ИНВЕРТИРАН СИРОП

[Искрен Мутафов]

Ето какво ми пратиха от Аналитика ООД: Прикачен файл 1944

Пробите с номера 4 и 5 са двете проби, които ги правих с най-висока температура - 55 градуса по Целзий. Едната (номер 4) е на 48-часов сироп, взета от най-левия казан, а другата (номер 5) е на 24 часов сироп от друга варка със същите параметри, взета от средния казан. И двете проби са взети в понеделник сутринта, но са занесени в лабораторията някъде по обяд. Изследвани са чак във вторник, което означава, че пак в бутилките е имало допълнително инвертиране, докато са стоели в лабораторията.

Ясно осъзнавам, че това бавене в лабораторията изкривява резултатите, защото инвертазата продължава да си работи и в бутилките с пробите. Нищо обаче не мога да направя по въпроса. Лабораторията си има стотици други по-важни в момента изследвания, и трябва да сме доволни от факта, че все пак се съгласяват да ми свършат работа. Мисля че това забавяне не е кой-знае колко голям проблем, защото то влияе на съотношението на захарите, но не на ХМФ-то.

Благодаря за инструкцията от Аналитика.
Не мисля че бавянето изкривява резултатите, защото едва ли някой ще го налива директно от казана в хранилките. Със сигурност ще престоява известно време(може би месеци) след като се приготви докато му дойде времето за хранене. Да сега му е времето да се дава, но моята идея е да го приготвям предварително, ще си поотлежава да си се доинвертира, и когато потрябва тогава ще се ползва. При правилно съхранение може да е много дълго време траен(практически почти вечно).

[m_pchelari]

Tsc имаш ли идея какво да се използва като таймер прекьсвач за включено/изключено за консуматор 3,6 или 12 волта дс?

[tsc1]

Tsc имаш ли идея какво да се използва като таймер прекьсвач за включено/изключено за консуматор 3,6 или 12 волта дс?

Имам вече цялостна концепция. Пращам ти я на ЛС.

[scutellator]

Искам да добавя и още един извод, който се налага от самосебе си при гледане на изследванията, а именно:

Първите 24 часа, през които сиропа СЕ БЪРКА, инвертират основното количество захароза. Вторите 24 часа, през които сиропа отстоява на висока температура, ДОБАВЯТ МНОГО МАЛКО ДОПЪЛНИТЕЛНО ИНВЕРТИРАНЕ.

Създава се впечатление, че бързото инвертиране става не благодарение на температурата, а благодарение НА БЪРКАНЕТО. Това е близко до ума. Инвертазата представлява нещо като катализатор.

Въпрос:
Това означава ли че има наличие на раграждане на сложните захари и без добавяне на инвертаза ?

[Mateev]

Въпрос:
Това означава ли че има наличие на раграждане на сложните захари и без добавяне на инвертаза ?

Оооооо ...... не разбира се. Инвертазата си е необходима. Аз не съм химик, но доколкото малкия ми мозък все пак е успял да разбере нещо, то това е че инвертазата не участвува в химическите реакции, а само спомага за тяхното провеждане, без при това да се губи като брой атоми. Ако в началото на инвертирането сме имали 12 грама инвертаза в моя обем от около 200 литра, в края на инвертирането те пак ще са си 12 грама. Хе-хе .... ако имаше как да ги измъкна от сиропа, с тези 12 грама можех да инвертирам тонове сироп.

Та при това положение лесно може да се сметне, че една молекула инвертаза трябва да инвертира около 80 000 молекули захароза (да ме извинят химиците, ако смятам грешно, ползвайки само тегловни части). За да има шанс да ги обходи всичките тези молекули, някой трябва да я мести тази молекула насам-натам, и единственият начин за това е БЪРКАНЕТО. Температурата също спомага, защото тя създава интензивно брауново движение (трептене на молекулите), но с трептене няма как една молекула да обходи 80 000 други молекули. Та пак намеквам, че според моя птичи мозък, най-разумно наистина изглежда БЪРКАНЕТО, а не нагряването. Е може би комбинация от двете ще е най-добре.

Тази концепция обяснява и защо лесно се инвертира около 90% от захарозата, но последните 10% са много трудни. Ами че в един момент тази молекула вече е обградена от стотици и хиляди вече инвертирани молекули, и случайната и среща с някоя друга неинвертирана молекула става все по-бавно във времето и все по-трудно. Представете си че живеете в град с размерите на Габрово (около 80 000 човека) и трябва да се сблъскате с всеки един от тях вън на улицата. Дори и нарочно да се блъскате, когато излезете навън, пак ще останат поне едни 100-200 човека, който дори и след 100 години блъскане пак ще си останат неблъснати.

[tsc1]

И аз не съм химик, ама тезата ти е много издържана логически! При всички случаи опита със зреене при постоянно разбъркване ще покаже.

[m_pchelari]

Ако можеше да се отьрвеш от тези 12 гр. инвертаза след процеса щеше успешно да можеш да заблудиш и контрола на меда, който следи за остатьчната инвертаза и прави изводи за количеството добавен инвертиран сироп.

Така че време е да помислим и за неутрализатор на инвертазата след инвертирането

[tsc1]

Ако можеше да се отьрвеш от тези 12 гр. инвертаза след процеса щеше успешно да можеш да заблудиш и контрола на меда, който следи за остатьчната инвертаза и прави изводи за количеството добавен инвертиран сироп.

Така че време е да помислим и за неутрализатор на инвертазата след инвертирането

А какво точно представлява тази инвертаза като химическо съединение?

[Mateev]

Много малко има написано по света за инвертазата. Заради твоя въпрос се поразрових в Google и Wikipedia, и открих много малко информация, дори и в английската част, където обикновенно статиите са огромни и пълноценни. Знаем само че е ензим с много сложна химическа формула, ама каква е - никой не може да ти каже. Е намерих една картинка какво прави инвертазата - ще я публикувам, защото е интересна. В молекулата на захарозата има едно нестабилно кислородно атомче, което с кеф би се свързало с някакво водородно атомче, стига да има кой да му го даде под ръка. Явно инвертазата го прави това. Ха-ха ..... такива свободни водородни атомчета има в киселинните разтвори. Те всъщност осигуряват ниското PH на разтвора. Ето тука вече логиката си дойде на мястото, както и защо инвертазата (и инвертирането) се нуждаят от киселинна среда. Ами необходими са водородни атомчета - ха-ха..... И тези водородни атомчета, наготово наелектризирани с положителен заряд, аз ги осигурявам с двете пакетчета лимонтозу........ Всъщност се разбива една молекула вода на съставните си части и аз мисля, че именно киселата среда в съчетание с инвертазата се грижат за този процес.

Между другото във Wikipedia се споменава, че инвертирането може да се прави и само със сярна киселина, без участието на инвертаза. Явно инвертазата не е необходима при силно кисела среда. Може би тя спомага само за това инвертирането да се прави при слаба кисела среда. Важното е да има свободни водородни атомчета (ниско PH), а те могат да се получат по няколко различни начина.

[m_pchelari]

Тази инвертаза на ПЧЕЛИТ е синтезирана и концентрирана от дрожди (най-вероятно като тези в маята), интересно че в упътването си казват сиропа да не надвишава 35 градуса защото инвертазата им се деактивира. Освен това казват да се подхрани до 3 дена след инвертирането. Което означава, че тяхната инвертаза е на друга основа от тази която ползваш ти Матеев.
Ясно е че е ензим, ензима е протеин, обаче как тази твоята инвертаза не се разрушава при тези 50 градуса идея си нямам.