Изкуствено размножаване - Отводки

[scutellator]

Догодина ще ти покажа как изглеждат български пчели, в които не е постъпвал свеж генетичен материал през последните 40-50 години. Това което видях, беше доста далеч от това което очаквах.

Може ли да разкажеш поне до какво ниво са стигнали!

Става въпрос за пчели при които не е участвала човешка селекция. Пчеларите ( пък и хората) в този район са прекалено малко ( в 35 км радиус я има 20 пчеларя със общо 100 кошера, я не. Като в това число има един със 20 семейства и друг с 50). Възтановяването на зимните загуби при всички (с изключение на пчеларя с 50 кошера) става посредством хващане на друго семейство от гората. Смятах че там ще открия и аз като доцента нещо подобно на неговата "родопика", но не. Явно е било останало само едно семейство чиста българска медоносна местна пчела и той го е взел.
Сам можеш да прецениш как изглеждат семейства селектирани от Природата.

Да, майката има много голямо значение за кошера. НО на първо място е пашата.

Във това сме съгласни.
Но и сам знаеш че когато тръгнеш на път, по-добре да имаш по-надеждна кола ( и евентуално с повече конски сили), защото по магистралата няма само надолнища и може да ти се наложи да изкачваш склон, където по-слабата кола може доста да се озори. По същия начин пашата на един пчелин (колкото и плодороден да е той) варира в различните години.

Когато имаш район със силна паша, най-главния проблем ти е роенето. Пчелите обичат да се роят когато има изобилие на нектар и прашец. А роенето, намалява добива. ( ето ти една основателна причина да си правиш селекция)
Във селекцията на пчелите, в крайна сметка всички цели се свеждат до постигане на по-високи добиви, по-малкото време необходимо за обслужването на едно семейство ( съответно повече мед с по-малко работа) и реализиране на произвежданата продукция на по-добра цена ( напр. вида на запечатките има значение, когато се продава мед в пити, а там има много различни вариации на запечатки; предопочитания на пчелите към нектарен или манов мед - в някои страни светлия мед се предпочита повече от тъмния; способност на пчелите да складират отделно меда от различните източници и периоди .... така меда може да се сортира при центрофугирането му)

В Люксембург пък, например, една от главните цели в селекцията е постигане на по-високи добиви за единица площ (по-високи средни добиви, във район със голяма гъстота на пчелни семейства)

Според брат Адам, когато започвал с пчеларството средния добив от семейство в Англия бил около 5 кг. Със внасянето на италианката, средния добив се повишил до 10 кг! (при положение че според него тя била изключително неподходяща за тяхния дъждовен климат и през по-голямата част от годината консумирала повечето от това което си е била събрала. Повишението в средния добив се дължало единствено на нейната по-ниска ройливост). С годините на селекция срединия добив във манастира се повишил до 30-40 кг от семейство, като в някои години дори средния добив достигал до 100кг от семейство - нещо което изглеждало невъзможно в началото на миналия век.
Освен това, според него, пашата с годините не ставала по-добра - НАПРОТИВ! - насъжденията с детелина ( за фураж на животните. преди се е използвала не люцерна, а се е насаждала детелина) изчезнали, а климатичните промени с годините все по-често проваляли хубави паши (хубавите дни по време на паша ставали все по-голяма рядкост )


Нещо върху което да се замислиш

[Дамян Дамянов]

Става въпрос за пчели при които не е участвала човешка селекция. Пчеларите ( пък и хората) в този район са прекалено малко ( в 35 км радиус я има 20 пчеларя със общо 100 кошера, я не. Като в това число има един със 20 семейства и друг с 50). Възтановяването на зимните загуби при всички (с изключение на пчеларя с 50 кошера) става посредством хващане на друго семейство от гората. Смятах че там ще открия и аз като доцента нещо подобно на неговата "родопика", но не. Явно е било останало само едно семейство чиста българска медоносна местна пчела и той го е взел.
Сам можеш да прецениш как изглеждат семейства селектирани от Природата.

Сега чета What’s Happening To The Bees? – Part 5: Is There A Difference Between Domesticated And Feral Bees?
Явно съм го пропуснал и сега го намерих в "статии по дата".
Много интересно е оцеляването без човешка намеса, нали все пак търсим пчела с по-малки разходи.
Направи ми впечатление, че казва само 4% ген на Италианка в дивото.
Може ли това да означава, че тя е изключително неподходяща, ако търсим пчела с по-малко "поддръжка"?

[scutellator]

Сега чета What’s Happening To The Bees? – Part 5: Is There A Difference Between Domesticated And Feral Bees?
Явно съм го пропуснал и сега го намерих в "статии по дата".
Много интересно е оцеляването без човешка намеса, нали все пак търсим пчела с по-малки разходи.
Направи ми впечатление, че казва само 4% ген на Италианка в дивото.
Може ли това да означава, че тя е изключително неподходяща, ако търсим пчела с по-малко "поддръжка"?

Ха, погледнах за какво става въпрос. Във дивите популации (неафриканизирани) пчели в САЩ се среща само 4% митотип на лигустика. Какво всъщност означава мититип? Ами в митохондриите има ДНК (митохондриална ДНК или мтДНК), която е прието че се предава на 100% в поколенията САМО по майчина линия. МтДНК е част от цитоплазмената наследственост. При формиране на нов индивид, той получава средно 50% от намиращите се в клетъчното му ядро гени от майката(яйцеклетката) и останалите 50% от бащата (сперматозоида), но 100% от цитоплазмата на яйцето (заедно със всичката наследственост която се намира там). Сперматозоидът не допринася в унаследяването на цитоплазмената наследственост ( тъй като и без това той ако има такава, няма как да я сподели)

До тук добре. Казах че е прието че мтДНК се унаследява на 100% от майката. Това е така защото въпреки всичко, изглежда че мтДНК все пак не е ИЗЦЯЛО откъсната и независима от тази на клетъчното ядро и има известни изключения, както и от време на време се случват мутации ( но в нормални условия те са много редки и бавни за да имат някакво значение)


Та, митотипа на един индивид (спрямо неговата мтДНК) може да се определи дори и след 100 хил и повече поколения назад във времето и да се каже от коя майка-родоначалница произлиза. Пинципа е абсолютно идентичен и при хората.


