НЕКОРЕКТНИ ТЪРГОВЦИ НА ОСНОВИ

[сашо 38]

Всеки е бил някога обикновен работник. Аз също .... Работя още откакто учех. Докато колегите ми ходеха да се напиват, аз работех и учих - ден и нощ, събота и неделя. И така до ден днешен. Всеки може да постигне всичко, стига наистина да го желае........ Въпросът е, че някои хора отдават по-голямо значение на удоволствията и почивката, а после се сърдят, че някой ги е изпреварил в състезанието, наречено живот.

Повтарям - всеки може да постигне всичко ...... Не го забравяй това и не се оправдавай с някакви измислени доводи с цел самоуспокоение ......

Криво ме разбра.Аз съм доволен от социалния си статус..По- скоро ми се струва,че ти се оправдаваш относно придобиването на началния си капитал.Едва ли си спестявал от закуски.Би ли обяснил,на простия работник,вкоя сфера да се пренасочи,че да спести капитала,нужен за стартиране на твоя бизнес?

[Mateev]

Криво ме разбра.Аз съм доволен от социалния си статус..По- скоро ми се струва,че ти се оправдаваш относно придобиването на началния си капитал.Едва ли си спестявал от закуски.Би ли обяснил,на простия работник,вкоя сфера да се пренасочи,че да спести капитала,нужен за стартиране на твоя бизнес?

Нямаше начален капитал. Започнахме от чистата нула само с гол ентусиазум. И за разлика от тебе не се оплаквахме, а действахме активно и енергично. Търсехме възможности за търговия и ги намирахме. Имахме склад на едро за търговия с парфюмерия и козметика. Стоката я вземахме на консигнация от Ален Мак Пловдив. Търсехме активно международни пазари. Отиваме в магазина, пълним багажника на колата с всякакви стоки-образци, и после тръгваме да обикаляме из бившите съветски републики, като се спираме на всеки един хипермаркет и предлагаме да направим внос на дадената стока. Едно такова пътуване обикновенно траеше по седмица-две и в него изминавахме средно по 5000 километра. Та такива пътувания сме направили стотици. От дъжд на вятър се появяваха клиенти и ние изнасяхме по един тир със стока. Например детски храни "Зрънчо" или тир с пластмасови камиончета от "Капитан Дядо Никола" гр. Габрово. Изнасяли сме чушки от Меричлери за Чехия. Абе какво ли не сме изнасяли - списъка е дълъг.

Всичко това го правехме без никакъв начален капитал. Заводите ни даваха стоката на консигнация и им я плащахме когато получим парите. Самите заводи бяха доволни, защото им осигурявахме пласмент. В един момент от време масово започнахме да изнасяме шампоани от Българска роза - Карлово. Стигна се дотам, че натоварихме производствените мощности на завода на 100%, и въпреки това в Русия имаше дефицит за тези шампоани. И тогава ни дойде идеята самите ние да станем производители. Речено - сторено. Организирахме производството и нещата потръгнаха. За кратко се разрастнаха до големи размери - произвеждахме и изнасяхме по 4 тира с шампоани на ден. После дойдоха пастите за зъби, където влязохме в конкуренция с най-големия производител на пасти за зъби в света и го победихме на руския пазар със серията наши двуцветни пасти за зъби AQUARELLE. Помогна ни и руската криза, която накара руснаците да купуват по-евтиното. Там достигнахме до нива да изнасяме по 800 тира с пасти за зъби на година. После направихме и боя за коса, кремове за ръце и т.н. По някое време дойде приватизацията и с вече спечелените пари си купихме няколко държавни завода. И така нататък до ден днешен - занимавах се и със соларни централи - проектиране, доставка и монтаж. По едно време имах и FOREX брокер за търговия на световните валутни пазари, който обаче го продадох на Иво Прокопиев. Имаме и печатница за гъвкави опаковки, електронно производство на индуктивни датчици, производство на тубички, международна транспортна фирма с 15 TIR-а, машиностроително предприятие, което преди 3 години го продадохме на едни западняци, дърводелско предприятие и какво ли не друго, включая и производство на мед, за което вече знаете.

Това е цялата история, и тя започна веднага след като завърших първото си висше образование. Просто се хвърлих с главата надолу в стартиращата пазарна икономика и започнах да се уча да плувам. И така до ден днешен - уча се, пробвам се, провалям се, от време на време обаче успявам в нещо, и то избива загубите от провалите.

[сашо 38]

... И тогава ни дойде идеята самите ние да станем производители...

