Породи(раси) пчели разпространени в различни страни на света.
Класа на насекомите се разделя на много разреди, един от които е разреда на ципестокрилите, към които принадлежи и медоносната пчела. Насекомите от този разред са едни от най-сложно устроените. Те обикновено имат високо развита нервна система и имат характерен сложен обществен начин на живот.[още за биология на пчели]
Медоносната пчела се отнася към род Apis и в него са включени четири вида. Първият вид е:




Голямата индийска пчела (Apis dorsata). Това е вида от род пчели, с най-големи по размери индивиди. Работните пчели на този вид са дълги 15-16 mm. Този вид е разпространен в Индия. Голямата индийска пчела си строи гнездото по дърветата, където прави по една голяма пита, в която отглежда пилото си. Тези пчели не събират голямо количество мед и нямат стопанско значение.


Малката индийска пчела (Apis florea) е вторият вид. Пчелите -работнички на този вид са дълги 7-8 mm, а майката е дълга 13 mm. Семейството и на този вид също строи само една пита, която закрепя на клон по дърветата, между листата. Тези пчели също са разпространени в Индия. Те нямат стопанско значение.



Средната индийска пчела (Apis cerana) е третият вид от този род. Тя е близка по начина на живот и на поведение на медоносната пчела. Средно индийската пчела се среща в природата, в горите на Далечния изток, в Русия. Тя строи своите пити в хралупите на дърветата. Тези пчели летят при по-ниски температури по сравнение с тези, при които лети медоносната пчела. Те напускат лесно своето гнездо, когато са обезпокоени. Средно индийската пчела има много по малочислено семейство от това на медоносната пчела и съответно на това е и с много по малка продуктивност.



Медоносната пчела (Apis melifera) е четвъртият вид от род Апис, която се използва от човека за получаване на мед, восък и др. пчелни продукти и за опрашването на медоносната растителност.
Вида Апис мелифера се подразделя на 2 типа: черни или кафяви, и жълти пчели.Към първия тип се отнасят черните или кафявите пчели разпространени в Централна Европа, Великобритания, Северна Африка, Америка и на Мадагаскар; към втория - на първо място италианските, които били пренесени в САЩ и други страни от Централна и Северна Америка.
Черните или кафяви пчели се подразделят на свой ред на още 2 типа: холандски тип и черни или кафяви пчели срещани в Централна Европа и Великобритания.
Настоящите немска или европейска пчела, която се среща в Централна Европа, на юг от Франция и във Великобритания, се явява разновидност на италианските пчели отглеждани в Северна Италия.В САЩ са разпространени тъмни пчели от холандския тип в следните щати Вирджиния, Южна и Северна Каролина,Джорджия, Алабама,Луизиана.Те са по-склонни към кражби в сравнение с чистопородните италиански.






Европейската тъмна пчела(Apis melifera melifera) е с черни коремни сегменти, обточени с жълти ивици по края.Особено широко разпространени на юг от Франция, покорно приемат въздействието на дима, не бягат към рамките и не мигрират към улея.Немските пчели са издръжливи, устойчиви към болести, в същото време черните пчели в Америка, за разлика от италианските страдат от европейски гнилец.Съвременните френски пчели са устойчиви към тази болест в такава степен както и американските(италиански) пчели. Те притежават агресивен характер и имат репутацията да жилят хора (и други създания) без никаква очевидна причина.Съществуват няколко други разновидности тъмни пчели, които се считат за по-добри от немските и холандски кафяви пчели.Сред тях на първо място можем да споменем краинските, кавказки и банатски.Тези пчели са по миролюбиви от всички разновидности на черните пчели, дават същия медосбор, както черните и в много отношения издържат сравнението с италианските пчели.Има три главни екотипа на немските пчели, а именно:
-MELLIFERA (кафява пчела)Полша и Белгия
-LEHZENI (пчела на HEATHLAND)Германия,Норвегия
-NIGRA (черна пчела), чийто местен вариант е черна алпийска(Алпите)






Краински пчели(Apis melifera сarnica).Тези едри сребристо-сиви пчели се срещат в североизточните части на Алпите.Близо до река Дунав краинските пчели придобиват кафяв оттенък, който на границата с Германия става черен.На изток краинските пчели се срещат в Банатските равнини(Унгария), а на юг- Балканският полуостров(до река Бистрица).Сегментите на коремчето са черни, със сиви пръстени.В резултат на многогодишни изследвания пчеловъдите достигнали доизвода, че краинските пчели не са по-миролюбиви от италианските. Краинските пчели обаче са по -миролюбиви от кафявите пчели във Франция.Ако не е склонността им към роене, краинските пчели биха били идеални за производство на мед и селекция. Краинската пчела е пригодена за страни с по-хладен климат и ранна пролетна паша, както и в райони, осигуряващи манов мед.