Ако експеримента ми с пчеларския бизнес не успее за 5 години, ще го прекратя. Не си мисли че всичко при мене и при моите съдружници винаги е вървяло по мед и масло. Просто не съм писал за това във форума, защото не е ставало на въпрос. Имали сме и неуспешни бизнеси, които са се проваляли поради една или друга причина с гръм и трясък. И сме губили много пари от тези провали. Дори бих казал, че неуспешните ни опити са повече от успешните. Какво да се прави - това е част от живота. Важното е човек да не се отчайва при поредния провал, а да го възприеме от позицията че "ето, научих нещо ново, и заплатих скъпо и прескъпо за това познание". И след това да опита отново, но този път обогатен с много нови знания и опит, които може би ще направят следващия бизнес-експеримент по-успешен.
Защо все пак съм си решил, че всеки един опит трябва да трае максимум 5 години при неуспех? Ами за да имам шанса в рамките на един живот да направя поне 7-8 опита, от които поне 2-3 да се окажат успешни. Те ще избият загубите от неуспешните. Реалната история на живота ми до момента доказа, че тези бакалски сметки са приблизително верни.
Най-големият провал на един човек е тогава, когато въпреки неуспеха си той продължава да се мъчи с един единствен бизнес, предприемайки отчаяни опити да спаси неспасяемото, и влагайки в това целия си живот. Уорън Бъфет (втория по богатство в света) дели живота си на два етапа. По време на първия етап той е загубил половината си живот в опити да спасява някакво едва кретащо предприятие в областа на текстилната промишленост. Прекалено много е бил обвързан с него в емоционален аспект и в последните години се е надявал едва ли не на чудо. В един момент обаче осъзнава в какъв измислен свят живее. Свят, който той сам си го е сътворил на емоционална основа. Осъзнаването е било като събуждане от дълбок сън. След това той е взел ключово за него решение, което коренно е променило живота му. Продал е предприятието си на безценица и с новонатрупаните знания за живота е предприел своя втори бизнес експеримент, който го е направил един от най-богатите хора на планетата. Скъсал е с емоциите относно притежаваните от него фирми. За него те сега са само някакво число в годишните му счетоводни отчети. Ако това число не му харесва, просто го задрасква (дадената фирма се затрива).
А на въпрос на журналисти как е станал толкова богат той отговаря "Ами успях да накарам по-умни от мене хора да работят за мене".
Та много хора по света (и пчелари в това число) допускат същата основна грешка - влагат прекалено много емоции в неефективния си бизнес, и се опитват да спасят неспасяемото. Нали знаете - надеждата умира последна. И тези пчелари си губят целия живот в тяхното си безнадеждно начинание (лична пчеларска технология) и никога не се събуждат от сътворения от тях самите измислен свят. Аз лично се опитвам да накарам тези хора (пчелари) малко да посмятат с числа и да видят къде им е ефективноста, с надеждата че поне част от тях ще се събудят. За съжаление обаче вместо благодарност получавам омраза и незаслужени обиди. Както и да е - вече съм свикнал. Съвеста ми обаче е чиста - все пак направих опит да помогна с нещо на тези хора.