Тука навлизаме в една много чувствителна територия, при която е много важно КЪДЕ СА РАЗУМНИТЕ ГРАНИЦИ. На всекиго е ясно, че не е редно да се разрешава слагането на 1000 кошера в имот, съседен на една детска градина например. Ако пчеларите сме прекалено нагли да го искаме това, бъдете сигурни че НИЩО НЯМА ДА ПОЛУЧИМ. Повече от ясно е, че по казуса трябва да се преговаря с МЗХ, и при тези преговори трябва да се търси РАЗУМЕН КОМПРОМИС. И намирането на този компромис е изключително важно ИМЕННО СЕГА, когато ДФЗ иска едната крайност, а пчеларите - другата. Искаме или не - ще ни се наложи да го търсим този компромис.
Въпросът всъщност е кой вожд най-добре ще се справи, когато започне пазарлъка с МЗХ. На теория всеки един вожд може да сваля звезди от небето и да казва на пчеларите това, което искат да чуят, но на практика важното е каква ще е неговата позиция там в работната група на МЗХ. Как ще я отстоява, и ще бъде ли достатъчно разумен и бързосъобразяващ, когато наистина дойде времето за пазарлък, или поради пасивност или некадърност ще се провали? Нали знаете, че когато като кон с капаци се запънете и искате ВСИЧКО ИЛИ НИЩО, обикновенно получавате НИЩОТО !!!
Та по въпроса с кошерите в населените места - ако наистина пчеларите искат да получат справедливост, трябва да предложат на МЗХ един РАЗУЗМЕН КОМПРОМИС, който да е подкрепен с ЖЕЛЕЗНИ ДОВОДИ. Ето това е нещото, което ние трябва да обсъдим, и ако трябва - да гласуваме, и чак след това можем да изработим една нова декларация, в която да ги опишем тези неща. Първата декларация беше БЪРЗА, колкото да си кажем че сме против, а втората вече трябва да е РАЗУМНА и ДОБРЕ ОБМИСЛЕНА, в която вече да предложим конкретни промени и да ги подкрепим с разумни доводи.