Когато човек е доволен от стъпалото на живота, на което се намира, той няма лоши помисли за тези над него. Ако обаче ги оплюва и ги обвинява в някакви измислени грехове, това означава че той е недоволен от себе си, и тука вече възниква защитната реакция на мозъка - започва да живее в някакъв измислен свят, пълен със самооправдания.