
Първоначално публикувано от
Димитър Бонев
Всеки се заема с това, което умее най-добре. Ако някой види, че задачата, с която се е заел е непосилна за него, просто споделя и друг или други се захващат да му помагат. Екипа е много голям и почти няма противоречия. Има консенсусни решения. Някой от по-възрастните колеги ни контролират, и ако стъпим на криво ни поправят.Е не винаги е било така. Навремето когато станах член на дружеството, бях един от най-младите там. Благодарение на далновидността на бай Георги (лека му пръст) в дружеството постоянно се включваха по-млади хора и продължават да се включват. Постепенно натовари нас по-младите с отговорността да вършим организационните работи и ни нареди в УС на дружеството, за да ни стимулира да работим още по-усърдно.