Догодина ще ти покажа как изглеждат български пчели, в които не е постъпвал свеж генетичен материал през последните 40-50 години. Това което видях, беше доста далеч от това което очаквах.
Цитат Първоначално публикувано от Вълчан Виж публикацията
Може ли да разкажеш поне до какво ниво са стигнали!
Става въпрос за пчели при които не е участвала човешка селекция. Пчеларите ( пък и хората) в този район са прекалено малко ( в 35 км радиус я има 20 пчеларя със общо 100 кошера, я не. Като в това число има един със 20 семейства и друг с 50). Възтановяването на зимните загуби при всички (с изключение на пчеларя с 50 кошера) става посредством хващане на друго семейство от гората. Смятах че там ще открия и аз като доцента нещо подобно на неговата "родопика", но не. Явно е било останало само едно семейство чиста българска медоносна местна пчела и той го е взел.
Сам можеш да прецениш как изглеждат семейства селектирани от Природата.


Да, майката има много голямо значение за кошера. НО на първо място е пашата.
Във това сме съгласни.
Но и сам знаеш че когато тръгнеш на път, по-добре да имаш по-надеждна кола ( и евентуално с повече конски сили), защото по магистралата няма само надолнища и може да ти се наложи да изкачваш склон, където по-слабата кола може доста да се озори. По същия начин пашата на един пчелин (колкото и плодороден да е той) варира в различните години.

Когато имаш район със силна паша, най-главния проблем ти е роенето. Пчелите обичат да се роят когато има изобилие на нектар и прашец. А роенето, намалява добива. ( ето ти една основателна причина да си правиш селекция)
Във селекцията на пчелите, в крайна сметка всички цели се свеждат до постигане на по-високи добиви, по-малкото време необходимо за обслужването на едно семейство ( съответно повече мед с по-малко работа) и реализиране на произвежданата продукция на по-добра цена ( напр. вида на запечатките има значение, когато се продава мед в пити, а там има много различни вариации на запечатки; предопочитания на пчелите към нектарен или манов мед - в някои страни светлия мед се предпочита повече от тъмния; способност на пчелите да складират отделно меда от различните източници и периоди .... така меда може да се сортира при центрофугирането му)

В Люксембург пък, например, една от главните цели в селекцията е постигане на по-високи добиви за единица площ (по-високи средни добиви, във район със голяма гъстота на пчелни семейства)

Според брат Адам, когато започвал с пчеларството средния добив от семейство в Англия бил около 5 кг. Със внасянето на италианката, средния добив се повишил до 10 кг! (при положение че според него тя била изключително неподходяща за тяхния дъждовен климат и през по-голямата част от годината консумирала повечето от това което си е била събрала. Повишението в средния добив се дължало единствено на нейната по-ниска ройливост). С годините на селекция срединия добив във манастира се повишил до 30-40 кг от семейство, като в някои години дори средния добив достигал до 100кг от семейство - нещо което изглеждало невъзможно в началото на миналия век.
Освен това, според него, пашата с годините не ставала по-добра - НАПРОТИВ! - насъжденията с детелина ( за фураж на животните. преди се е използвала не люцерна, а се е насаждала детелина) изчезнали, а климатичните промени с годините все по-често проваляли хубави паши (хубавите дни по време на паша ставали все по-голяма рядкост )


Нещо върху което да се замислиш