Цитат Първоначално публикувано от Triballi Виж публикацията
"Ми не си бил на о. Крит затова.

Между другото, някой път ако ти се ходи до източните Родопи, мога да те заведа да видиш две коренно различни диви популации пчели, намиращи се само на 20 км една от друга"

Интересно! Всичко това си има и разумно обяснение със сигурност.Предполагам е свързано с биологията на пчелата по някакъв начин.Няма как да не се смесят две толкова близки популации дето казваш а и за Крит също.Ако можеш и имаш желание разясни нещата.
Понякога става въпрос за пространсвена изолация ( далечно разтояние една от друга, наличие на естествена Природна бариера - река, море, пустиня, степ/преия, планина, или пък изолирана долина...), друг път за климатична адаптация/бариера или наличие на конкурентно предимство благодарение на някой патоген, паразит или вредител.
Например... Спирането на инвазията/разпространението на африканизираните пчели в САЩ към момента се дължи на нищо друго освен на климатична граница изразяваща се в годишното количество валежи.
Във южна и центална Африка едновременно съществуват и A.m.scutellata, които са светло оцветени, агресивни, ройливи и обитават области с ниска надмирска височина, и тъмните пчели в планините - например - А. m. monticola, A.m. simensis и т.н., които са тъмни/черни, неройливи и кротки.

Във южна Италия, туземните пчели са черни (A.m. siciliana), във центалната част (без крайбрежната ивица) светложълти (междинна популация между южните и северните пчели) Лигустика, а на север в планините - КАФЯВИ! (Лигурийска пчела). Естествено на изток и на запад съществува интрогресия между популациите Карника-Лигустика и Mellifera Mellifera - Лигустика, съответно, и от двете страни на границата.

Друг ярък пример за климатична адаптация е неспособността на Карниката да издържа на високи температури (чисто физически), както и специфичния й годишен цикъл на развитие на пилото (пролетен пик и есенен минимум).

Навремето инвазията на трахейния акар и в проследствие вароатозния акар, са променили в голяма степен генетичната карта на географско разпространение на различните раси медоносни пчели. Например, най-много от това пострадва разпространението на западно европейските пчели A. mellifera mellifera и Nigra, за сметка на Карника.

Когато говорим за климатична адаптация или етологична адаптация, трябва да имаме вредвид и друго. В Природата фенологичния календар е различен при различна надморска височина (или климат). Семействата, тъй като няма кой да ги подхранва, разширява/изземва меда, се стремят физиологичния пик на семейството да съвпадне със най-благоприятния за това момент ( т.е. тези на които пика на развитие се разминава с главната паша - загиват). На пролет се развиват, имат размножителен период, ограничен от наличната цъфтяща растителност, събират мед/блокират се, и чакат наново Пролетта.
Във тази връзка, във Източните Родопи, съществува както природна бариера (нагънат релеф), температурно различие ( както годишно, така и в дневната амплитуда) и различие във цъфтящата растителност.
Тази година, пролетта по по-високите части започна със цял месец по-късно, от тази в низините. Освен това, с увеличаване на надморската височина, броя на стърщелите се увеличава, а този на смействата -намалява. За да оцелява една пчела във високите части, задължително трябва да може, освен всички други условия, да издържа на по-голяма жега и суша през лятото, и най-вече - да се защитава от нападения от стършели и оси! Нищо чудно защо пчелите по високите части са със жълто оцветяване.


А относно случая на о. Крит - отговора е много прост - КОРЕННО различен климат. В източен Крит (Сития), климатът е подобен на този в северна Африка, докато този в западен Крит - подобен на този в южна Гърция