Ако поледнем страните с развито пчеларство (мога да коментирам само англоговорящите такива - САЩ, Австралия и Канада, но силно се сънявам че и в останалите положението не е подобно), ами там голяма част от днешните и бъдещите професионални пчелари в Колежа са минали първо през специалност ентомология и след това специализация по пчеларство ( и/или специализация по генетика, ако примерно семейния бизнес е производство на майки), като в същото време докато са студенти самостоятелно отглеждат по няколко стотин кошера за джобни/самоиздръжка. А след като човек завърши образованието си, може да избира - дали иска да бъде научен работник или професионален пчелар.
Така както го описах, някой може да си направи извода, че много голяма част от професионалните пчелари на запад са по-компетентни, отколкото научните работници в България. И изводът няма да бъде грешен.
Хората които завършват по-горното образование са два типа - наследствени пчелари (които са в този бизнес от поколения и без това друг живот не познават) и такива, които рано в живота си са се ориентирали (още в тинейджърските години), че обичат насекомите, пък може и в последствие - пчелите. Повечето, които имат намерение да стават професионални пчелари, не искат да бъдат просто професионални пчелари, а най-добрите пчелари ( със сигурност малко хора си мечтаят да са обикновенни посредствени професионални пчелари). Стимулът в повечето случаи е чисто финансов - колкото си по-компетентен в това което вършиш, толкова по-успешен бизнес ще имаш.
Естествено винаги има и другия тип хора, примирили се със посредствеността си и отказали да се самоусъвършенстват ( "доволен съм от нивото, което съм постигнал и парите, които получавам - може да не са много, но ми стигат да преживявам"). Има и пчелари ( както професионални професионални, така и хоби), които завършват някакъв курс за изкуствено осеменяване и никога повече не го практикуват. Имат си някаква там диплома на стената за престиж и фукня и толкоз.