Зимно подхранване със захаросан мед, храни от пазара или домашно приготвени питки?

[siko13]

Вчера беше слънчево и температурата към 15 градуса. Имам само 10 кошера /многокорпусни/ и всички направиха облитане, засега нямам жертви. Храната която бях сложил на 26.12.2014г. не са я погледнали /значи си имат/.

[delpi]

Вчера беше слънчево и температурата към 15 градуса. Имам само 10 кошера /многокорпусни/ и всички направиха облитане, засега нямам жертви. Храната която бях сложил на 26.12.2014г. не са я погледнали /значи си имат/.

Или може би не са стигнали до нея.
Къде си я сложил, над кълбото точно или не?

[siko13]

Може и да си прав, в хранилките е като съм махнал преградката. Миналата година я намериха като видяха зор, да се надявам и сега да я намерят. Вероятно не е добре така да се храни но ми е по-лесно, а и не се налага да махам възглавницата, а и малко ми е разстоянието. Е все пак при мен е хоби, не разчитам на доходи от тях, ако се получи добре.

[Mateev]

Искам да систематизирам информацията около зимното подхранване с уговорката, че не съм го пробвал, но съм разпитал една камара стари пчелари и съм изчел доста книжки. На базата на цялата информация си сглобих една концепция за мене си, пък вие ще кажете дали е правилна.

Зимнопролетното подхранване се извършва на 4 етапа:
1. Питки без прашец
2. Питки с прашец
3. Изосуит или гъст инвертиран захарен сироп (70-80%)
4. Обикновен захарен сироп (50%).

Прехода от единия вид храна към другия се извършва съобразно климатичните особенности на региона, очакванията за зимата (мека или с големи студове) и каква е първата главна паша (рапица, акация или по-късни паши). Ако например първата паша е рапица, то тогава подхранването се извършва приблизително на следните дати:

1. 20-25-ти Декември - 1 kg питка без прашец
2. 10-15-ти Януари - 1 kg питка без прашец
3. 1-10 Февруари - 1 кг питка без прашец, а ако се очаква мека зима, по-добре е 1 kg питка с прашец
4. Края на февруари - 3-5 килограма изосуит или гъст инвертиран захарен сироп
5. Втората половина на март или когато се изяде инвертирания сироп се преминава към обикновен захарен сироп 1:1

Ако не се гони рапица, точки 1 и 2 се пропускат.

Ако при преглед в студено време има пчели над рамките, то това означава, че хранителните запаси са на изчерпване. При това положение моментално се слага 1 kg питка със захар и се добавя нова питка на всеки 20 дена.

Ако върху рамките няма пчели, то това означава, че все още има меден венец над кълбото, което означава че всичко е наред. Въпреки това като дойде датата за подхранване се слага 1 kg захарна питка. Докато е студено пчелите не я закачат, но при първо затопляне (както вчера и днес) кълбото се разпуска и пчелите намират питката. Започват да я ядат и дори да свалят долу в килийките по периферията на кълбото. После при застудяване новото кълбо така се формира, щото върха му да се допира до питката, независимо че все още има неизяден меден венец. Един път сложена ли е питка, не трябва да се спира и на всеки 20-25 дена трябва да се добавя нова питка БЕЗ ПРАШЕЦ. Преминава се към питка с прашец само тогава, когато вече не се очакват големи застудявания. Питката с прашец стимулира майката към по-голямо яйцеснасяне, но задръства червата на пчелите и ако има много на брой последователни студени дни без облитане, започват проблеми с подуване, диарии и дори смърт. Също така прекалено ранното подсилване и след това голямо застудяване може да принуди пчелите да разделят кълбото, опитвайки се едновременно да топлят както пилото, така и майката. При това положение питки с прашец (предизвикващи бурно развитие) се препоръчват не по-рано от началото на февруари, и то само за топлите региони. Така или иначе февруари вече има и прашец в природата.

