и тъмните пчели в планините - например - А. m. monticola, A.m. simensis и т.н., които са тъмни/черни, неройливи и кротки.

Във южна Италия, туземните пчели са черни (A.m. siciliana), във центалната част (без крайбрежната ивица) светложълти (междинна популация между южните и северните пчели) Лигустика, а на север в планините - КАФЯВИ! (Лигурийска пчела). Естествено на изток и на запад съществува интрогресия между популациите Карника-Лигустика и Mellifera Mellifera - Лигустика, съответно, и от двете страни на границата.

Друг ярък пример за климатична адаптация е неспособността на Карниката да издържа на високи температури (чисто физически), както и специфичния й годишен цикъл на развитие на пилото (пролетен пик и есенен минимум).

Навремето инвазията на трахейния акар и в проследствие вароатозния акар, са променили в голяма степен генетичната карта на географско разпространение на различните раси медоносни пчели. Например, най-много от това пострадва разпространението на западно европейските пчели A. mellifera mellifera и Nigra, за сметка на Карника.

Когато говорим за климатична адаптация или етологична адаптация, трябва да имаме вредвид и друго. В Природата фенологичния календар е различен при различна надморска височина (или климат). Семействата, тъй като няма кой да ги подхранва, разширява/изземва меда, се стремят физиологичния пик на семейството да съвпадне със най-благоприятния за това момент ( т.е. тези на които пика на развитие се разминава с главната паша - загиват). На пролет се развиват, имат размножителен период, ограничен от наличната цъфтяща растителност, събират мед/блокират се, и чакат наново Пролетта.
Във тази връзка, във Източните Родопи, съществува както природна бариера (нагънат релеф), температурно различие ( както годишно, така и в дневната амплитуда) и различие във цъфтящата растителност.
Тази година, пролетта по по-високите части започна със цял месец по-късно, от тази в низините. Освен това, с увеличаване на надморската височина, броя на стърщелите се увеличава, а този на смействата -намалява. За да оцелява една пчела във високите части, задължително трябва да може, освен всички други условия, да издържа на по-голяма жега и суша през лятото, и най-вече - да се защитава от нападения от стършели и оси! Нищо чудно защо пчелите по високите части са със жълто оцветяване.


А относно случая на о. Крит - отговора е много прост - КОРЕННО различен климат. В източен Крит (Сития), климатът е подобен на този в северна Африка, докато този в западен Крит - подобен на този в южна Гърция

Доста изчерпателен отговор,благодаря! Какво точно имаш предвид относно жълтото оцветяване при пчелите на по-голяма височина?Това жълто оцветяване не говори ли за наличие на кръв от раса с такова оцветяване като Лигустицата или Кипърската пчела например?: "Освен това, с увеличаване на надморската височина, броя на стърщелите се увеличава, а този на смействата -намалява. За да оцелява една пчела във високите части, задължително трябва да може, освен всички други условия, да издържа на по-голяма жега и суша през лятото, и най-вече - да се защитава от нападения от стършели и оси! Нищо чудно защо пчелите по високите части са със жълто оцветяване." Предполагам визираш дивите колонии в източните Родопи?В западните Родопи условията са по-различни и за дивите семеиства ще са полезни по-различни качества за успешно оцеляване предполагам.

Относно климатичната адаптация като изолационен фактор е за естественото разпространение на расите най-вече си мисля.Имам в предвид че Лигустицата се одглежда и в Канада и в Скандинавия.Може би ти споменаваше в някоя тема че в скандинавия селектират италянките за техния климат като оставят само семейства дето все пак ограничават отглеждането на пило като му дойде времето.А и човек винаги може да помогне на пчелните си семеиства а на дивите колонии няма кои.

Генерално погледнато щом на една ограничена територия може да има няколко популации от различни раси пчели съществуващи заедно и също така с метисирани популации значи все пак и в България логично погледнато може да имавтентични(не знам до колко) останки от старите местни пчели.