Стоп.Тука нишката се губи.За да станеш производител,трябва много сериозен капитал.За четири тира шампоани дневно си трябва завод.А тука не говорим за огризки,спестени от прекупваческа надценка,но както и да е,не съм от НАП.
Да поразсъждаваме друго.Какъв е вариянта на средностатистически младеж,със старт от нулата,след завършване на образование в България.Започва работа на примерно 1000лв/ако е късметлия/.Следва осигуряване на жилище.При цени 80-100 бона,изплаща 20-30 години,междувременно създава семейство и се грижи за него,като приходите покриват разходите и дори да остане нещо,то е минимално.За "мая",както се изрази Делта,не остава.
Пак повтарям-не се оплаквам,както пишеш ти,аз си имам свои сфери на развитие,просто ти показвам реалността.Разликата в "потенциалите между нас"/лаф на koragroup/,е обоснован от факта,че мислим различно,пък било и за управление на бизнес.Лично аз,при налична сума,равна на твоя капитал,никога нямаше да инвестирам в пчеларство,защото далеч не е най-печелившия отрасъл,видно и от статистиката.Това е средство на хоби пчеларите,да си докарат лека финансова помощ.Та поради тази причина,форума го посещават хора,на които това е хоби и оттук различията помежду ни.
Ще ти дам пример,подкрепящ думите ми.Магазин с акт 16,10 квадрата и статут на търговски обект,струва около 30 000лв.Прихода от наем от него е между 500 и 700лв.Приемаме 500.Ако вложиш твоите примерно 300 000лв капитал и купиш 10 магазина,ще имаш приход 5000лв месечно,минус 20% данък 4000 чисто.И при твои сметки от чиста печалба на кошер 100 лв на година,си вътре отвсякъде.Затова пчеларството си остава в сферата на хобито.Щото ако минеш сто кошера,което е максимума на човек/горе-долу/,трябва да наемеш хора,заплати,осигуровки...з� �аеш сам.Истината е,че един човек от сто кошера/максимала/ може да си докара около 10 000лв на година.Наемеш ли един-даваш му ги във заплати и смисъла е никакъв,освен за спорта.Ама нали сме бизнесмени.
Също така,на твое място,бих свалил част от първоначалните си инвестиции.Например кошери.Ти плащаш един за грубо 160лв.Писах някъде,че ако беше оборудвал малко дърводелско предприятие с двама работници дърводелци,бройката на кошер ще ти дойде някъде около 30лв.При 2000 кошера,това е към 60 000 вместо 320 000.И щяха да ти останат пари за 8 магазинчета в София,носещи 4000 лв чиста печалба месечно.
Та затова,купувайки вносни кошери и куп други твои разсъждения,съм убеден,че харчиш готови пари,които не си изкарал с пот на челото и двете си ръце.
Но това си е твой проблем.Поне дотогава,докато не започнеш да критикуваш обикновения хоби пчелар от пиедестала си на бизнесмен.

[Mateev]

Твоите разсъждения и начин на мислене са прекалено далече от моите. Във всяко второ изречение ти изказваш неверни твърдения, вероятно защото така си мислиш от позицията на собствената си камбанарийка. При това положение се обезсмисля спора, защото може да продължи още 100 години. Проблемът е в това, че аз прекрасно те разбирам, защото съм бил от твоята страна на бариерата, но ти не си бил от моята и няма как да проумееш някои азбучни истини.

Опитай се да обясниш на едно дете от детската градина как работи един цветен телевизор или как се решава диференциално уравнение, и ще разбереш в каква позиция съм изпаднал. Каквото и да ти кажа, предварително знам че няма да ме разбереш. Нещо повече - предварително знам къде грешиш, но уважението и приятелските чувства не ми позволяват да ти го кажа директно.

А това дето си мислиш, че всички по-успели от тебе хора са мафиоти и мошеници - това е защитна реакция на собственото ти въображение. Прочети малко психология и ще разбереш защо това се случва. Мозъка ти не може да приеме факта, че в миналото е вземал неефективни решения. И започва да си измисля самооправдания. В общия случай разсъждава така "Да, аз съм най-великия и най-умния, но се провалих защото ......... тука следва дълъг списък от въображаеми оправдания". Не се сърди - всички хора са така. Това е нормална психологическа реакция на всеки един човек. Когато (и ако) се оттърсиш от нея, тогава и само тогава ще започнеш да виждаш истинската реалност, и ще започнеш да вземаш правилни логично-обосновани решения.

Всеки един човек повече или по-малко робува на дълъг списък от самозаблуди. Първи етап от успеха е осъзнаването на този елементарен факт. Втори етап е да започнеш внимателно да анализираш начина си на мислене и да се опиташ да откриеш какви са твоите самозаблуди. И после да започнеш да ги изчистваш една по една. И колкото по-бързо го правиш това, толкова по-бързо ще успееш в живота.