Голяма заплаха в пролетния период се явява умирането на майката по причина ГЛАД. Доста често пролетта пчелари се оплакват от семейства без майка. Това е нещо ново за мене и доскоро не го знаех. По принцип пчелите работнички имат в медовото си стомахче запас от храна за 5 дена, и могат да издържат толкова време без никаква храна. Майката обаче го няма този запас и тя разчита на хранене от пчелите. При силен студ и липса на храна обаче пчелите спират да я хранят, и така може едно много силно семейство да остане без майка, въпреки че привидно всичко е наред с медовите запаси (които обаче са извън обсега на кълбото). Именно поради тази причина започне ли се веднъж едно семейство да се храни с питки, не трябва да се спира под никаква форма, защото кълбото се дислоцира високо горе близко до питката и предислоциране на друго място се прави само при топло време. Ако такова топло време не дойде за период от 7-8 дена и в същото време питката е вече изядена, пчелите спират да хранят майката и има реален шанс тя да умре от глад.

Като цяло - който не е хранил по време на коледните празници, сега е момента да слага първите питки, но задължително трябва да са без прашец. Ако не се гони рапица - може да се почака до началото на февруари. Също така сега е момента да се купува захар и да се започва постепенно да се подготвя инвертиран сироп, който ще се налива в хранилките през март. Ами това е. Ако някъде нещо не съм разбрал или съм сбъркал - поправете ме.

[Nic]

Искам да систематизирам информацията около зимното подхранване с уговорката, че не съм го пробвал, но съм разпитал една камара стари пчелари и съм изчел доста книжки. На базата на цялата информация си сглобих една концепция за мене си, пък вие ще кажете дали е правилна.

Зимнопролетното подхранване се извършва на 4 етапа:
1. Питки без прашец
2. Питки с прашец
3. Изосуит или гъст инвертиран захарен сироп (70-80%)
4. Обикновен захарен сироп (50%).

Прехода от единия вид храна към другия се извършва съобразно климатичните особенности на региона, очакванията за зимата (мека или с големи студове) и каква е първата главна паша (рапица, акация или по-късни паши). Ако например първата паша е рапица, то тогава подхранването се извършва приблизително на следните дати:

1. 20-25-ти Декември - 1 kg питка без прашец
2. 10-15-ти Януари - 1 kg питка без прашец
3. 1-10 Февруари - 1 кг питка без прашец, а ако се очаква мека зима, по-добре е 1 kg питка с прашец
4. Края на февруари - 3-5 килограма изосуит или гъст инвертиран захарен сироп
5. Втората половина на март или когато се изяде инвертирания сироп се преминава към обикновен захарен сироп 1:1

Ако не се гони рапица, точки 1 и 2 се пропускат.

Ако при преглед в студено време има пчели над рамките, то това означава, че хранителните запаси са на изчерпване. При това положение моментално се слага 1 kg питка със захар и се добавя нова питка на всеки 20 дена.

Ако върху рамките няма пчели, то това означава, че все още има меден венец над кълбото, което означава че всичко е наред. Въпреки това като дойде датата за подхранване се слага 1 kg захарна питка. Докато е студено пчелите не я закачат, но при първо затопляне (както вчера и днес) кълбото се разпуска и пчелите намират питката. Започват да я ядат и дори да свалят долу в килийките по периферията на кълбото. После при застудяване новото кълбо така се формира, щото върха му да се допира до питката, независимо че все още има неизяден меден венец. Един път сложена ли е питка, не трябва да се спира и на всеки 20-25 дена трябва да се добавя нова питка БЕЗ ПРАШЕЦ. Преминава се към питка с прашец само тогава, когато вече не се очакват големи застудявания. Питката с прашец стимулира майката към по-голямо яйцеснасяне, но задръства червата на пчелите и ако има много на брой последователни студени дни без облитане, започват проблеми с подуване, диарии и дори смърт. Също така прекалено ранното подсилване и след това голямо застудяване може да принуди пчелите да разделят кълбото, опитвайки се едновременно да топлят както пилото, така и майката. При това положение питки с прашец (предизвикващи бурно развитие) се препоръчват не по-рано от началото на февруари, и то само за топлите региони. Така или иначе февруари вече има и прашец в природата.

