Група от различни по произход ( причини ) заболявания, характеризиращи се с липса или опадане на космиците по тялото, поради което изглеждат черни. Съобразно с причината се различават две форми : 1. наследствено обусловена, т.е. вродена, която се проявява още при излпването на пчелите ( обикновено около 50 % от тях ) ; 2. придобита, която се проявява по-късно. По-честа и протича по-тежко, а оттам и икономически по-важна за пчеларството.
Наследствено обусловената черна болест се среща рядко, лесно се разпознава и ле ликвидира бързо. Дължи се на промяна на наследствеността ( мутация ) по неизвестни за сега причини ( Дреер ) ; вероятно за това играе известна роля продължителното тясно родствено развъждане. При тази форма около тялото половината от излпващите се пчели липсват космици. С други думи, тази форма на черна болест е едно уродство. Веднъж възникнала, тази променене наследственост се предава от майката чрез яйцето на потомството. Най-сигурния начин за разпознаване и за ликвидиране на наследствено обусловената черна болест е смяна на майката с друга : без други мерки след излпване на новото пило семейството започва да се освобождава от черногланцираните пчели.
Основната причина за придобитата черна болест е нарушаването обмяната на веществата в организма на пчелите - предимно на изпълняващите най-тежката работа - летящите за нектар, вода и прашец. Това нарушаване се причинява най-често от недостиг или пълна липса на жизнено необходими храни ( мазнини и белтъчини ). При тази липса на азотосъдържащи храни ( прашец ) започват да се използуват и азотните резрви в организма, отложени в хитина. Извличането им оттам довежда до разрушаване ( порьозност ) на хитиновата обвивка, вследствие на което връзката на космиците с хитина отслабва и те лесно се измъкват и опадат, особено при допир о твърди предмети. По-рядко опадането може да е резултат от вредното действие на други фактори ( някои вируси илиотровни продукти ). Следователно, придобитата черна болест може да бъде със заразен или с незаразен характер. Освен това частичното опадане на космиците ( а оттам и почерняването ) може да е признак на някоя друга заразна болест ( нозематоза, акароза, диария, паралич и др. ) или на естествено износване ( стареене ) на пчелите. В тези случаи не бива да се говори за черна болест в истинския смисъл, но те трябва да се имат предвид при определяне причините за почерняването.
Продобитата и с незаразен характер черна болест се наблдава най-често в планинските райони и затова в някои страни я наричат черна болест. Появяването й съвпада с появата на мана, продължава докато трае приносът на мана и заглъхва през есента. В зависимост от климатичните условия ( които влияят върху отделянето на мана ), болестта може да се появява в течение на няколко или през няколко години. При липса на околна прашецодайна разстителност по това време, продължителното ориентиране на пчелите към манов принос, семсйтвата остават без прашец. Аналогично едностранчивото хранене и белтъчното гладуване има и в случаите, когато пчелните семейства се подхранват продължително със захарен сироп ( със спекулативна цел - за захарен мед или при майкопроисводството и производството на пчелно млечице ). Най-силно и най-бързо се изтощава организмът на летящите пчели и те най-напред започват да почерняват. Докато в гнездото има прашецови запаси, младите пчели не показват признаци на почерняване, но след привършванто им и те започват да губят космици си. При по-напреднало заболяване почти цялото тяло става черно и такива пчели придобиват вид на голите пчели при наследствената черна болест. За разлика от нея обаче новоизлпващите се пчели са с космици.
Освен почерняване засегнатите пчели проявяват слаба активност или бездействие. В началото здравите пчели ги посрещат на входа и не ги допускат или ги дърпат и изхвърлят, при което болните не се съпротивляват, а някои сами напускат гнездото, без да могат да литнат, пълзят пред кошера, с което напомнят акарозата, отравянията или дори вароатозата. В чревното съдържание на болните ( черните ) пчели не се откриват обвивки от поленови зрънца, а само водниста течност. Това говори за липса на белтъчно-мазнинна храна, респ. за нарушена обмяна на веществата ( белтъчно гладуване ).
Манвия мед влияе вредно върху организма на пчелите и със съдържащите се в него отровни вещества, соли и микроорганизми. Дори някои изследователи са на мнение, че смущенията в храненето и опадването на космиците се дължат на голямото количестов дрождеподобни микроорганизми ( кандиди ) в мановия мед.
Приема се, че като самостоятелно заболяване съществува и вирусната черна болест, каквато е възможно да се предизвика опитно с филтрат, минал през бактериален филтър, от стрити трупове на болни пчели, т.е. както при вирусния паралич. Дори някои автори ( Жофре и Путие, 1968 ) съобщават, че са изолирали и култивирали такъв вирус в култури от клетки на пчелите ларви. В някои отношения този вирус се е отличавал от вируса на паралича. Други изследователи пък са склонни да приемат, че вирусът на паралича и на заразната форма на черната болест е един и същ, т.е. че се касае за едно и също вирусно заболяване.
Мерките за предпазване и борба трябва да се съобразяват с вида и формата на болестта, т.е. да не се допускат, а при проявена вече болест - да се отстранят причините, които са я предизвикали : избягване на тясно родствено развъждане, респ. смяната на майката ликвидира наследствената черна болест ; при придобита форма - осигуряване на запаси или постоянен принос на прашец при продължителна манова паша, смяна на пашата и на майките ( при по-тежко проявление ). Нашите пчелари практици са получавали добри лечебни резултати чрез успоредно даване със сиропа на син камък ( 1г/л по 0.4 л двукратно през 5-6 дни ) и смяна на майките. Не са известни други лечебни средства специално при вирусната форма.

От интернет