Цитат Първоначално публикувано от scutellator Виж публикацията
Въпрос:
Това означава ли че има наличие на раграждане на сложните захари и без добавяне на инвертаза ?
Оооооо ...... не разбира се. Инвертазата си е необходима. Аз не съм химик, но доколкото малкия ми мозък все пак е успял да разбере нещо, то това е че инвертазата не участвува в химическите реакции, а само спомага за тяхното провеждане, без при това да се губи като брой атоми. Ако в началото на инвертирането сме имали 12 грама инвертаза в моя обем от около 200 литра, в края на инвертирането те пак ще са си 12 грама. Хе-хе .... ако имаше как да ги измъкна от сиропа, с тези 12 грама можех да инвертирам тонове сироп.

Та при това положение лесно може да се сметне, че една молекула инвертаза трябва да инвертира около 80 000 молекули захароза (да ме извинят химиците, ако смятам грешно, ползвайки само тегловни части). За да има шанс да ги обходи всичките тези молекули, някой трябва да я мести тази молекула насам-натам, и единственият начин за това е БЪРКАНЕТО. Температурата също спомага, защото тя създава интензивно брауново движение (трептене на молекулите), но с трептене няма как една молекула да обходи 80 000 други молекули. Та пак намеквам, че според моя птичи мозък, най-разумно наистина изглежда БЪРКАНЕТО, а не нагряването. Е може би комбинация от двете ще е най-добре.

Тази концепция обяснява и защо лесно се инвертира около 90% от захарозата, но последните 10% са много трудни. Ами че в един момент тази молекула вече е обградена от стотици и хиляди вече инвертирани молекули, и случайната и среща с някоя друга неинвертирана молекула става все по-бавно във времето и все по-трудно. Представете си че живеете в град с размерите на Габрово (около 80 000 човека) и трябва да се сблъскате с всеки един от тях вън на улицата. Дори и нарочно да се блъскате, когато излезете навън, пак ще останат поне едни 100-200 човека, който дори и след 100 години блъскане пак ще си останат неблъснати.