Голяма заплаха в пролетния период се явява умирането на майката по причина ГЛАД. Доста често пролетта пчелари се оплакват от семейства без майка. Това е нещо ново за мене и доскоро не го знаех. По принцип пчелите работнички имат в медовото си стомахче запас от храна за 5 дена, и могат да издържат толкова време без никаква храна. Майката обаче го няма този запас и тя разчита на хранене от пчелите. При силен студ и липса на храна обаче пчелите спират да я хранят, и така може едно много силно семейство да остане без майка, въпреки че привидно всичко е наред с медовите запаси (които обаче са извън обсега на кълбото). Именно поради тази причина започне ли се веднъж едно семейство да се храни с питки, не трябва да се спира под никаква форма, защото кълбото се дислоцира високо горе близко до питката и предислоциране на друго място се прави само при топло време. Ако такова топло време не дойде за период от 7-8 дена и в същото време питката е вече изядена, пчелите спират да хранят майката и има реален шанс тя да умре от глад.

Като цяло - който не е хранил по време на коледните празници, сега е момента да слага първите питки, но задължително трябва да са без прашец. Ако не се гони рапица - може да се почака до началото на февруари. Също така сега е момента да се купува захар и да се започва постепенно да се подготвя инвертиран сироп, който ще се налива в хранилките през март. Ами това е. Ако някъде нещо не съм разбрал или съм сбъркал - поправете ме.

Г-н Матеев всичко това казано от Вас е правилно, но искам да направя едно уточнение. Има значение в коя част на кошера ще се намират пчелите, които ще са над рамките при студено време, при температура на въздуха 8 градуса. Тъй като знаем, че пчелното кълбо се движи от долу на горе, и като стигне горните летви на рамките започва да се движи и назад. Т.е. ако пчелите над рамките се намират в предната част на кошера и назад по рамките има мед мисля, че няма за какво да се притесняваме, няма да умрат от глад.

[dimi_01]

Миналата година и аз имах намерение да действа по горе-долу същата схема.Първи питки без прашец в самото начало на Януари (и то по половин).Ноооо си останах до 15 Март с тях защото така и пчелите не ги пипнаха.Обяснението за мен бе че си имаха достатъчно храна в плодниците.Като започнах с сиропа по охотно го приемаха.Питките бяха от сръбските.

[kapanec]

Искам да систематизирам информацията около зимното подхранване с уговорката, че не съм го пробвал, но съм разпитал една камара стари пчелари и съм изчел доста книжки. На базата на цялата информация си сглобих една концепция за мене си, пък вие ще кажете дали е правилна.

Зимнопролетното подхранване се извършва на 4 етапа:
1. Питки без прашец
2. Питки с прашец
3. Изосуит или гъст инвертиран захарен сироп (70-80%)
4. Обикновен захарен сироп (50%).

Прехода от единия вид храна към другия се извършва съобразно климатичните особенности на региона, очакванията за зимата (мека или с големи студове) и каква е първата главна паша (рапица, акация или по-късни паши). Ако например първата паша е рапица, то тогава подхранването се извършва приблизително на следните дати:

1. 20-25-ти Декември - 1 kg питка без прашец
2. 10-15-ти Януари - 1 kg питка без прашец
3. 1-10 Февруари - 1 кг питка без прашец, а ако се очаква мека зима, по-добре е 1 kg питка с прашец
4. Края на февруари - 3-5 килограма изосуит или гъст инвертиран захарен сироп
5. Втората половина на март или когато се изяде инвертирания сироп се преминава към обикновен захарен сироп 1:1

Ако не се гони рапица, точки 1 и 2 се пропускат.

Ако при преглед в студено време има пчели над рамките, то това означава, че хранителните запаси са на изчерпване. При това положение моментално се слага 1 kg питка със захар и се добавя нова питка на всеки 20 дена.