Та, тези 4% означават че само 4% от всички рояци живеещи свободно, всъщност са потомци на някогашни избягали чистопородни италиански рояци (майки) ( от едно време) или пък на избягали рояци носещи този митотип. Ако семейство носещ този митотип не се рои, то няма как неговия митотип да се появи сред дивите популации пчели ( освен ако някой не ходи да сменя майки по хралупите).
Ако едно семейство има митотип на Египетска пчела ( какъвто има сред пчелите в Калифорния), но въпреки това то изглежда на 99% като чиста италианка, това означава единствено че там някъде назад в поколенията по майчина линия произлиза от египетска майка.


Наистина не знам въпросното изследване по какъв начин трябва да бъде тълкувано

[Дамян Дамянов]

Ха, погледнах за какво става въпрос. Във дивите популации (неафриканизирани) пчели в САЩ се среща само 4% митотип на лигустика. Какво всъщност означава мититип? Ами в митохондриите има ДНК (митохондриална ДНК или мтДНК), която е прието че се предава на 100% в поколенията САМО по майчина линия. МтДНК е част от цитоплазмената наследственост. При формиране на нов индивид, той получава средно 50% от намиращите се в клетъчното му ядро гени от майката(яйцеклетката) и останалите 50% от бащата (сперматозоида), но 100% от цитоплазмата на яйцето (заедно със всичката наследственост която се намира там). Сперматозоидът не допринася в унаследяването на цитоплазмената наследственост ( тъй като и без това той ако има такава, няма как да я сподели)

До тук добре. Казах че е прието че мтДНК се унаследява на 100% от майката. Това е така защото въпреки всичко, изглежда че мтДНК все пак не е ИЗЦЯЛО откъсната и независима от тази на клетъчното ядро и има известни изключения, както и от време на време се случват мутации ( но в нормални условия те са много редки и бавни за да имат някакво значение)


Та, митотипа на един индивид (спрямо неговата мтДНК) може да се определи дори и след 100 хил и повече поколения назад във времето и да се каже от коя майка-родоначалница произлиза. Пинципа е абсолютно идентичен и при хората.


Та, тези 4% означават че само 4% от всички рояци живеещи свободно, всъщност са потомци на някогашни избягали чистопородни италиански рояци (майки) ( от едно време) или пък на избягали рояци носещи този митотип. Ако семейство носещ този митотип не се рои, то няма как неговия митотип да се появи сред дивите популации пчели ( освен ако някой не ходи да сменя майки по хралупите).
Ако едно семейство има митотип на Египетска пчела ( какъвто има сред пчелите в Калифорния), но въпреки това то изглежда на 99% като чиста италианка, това означава единствено че там някъде назад в поколенията по майчина линия произлиза от египетска майка.


Наистина не знам въпросното изследване по какъв начин трябва да бъде тълкувано

Аз го прочетох 3 пъти и повторих няколко реда по 10 пъти.
Видял си изводите предполагам и това което ми направи най-голямо впечатление беше:

Domestication of an animal comes at a cost in fitness; i.e., a lessened ability to survive in the wild without human assistance (case in point, the C1 mitotype).
Practical food for thought: I find it of special interest that despite the fact that the C1 line (“yellow” Italian [40]) accounts for a third of the mitotypes in managed bees, that it does not appear to persist in the wild (only 4% of ferals carry it). Could it be that we tend to select for stock that lacks fitness under natural selective pressure?

В природата селекцията е събрала само 4% Италианка въпреки, че е 1/3 (като митотип) от "домашните" пчели.
Аз поне така го разбирам. Много интересно защо е толкова малко...очаквах 20-30-40%.

[scutellator]

Брат Адам през висичките години е имал пълната подкрепа на правителството. Всъщност, точно правителството моли манастира да си увеличат кошерите по време на епидемията от акароза и да започнат да продават отводки и майки за да увеличат търговията на местно ниво. През онези 3 години акарозата е унищожила 99% от пчелните семейства в Кралството и за да се възтановят загубите постоянно са се внасяли рояци най-вече от Франция. Тези които са имали семейства и са можели да продават рояци от тях са били много малко.
През всичките тези години правителството напълно го е подкрепяло в неговите начинания и в търсенето му на нови пчели които да използва. Всяко едно посещение в дадена страна се е нуждаело от много добро планиране и подготовка (пък и тогава е нямало Интернет). Трябвало е да се свържат със посланниците във всяка страна и да се уредят нещата както на дипломатическо, така и на местно ниво ( тогава е нямало ЕС и свободно движение на хора и услуги, да не говорим че голяма част от местата които е трябвало да се посетят са били зад "желязната завеса" или размирни зони)

С времето обаче той става известен и това му е навлякло завистта на другите монаси. Постоянно е имал посещения (почти ежедневно) от други пчелари и учени, както и други известни личности и хора от правителството. Хората са отивали в манастира заради брат Адам, а не заради самия манастир и молитвата. Все пак той е бил монах от бенедектинския орден ( мотото им е " моли се и работи") и не е подобавало на монах да бъде известен и светска личност. Това е и причината за последните му години и съдбата на пчелина на манастира след това.