Българска медоносна пчелаОснова на селекционната работа с пчелите в страната е местната Българска медоносна пчела Apis mellifera macedonica (= Apis mellifera rodopica) от типа "Carnica" в широкия смисъл. Тя е елемент от биологичното разнообразие на Република България. Вносът на чужди раси пчели е забранен. Българската медоносна пчела се е формирала под влиянието на специфичните условия и е разпространена на територията на страната от незапомнени времена. Цветът на хитиновата покривка при пчелите-



работнички по гръбната страна на коремните членчета е тъмен, без големи жълти петна и ивички. В условията на страната семействата от Българската медоносна пчела се развиват добре и не проявяват голяма склонност към роене - пчелите изграждат роеви маточници едва тогава, когато в гнездото напълно отсъстват празни килийки. Българската пчела е склонна към "тиха" смяна (самосмяна) на пчелните майки.








Запечатването на меда по-често е бяло (сухо), понякога "смесено". Българската пчела е сравнително миролюбива и при преглед пчелите спокойно се движат по питите, което често позволява на пчеларя да работи без предпазни средства и пушалка.
Друга характерна особеност на Българската пчела е нейната бърза реакция на наличието или отсъствието на паша. При добри грижи и наличието на паша тя е в състояние да развива силни семейства и е високопродуктивна, а при отсъствие на паша - икономично изразходва хранителните запаси и ограничава майките, но не в такава степен както пчелите от кавказката пчела.







Българската пчела складира хранителните запаси едновременно в плодника и в магазинните надставки.
В условията на България местната пчела издържа както на високи , така и на ниски температури и добре презимува. Пчелите от Българската пчела охраняват добре гнездото си и не е отбелязана склонност към кражби в чужди семейства.






Карпатските пчели(Apis mellifera carpathica) се смятат за екотип на краинските.Окраската е тъмна.Пчелите са миролюбиви, при преглед на гнездото остават спокойни. Студоустойчивостта е слаба, но сравнително по-висока , отколкото при кавказката пчела.Притежава умерена склонност към роене.Пчелите от тази порода ефективно работят на главния медосбор, добре опрашват детелина, фацелия.



Кавказки пчели(Apis melifera сaucasica) - по разпространение и популярност тази порода заема второ място след италианската.
Пчелите от тази порода имат тъмна окраска и най-голяма дължина на хобота от всички породи пчели - до 7,2 мм, тялото е дребно като при всички останалите медоносни пчели.Изключително миролюбиви, проявяват слаба склонност към роене(3-5%), предприемчиви при търсене на медоносна растителност.Много добре използва полифлорния медосбор, а при опрашване на детелина няма равна на себе си.







При тази порода има още едно своеобразно свойство.Например, при интензивно нектароотделяне се мобилизират максимално количество работнички за добива(в кошера почти не остават пчели). Склонни са към "тиха" смяна (самосмяна) на пчелните майки.Кавказката пчела доста ефективно използва слабия и недостатъчно устойчив медосбор.В сушави години с много оскъдни условия за медосбор, по количество на събрания мед, кавказките пчели съществено превъзхождат другите породи.
Недостатъци за породата са: слаба студоустойчивост, повишена чувствителност към нозематоза, европейски гнилец , а така също и недостатъчна плодовитост на майката.
Кавказката пчела, удобна за райони с не-много продължителна зима, с ограничени условия за медосбор и отсъствие на мана.



породи.
Недостатъци за породата са: слаба студоустойчивост, повишена чувствителност към нозематоза, европейски гнилец , а така също и недостатъчна плодовитост на майката.
Кавказката пчела, удобна за райони с не-много продължителна зима, с ограничени условия за медосбор и отсъствие на мана.



Банатски пчели- носят названието си от местност в Унгария, откъдето са произлезли.Банатските пчели много наподобяват на кавказките пчели.Различни авторитетни пчеловъди предполагат, че банатските пчели се явяват разновидност на краинските пчели.Банатските пчели са много миролюбиви, но е почти невъзможно да се отличат от кафявите и черни европейски пчели.


Италиански пчели ( Apis mellifera ligustica) - най-разпространената порода в света.
Имат три жълти пояси с черни кантове.Някои от тях имат 4 - 5 жълти пояса(при аборигенните италиански - 2 жълти).
Пчеловъдите и учените ги характеризират като издръжливи, трудолюбиви, спокойни по-време на преглед, без склонност към роене. Италианската пчела е пригодена за развъждане предимно в райони с обилни запаси от нектар и с топли зими.






Кипърски пчели (Apis mellifera cypria) се различават от италианските с по-малък размер.В течение на дълги години са се размножавали в чист вид(без участие на други породи). В резултат на внасяне и последващата метизация на този вид пчели със сирийски и палестински, са възникнали кръстоски с устойчиви наследствени заложби, които се отличават с необичайна агресивност.По този показател пчелите отстъпват единствено на Амп-пчелата убиец, голямата индийска пчела и египетските.По продуктивност кипърските пчели работят по най-добрия начин.






Сирийските пчели (Apis mellifera syriaca) се делят на две групи, които външно са неразличими.Първата група е съставена от много агресивни пчели, а втората - от кротки.Сирийските пчели се срещат в Сирия и Ливан, наподобяват италианските и кипърските пчели.Сирийските пчели са много продуктивни, работят добре.Особеност в тяхната окраска е наличието на блед пояс на първите 3 сегмента на коремчето.Мъхът покриващ гърдите и основата







на крилете е жълтеникав.Полумесеца е ясно различим, но е изразен по-слабо в сравнение с кипърските пчели.Подобно на кипърските , сирийските пчели са нервни, но по-малко агресивни, при работа с тях се използват предпазни средства и пушалка.






Палестинските пчели е възможно да се явяват разновидност на египетските пчели.
Палестинските пчели са много сходни със сирийските.Първите са много нервни и почти в такава степен агресивни както кипърските.Първите три сегмента на коремните членчета имат лимонено-жълт цвят с черни ивички.Палестинските пчели не са едри, майките са дълги и много яйценосливи.
По залагане на маточника източните пчели, особено палестинските, далеч превъзхождат пчелите от останалите разновидности. Всички източни пчели са агресивни, ето защо не са пригодни за промишлено пчеловъдство.








Египетската медоносна пчела(Apis mellifera lamarckii) се счита за най-добрата сред пчелите, която човек отглежда в кошер.Затова търтеите на египетската разновидност се кръстосват с краински и кавказки майки и обратно.Кръстоските от първо поколение представляват едни много продуктивни пчели, както в самия изток така и в страни с хладен климат.
Майките на египетските пчели са много плодовити, особено при











кръстосване с краински или кавказки търтеи.
По големина на семейството, обичайно египетските пчели не са големи, но по продуктивност превъзхождат много породи пчели, особено ако живеят в съвременни кошери.Семействата, готвещи се за роене, залагат множество маточници.В рой с маса 0,5кг могат да се намерят 200-300 и повече пчелни майки.Нравът на египетските пчели е суров: те проявяват агресивност, когато отсъства майката, недостатъчно храна, при злоупотреба с дима по време на преглед.Могат да бъдат отличен изходен материал при водене на племенна работа.