Ако върху рамките няма пчели, то това означава, че все още има меден венец над кълбото, което означава че всичко е наред. Въпреки това като дойде датата за подхранване се слага 1 kg захарна питка. Докато е студено пчелите не я закачат, но при първо затопляне (както вчера и днес) кълбото се разпуска и пчелите намират питката. Започват да я ядат и дори да свалят долу в килийките по периферията на кълбото. После при застудяване новото кълбо така се формира, щото върха му да се допира до питката, независимо че все още има неизяден меден венец. Един път сложена ли е питка, не трябва да се спира и на всеки 20-25 дена трябва да се добавя нова питка БЕЗ ПРАШЕЦ. Преминава се към питка с прашец само тогава, когато вече не се очакват големи застудявания. Питката с прашец стимулира майката към по-голямо яйцеснасяне, но задръства червата на пчелите и ако има много на брой последователни студени дни без облитане, започват проблеми с подуване, диарии и дори смърт. Също така прекалено ранното подсилване и след това голямо застудяване може да принуди пчелите да разделят кълбото, опитвайки се едновременно да топлят както пилото, така и майката. При това положение питки с прашец (предизвикващи бурно развитие) се препоръчват не по-рано от началото на февруари, и то само за топлите региони. Така или иначе февруари вече има и прашец в природата.

Голяма заплаха в пролетния период се явява умирането на майката по причина ГЛАД. Доста често пролетта пчелари се оплакват от семейства без майка. Това е нещо ново за мене и доскоро не го знаех. По принцип пчелите работнички имат в медовото си стомахче запас от храна за 5 дена, и могат да издържат толкова време без никаква храна. Майката обаче го няма този запас и тя разчита на хранене от пчелите. При силен студ и липса на храна обаче пчелите спират да я хранят, и така може едно много силно семейство да остане без майка, въпреки че привидно всичко е наред с медовите запаси (които обаче са извън обсега на кълбото). Именно поради тази причина започне ли се веднъж едно семейство да се храни с питки, не трябва да се спира под никаква форма, защото кълбото се дислоцира високо горе близко до питката и предислоциране на друго място се прави само при топло време. Ако такова топло време не дойде за период от 7-8 дена и в същото време питката е вече изядена, пчелите спират да хранят майката и има реален шанс тя да умре от глад.
.

Г-н.Матеев .От цялата концепция за зимно пролетното подхранване не разбрах точно защо инвертиран сироп и каква е идеята за използването на инвертирания сироп точно по това време.

[Mateev]

Г-н.Матеев .От цялата концепция за зимно пролетното подхранване не разбрах точно защо инвертиран сироп и каква е идеята за използването на инвертирания сироп точно по това време.

Не замръзва, не се взахарява и не се вкисва. Това означава, че е подходящ за всякакви метеорологични условия. Също така е много по-евтин от питките и спокойно можеш да бухнеш от раз 5 литра, което означава по-рядко ходене до пчелина. При много на брой отдалечени пчелини това си е сериозна икономия на разходи за храна, труд и транспорт.

[kapanec]

Не замръзва, не се взахарява и не се вкисва. Това означава, че е подходящ за всякакви метеорологични условия. Също така е по-евтин е от питките и спокойно можеш да бухнеш от раз 5 литра, което означава по-рядко ходене до пчелина. При много на брой отдалечени пчелини това си е сериозна икономия на разходи за храна, труд и транспорт.

Да но точно в тоя период в които мислете да го използвате питките са за предпочитане .Защото в тоя период времето е много не постоянно и пчелите няма да имат възможност да се облажват точно когато имат най много нужда от него.Може и да не замръзва но е доста студен сиропа ,не обира излишната влага и ако няма добавки не стимулира семейството а точно тогава не е излишно и малко стимул да получат

[bari]

Не замръзва, не се взахарява и не се вкисва. Това означава, че е подходящ за всякакви метеорологични условия. Също така е много по-евтин от питките и спокойно можеш да бухнеш от раз 5 литра, което означава по-рядко ходене до пчелина. При много на брой отдалечени пчелини това си е сериозна икономия на разходи за храна, труд и транспорт.

Г-н Матев вие сте "мн.пластичен човек" и умеете да се нагаждате според условията!Направете го и този път и риемете условията!Докато няма трайно и устойчиво затопляне инвертирания сироп е неуместен!Познавам предимсвата на полистиролните кошери от отпит!