Логиката ти, че материала трябва да е "максимално проводим" е грешна. Материала трябва да е "достатъчно проводим", щото загубите да малки. Ако сложиш алуминиева плоча, ще прехвърлиш 100% от възможната за прехвърляне енергия. Ако сложиш плоча от друг метал (всички метали са добри проводници на топлина), то тогава ще прехвърлиш например 99%. Ако сложиш 3-4мм фазер или разпенено PVC ще прехвърлиш около 80%. Трябва да е стиропор или фибран, за да падне до 40-50% или вакум, за да падне до 0%.

Не споря че алуминия или другите метали са добри проводници на топлина. Просто искам да кажа, че няма смисъл от тях, след като основното количество топлина ще премине и през какъвто и да е друг материал. Струват ли си главоболията заради едни загубени 10-15%?

Също така проводимостта на материала не е единственото изискване. Има си и редица други изисквания, с които трябва да се съобразяваме. Например материала не трябва да се окислява на влага или при попадането в киселинна среда. Металите не отговарят на това условие, докато разпененото PVC отговаря.