Днес научих нещо ново за природата на това PH. Оказа се, че е доста странен параметър, който много трудно може да се прогнозира какъв ще стане след третиране на даден разтвор с киселина или основа. Това е така, защото PH всъщност представлява едно ДИНАМИЧНО РАВНОВЕСИЕ между H и ОH йони, непрекъснато създаващи се и непрекъснато обединяващи се, и когато третираме с киселина или основа ние ИЗМЕСТВАМЕ това равновесие в друга точка, непропорционална на вложените количества третиращо вещество. И в зависимост от посоката, с която се измества това равновесие, можем да получим стабилизиращи свойства (PH не се променя, въпреки третирането), или точно обратното - свръхинтензивно въздействие с минимални количества на третиращото вещество. Всичко зависи от това какво точно има в този разтвор?

В нашия случай сме наясно, че има ЗАХАР, но самата захар вече е изместила динамичното равновесие на водородните йони, и по този начин е свалила PH на разтвора, без в него да наливаме каквато и да било киселина. После налях съвсем малко оцет, и той повлия не с киселинноста си, а с това, че измести динамичното равновесие в посока появата на нови водородни йони. И PH на разтвора се промени в посока надолу много повече, отколкото предполагаше реалната пропорция на теглата.

Като рових из интернет попаднах и на понятието БУФЕРЕН РАЗТВОР. Ето определението му: Буфер е понятие от химията, което се използва за означаването на разтвори, които запазват показателя си на киселинност или основност (pH), при добавянето на известни малки количества киселина или основа.

Тоест има такива вещества, които ако ги използваме в нашия разтвор, то неговото PH няма да се променя, въпреки че наливаме киселини или основи. При тях пък явно динамичното равновесие се измества в посока, противодействуваща на въздействието. Такива химически буфери се съдържат в меда, и предполагам че ще се шашнете, ако някой ви каже, че в меда може да се налива киселина или основа или да се разрежда, и въпреки това PH НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ. А в човешката кръв има точно 3 комплекта химически буфери, всеки един от които се грижи PH на кръвта да остава постоянен независимо от външните въздействия.
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91...B2%D0%BE%D1%80

Какви изводите си направих от тези сложни химически истории, които почти не ги разбирам, но вече се сблъсках с техните ефекти:
1. Специално за захарния сироп можем спокойно да се опитваме да смъкнем неговото PH до 4.5 и това ще е безопасно за пчелите, защото всъщност ние ще сме използвали нищожни количества киселина. Тоест получаваме киселинен характер на разтвора, но не и киселинно съдържание в смисъла, в който сме свикнали да мислим за разредените киселини.
2. Можем да използваме поддходящ буфер, който все още не го знам какъв е, но в рецептата на инвертазата изрично пишеше БУФЕРИРАН ЗАХАРЕН РАЗТВОР. На тази думичка в началото не и обърнах внимание, но сега вече осъзнавам колко важна е тя.
3. Историите с многото ХМФ заради многото киселина може да се окажат и неверни, защото всъщност киселина почти не се налива. Ха-ха - оцета е 3 процентен разтвор и аз сложих 700 г на 225 литра, което означава, че всъщност целия захарен сироп е станал 0.0065%-ен разтвор или това е 1 на 15 000 тегловни части. Следователно това е точно "капка в морето" и на практика не би трябвало да оказва никакво вредно влияние.