[сашо 38]

А това дето си мислиш, че всички по-успели от тебе хора са мафиоти и мошеници - това е защитна реакция на собственото ти въображение..

Тук отново бъркаш мислите ми.Не е нужно да са задължително такива.Просто помощ от мама или тате,някой чичо да си спомни за тях в завещанието си,а останалото е в главата и там е най-важната част.Както казах и преди-не си прав,че се раждаме равни.Голи-да,но не и равни.

[Mateev]

Когато човек е доволен от стъпалото на живота, на което се намира, той няма лоши помисли за тези над него. Ако обаче ги оплюва и ги обвинява в някакви измислени грехове, това означава че той е недоволен от себе си, и тука вече възниква защитната реакция на мозъка - започва да живее в някакъв измислен свят, пълен със самооправдания.

[сашо 38]

Когато човек е доволен от стъпалото на живота, на което се намира, той няма лоши помисли за тези над него. Ако обаче ги оплюва и ги обвинява в някакви измислени грехове, това означава че той е недоволен от себе си, и тука вече възниква защитната реакция на мозъка - започва да живее в някакъв измислен свят, пълен със самооправдания.

Нямам лоши помисли за теб.Кефя се на много твои разсъждения и експерименти.
Но има една тънка граница,която понякога преминаваш и която дразни-не само мен.Имам в предвид,че леко трябва да се приземиш от високия си бизнеспиедестал и всичко ще си дойде на мястото.Имам в предвид,да си малко по-земен тип.Надявам си ме разбрал.

[Mateev]

Тук отново бъркаш мислите ми.Не е нужно да са задължително такива.Просто помощ от мама или тате,някой чичо да си спомни за тях в завещанието си,а останалото е в главата и там е най-важната част.Както казах и преди-не си прав,че се раждаме равни.Голи-да,но не и равни.

Не знам при тебе, но моите "мама и тати" бяха изключително бедни. Може би нашето семейство беше най-бедното от всички останали мои съученици. В техникума например беше организирана една екскурзия до Сърбия, и аз бях единственото дете, на което родителите нямаха пари да я платят тази екскурзия. Може би именно изключителната бедност ме е мотивирала да се стегна в кръста и да взема всичко в мои ръце - знам ли. В едно обаче можеш да си абсолютно сигурен - в нито един момент от време никой не ми е помагал с никакви пари. Не съм вземал и кредити. Всичко е направено със собствени средства, като началния капитал беше един раздрънкан Москвич и много много ентусиазъм. Помогна ми и историческия момент от време - в началото на пазарната икономика всеки един бизнес се започваше много лесно. Нямаше ги съвременните държавни регулации, а на пазара имаше дефицит за всяка една стока и услуга. Каквото и да подхванеше човек, все се получаваше. Днес вече е много по-трудно. Пари и ентусиазъм вече не са достатъчни. Освен тях са необходими и добра идея, много знания и опит, както и много много късмет.

[asti]

Аааа без укори и оплаквания колеги. Че аз се оплаках и ме триинаха веднага. Искаха ми безспорни доказателства все едно съм Чекатило. Аааа шшшт тиха. Съгласявайте се и толкоз.

[tsc1]

@Сашо,
Матеев е прав! Казвам ти го от собствения си опит. Не бива да сравняваш нещата сега с тези през 90-те години. Тогава беше просто друго време, всичко вреше и кипеше и всеки по-предприемчив търсеше поле за изява. Минал съм го и аз този път. Като начало и аз се впуснах в опити за търговия с краставички и бамя! Бързо се убедих, че след 20г работа в институт и развитие като конструктор и научен работник в областта на електрониката за търговец не ставам. И когато започнах през 91г да обикалям хората от блока, в който живеех и съседните апартамент по апартамент и да ги убеждавам в бъдещето на кабелната телевизия, вече усетих, че съм на верния път. И когато за Коледа на 91г я пуснах бях много горд със себе си. Беше малка, с 5 сателитни канала и два ефирни и 60 души абонати в три големи блока, но беше втората в България. После следваха няколко години на развитие, създаване на нови мрежи и след 6 години вече се чувствах стабилно стъпил на този пазар, с лиценз, с обучен персонал и вече със собствен капитал зад гърба си. Не мога да се похваля с неговите мащаби, но едва после си отчетох грешката - не ми стигна смелост да напусна държавната работа тъй като ми даваше добра заплата и сигурност, а и живеех във ведомствен апартамент и да се отдам изцяло на бизнеса. Но не съжалявам, защото и сега мога да върша спокойно това, което харесвам - създаването на нови неща, за които други не са се сетили още.