Не знам при тебе, но моите "мама и тати" бяха изключително бедни. Може би нашето семейство беше най-бедното от всички останали мои съученици. В техникума например беше организирана една екскурзия до Сърбия, и аз бях единственото дете, на което родителите нямаха пари да я платят тази екскурзия. Може би именно изключителната бедност ме е мотивирала да се стегна в кръста и да взема всичко в мои ръце - знам ли. В едно обаче можеш да си абсолютно сигурен - в нито един момент от време никой не ми е помагал с никакви пари. Не съм вземал и кредити. Всичко е направено със собствени средства, като началния капитал беше един раздрънкан Москвич и много много ентусиазъм. Помогна ми и историческия момент от време - в началото на пазарната икономика всеки един бизнес се започваше много лесно. Нямаше ги съвременните държавни регулации, а на пазара имаше дефицит за всяка една стока и услуга. Каквото и да подхванеше човек, все се получаваше. Днес вече е много по-трудно. Пари и ентусиазъм вече не са достатъчни. Освен тях са необходими и добра идея, много знания и опит, както и много много късмет.



Цитат
