Няма баланс. Или третираме, и така създаваме резистентност на вредителите по пчелите, или нищо не правим, и така измират 90% от пчелните семейства. И след има-няма 100-200 години ще се сдобием с РЕЗИСТЕНТНИ ПЧЕЛИ към дадения вредител.
Междинен път няма, освен може би непрекъснатото сменяне на средствата и методите, с които третираме. Пак ще се появи резистентност, но много по-бавно. Така ще имаме отсрочка във времето и ще дадем шанс на науката да измисли по-добри и по-силни методи и средства за третиране. Крайният резултат обаче е ясен - рано или късно ще загубим войната с вредителите и пак ще ни се наложи да селекционираме РЕЗИСТЕНТНИ ПЧЕЛИ, но това е много бавен процес.
С човека и антибиотиците е същото. Първият антибиотик (пенецилина) спокойно е избивал 99% от всички видове тогавашни бактерии. В наше време имаме един милион пъти по-силни антибиотици, но селекционираните от нас болестотворни агенти са 2 милиона пъти по-силни (по-устойчиви и по-резистентни). Крайният резултат - по-много на брой болести и по-устойчиви на въздействие с антибиотици. Медицината се задъхва в отчаяните си опити да измисля все по-нови и все по-ефективни антибиотици. Доколкото знам - вече са 5-то или 6-то поколение, но въпреки това крайната победа изглежда все по-невъзможна и все по-отдалечена в бъдещето. Много по-вероятен сценарий е поредният резистентен щам да унищожи 90% от населението на земята и така да се пресъздаде вторият сценарий - РЕЗИСТЕНТНИ ХОРА (поколението на тези, които ще оцелеят). Това се е случвало и друг път в човешката историята (напр. чумата в средновековието).